#include <stdio.h>
#include <stdlib.h>
struct employee                            //структура за служители
{
    char fname[21];                        //собствено име-стринг    //задавам ги 21 симовла, тъй като последния е /0, което е
    char sname[21];                        //башино                  //за край на низа, тоест за име си остават плътно 20, не е
    char lname[21];                        //фамилно                 //задължително, но лично на мен така ми харесва повече
    long egn;                              //егн, защо лонг, а не инт? егнто е 10 символа, инт не ги побира, лонг ги побира(чисто информативно можеш да чукнеш в нета C data types за да схванеш за кво говоря)
    int exp;                               //стаж
    int wdpm;                              //работни дни в месеца(working days per month)
    float dw[30];                          //масив за дейли уейдж, дневен надник, не знам защо искат за всеки по отделно, но...:/. Флоат, понеже инт е цяло число, може да е 10 лв, ама може да е и 10.50 примерно
    float mw;                              //месечна заплата, monthlywage
};
struct company                             //структура за компания
{
    char name[21];                         //име на компанията
    struct employee emp[50];               //масив от структури за служители(emp-employee)
    int empnum;                            //брой служители(empnum-employee number)
};

void input(struct company *comp)          //функция за въвеждане на данните на служителите, параметъра е поинтер към структурата comp
{
    printf("Vuvedi broi na slujitelite:");
    scanf_s("%d", &comp->empnum);         //въвеждаме броя на служителите,при поинтери достъпа до елементите става с ->
    getchar();                            //това пък защо? виж 1. под кода
    system("cls");                        //2. под кода
    for (int i = 0; i < comp->empnum; i++)   //обхождаме масива от служители
    {
        printf("Vuvedi sobstveno ime na slujitel %d:", i + 1); //Защо и+1? масива започва от 0, малко грозно изгледжа да принти първия служител като 0
        gets_s(comp->emp[i].fname, 21);                        //emp[i], хващаме и-тия подред служител
        printf("Vuvedi bashtino ime na slujitel %d:", i + 1);
        gets_s(comp->emp[i].sname, 21);                        //защо гетс_с а не просто гетс? Вижуал студио не се разбира с гетс(), гетс_с работи дори по-добре, тъй като задаваш и размера за въвеждане: gets_s(string, razmer na stringa),може да послужи ако стринга ти е 20, ма ти искаш да ограничиш  до 10, ако се налага
        printf("Vuvedi familno ime na slujitel %d:", i + 1);
        gets_s(comp->emp[i].lname, 21);
        printf("Vuvedi EGN na slujitel %d:", i + 1);
        scanf_s("%ld", &comp->emp[i].egn);                     //%ld-формат за long
        getchar();
        printf("Vuvedi trudov staj na slujitel %d:", i + 1);
        scanf_s("%d", &comp->emp[i].exp);                     //дам, и със сканф() не се разбира вижуала, тук единствената разлика е _s
        getchar();
        printf("Vuvedi broi na rabotni dni v tekushtiq mesec na slujitel %d:", i + 1);
        scanf_s("%d", &comp->emp[i].wdpm);
        for (int j = 0; j < comp->emp[i].wdpm; j++)           //за всеки отделен служител-обхождаме масива от дневни надници, тук слагаме dw[j]
        {
            printf("Vuvedi nadnik za den %d na slujitel %d:", j + 1, i + 1);
            scanf_s("%f", &comp->emp[i].dw[j]);
            getchar();

        }
        system("cls");
    }
}
void monthlywagecalc(struct company *comp)    //функция за калкулиране на месечната заплата
{
    float sum;                                //работим все с флоат, тъй като работим само с пари(10.50)
    for (int i = 0; i < comp->empnum; i++)    //обхождаме служителите
    {
        sum = 0;
        for (int j = 0; j < comp->emp[i].wdpm; j++) //обхождаме дневния надник и го сумираме, за да го сметнем
        {
            (float)sum = (float)sum + (float)comp->emp[i].dw[j];  //Защо има тип преди всеки елемент на тва просто събиране на 2 числа? Практиката ми показва, че при работа с числа различни от инт, се случва да се губят данни, компилатора се чуди къв тип е, за тва му го изясняваме с тия флоутове в скобите(в противен случай може да стане нещо като 1.5+2 да даде само 3, не 3,5)
        }
        (float)comp->emp[i].mw = (float)sum + ((int)comp->emp[i].exp * 0.015 * (float)sum); //предполагам е видно кви сметки се случват тука, малко е тъпо да са поотделно, но иначе няма как да стане, сумирането трябва да е предварително готово, а данъка го вадим чак след като имаме останалите калкулации готови
        (float)comp->emp[i].mw = (float)comp->emp[i].mw - ((float)comp->emp[i].mw * 0.25);  //крайния резултат си остава в mw
    }
}
void output(struct company *comp) //функция за принтене на данните(има шанс да ти поискат функцията да е само за един служител, виж 3. под кода
{                                             //по условия иска само име и месечна за принтене, като цяло тва ЕГН за кво го искат не зная...да не решиш, че съм те ощетил с принтене, само име и месечна е по условие
    for (int i = 0; i < comp->empnum; i++)
    {
        printf("%d.%s %s %s\n", i+1, comp->emp[i].fname, comp->emp[i].sname, comp->emp[i].lname); //тия %д. са малко излишни, но за красота има известни бонус точки
        printf("Monthly wage:%.2f\n\n", comp->emp[i].mw); //Защо %.2f? f е формат за флоут, предполагам знаеш, но флоут е с цифри-00.000000-6 нули след запетаята, малко е излишно, %.2 ограничава броя на цифрите слез десетичната запетая(точка)
    }
    printf("Press Enter to go back to the menu."); //Прочети след 2. под кода!
    getchar();                                     // Тък като клс чисти директно, реално няма да видим изобщо кви са данните, пък ако няма клс, ще стоят грозно над менюто :)
    system("cls");                                 //за туй слагаме един гетчар да поглъща някъв символ, той ще чака въвеждане докато не се натисне нещо(избрах ентер за стил :Д), така данните ще са видими докато не натиснем ентера
void main()
{
    struct company comp;                           //главната структура, структурата на компанията, кръстил съм я комп, мързелив съм да пиша цели имена
    printf("Vuvedi ime na firmata:");
    gets_s(comp.name, 20);
    system("cls");
    int choice = 0;                               //тва ни е оръжието при менюто, спямо тва кво число му даваме, ще избира съответната опция, чрез суич/кейс в уайл
    while (choice!=4) // да върти цикъла, дока е различно от 4, дали сме че 4 е екзит, съответно край на програмата
    {
        printf("\\------MENU------/\n\n");           //(тука слагам 2 /н тъй като искам опциите да са на 1 ред след меню надписа)
        printf("1.Input\n");                         //
        printf("2.Output\n");                        //Прекрасното ми меню
        printf("3.Calculate monthly wage\n");        //
        printf("4.Exit\n");                          //
        printf("Chose an option(number):");
        scanf_s("%d", &choice);                      //от тук избираме опциите
        getchar();
        system("cls");
        switch (choice)                               //тук се случва магията на менюто и опциите със съответните функции
        {
        case 1: input(&comp); break;
        case 2: output(&comp); break;
        case 3: monthlywagecalc(&comp); break;
        }
    }
}


/*
1.Гетчар е функция, която поглъща някъв символ, ако имаме няква променлива чар, примерно:
char ch;
можем да въведем символа освен със сканф, със гетчар:
getchar(ch);
не работи при стрингов :)!
За кво обаче я ползваме тая функция празна? Може би си забелязал, че при сканф не слагаме /н, обаче пак си отива на нов ред след сканф.
Тва става щото сканф има така да го наречем вграден /н и често ако след тва имаме въвеждане на низ, низа поглъща тоя /н и после човек
се чуди що някъв низ му е празен :), ето за това,
Гетчара ни полгъща тоя /н и не се занимаваме с глупости :)
*/

/*
2.Надявам се тва да ти изкара бонус точки, system("cls") е функция на stdlib.h, която чисти конзолата. Тоест...
Виждаш колко данни имаш за един служител, 5 служителя да тря да въвеждаш и конзолата стана 5 километра-кофти тръпка. Та...
тая функция чисти квото има принтено преди нея, сложил съм ги където е редно, така примерно като въведеш данните за първия служител,
конзолата ще ги изтрие тия редове и ще въвеждаш данни за втория на чисто :)
*/

/*
3.Съмнявам се да се заяде, ама нека го имаш предвид.
В случая функцията въвежда всички служители, възможно е да ти поиска функцията да въвежда само 1 служител.
Текущо кода ти е така(функцията въвежда всички служители):

void output(struct company *comp)
{
    for (int i = 0; i < comp->empnum; i++)
    {
        printf("%d.%s %s %s\n", i+1, comp->emp[i].fname, comp->emp[i].sname, comp->emp[i].lname);
        printf("Monthly wage:%.2f\n\n", comp->emp[i].mw);
    }
    printf("Press Enter to go back to the menu.");
    getchar();
    system("cls");
}
...
...
...
...
case 2: output(&comp); break;


Реално разликата е в самото обхождане, тоест или ще обхождаш всички елементи на масива във функцията,
или ще обхождаш самата функция, като й задаваш конкретен елемент. Ако ти поиска втория случай, ето кво променяш:
махаме фор-а, така ще функицята ше работи само с 1 елемент. Слагаме параметър i,
тъй като чрез него ще кажем на функицятакой точно служител да принти, ето как изглежда:

void output(int i, struct company *comp)
{

    printf("%d.%s %s %s\n", i+1, comp->emp[i].fname, comp->emp[i].sname, comp->emp[i].lname);
    printf("Monthly wage:%.2f\n\n", comp->emp[i].mw);
    printf("Press Enter to go back to the menu.");
    getchar();
    system("cls");
}
Ся тъпото е, че трябва да махнем връщането на менюто с ентер, махаме го и финално изглежда така:

void output(int i, struct company *comp)
{

    printf("%d.%s %s %s\n", i+1, comp->emp[i].fname, comp->emp[i].sname, comp->emp[i].lname);
    printf("Monthly wage:%.2f\n\n", comp->emp[i].mw);
}

Ся обаче тря опрайм и кейса, текущо е тъй:

case 2: output(&comp); break;

тря сложим едно обхождане и да вкараме i във функцията и сме готови:

case 2:
for(int i=0;i<comp->empnum;i++)
{
output(i, &comp); break;
}


И си готов! Успех!
*/