Поощрителна награда

									Свободата да бъдеш

От мига, в който отворим очи сутрин, до момента, в който вечер заспиваме, непрекъснато правим различни избори. Ако не ги правим ние самите, то значи някой друг ги прави вместо нас. Нима ще оставим някой друг да определя  живота ни?
В различните възрасти хората винаги правят нещо, за да се харесат на някого:не изказват мнение, за да избегнат конфликт или не защитават гледната си точка, заради липса на самочувствие. В  един момент тези хора започват да  съобразяват  думите и действията си, за да избегнат реакции като присмех или неприемане. Поради това  „се пускат по течението“  и правят онова, което “стадото” прави. Това се случва заради онези, които  се опитват да въздействат психически или  физически върху нас. И психическия, и физическия насилник е воден от натрупан гняв,  който в наши дни се превърна в единица за измерване на сила.
Насилието се среща все по-често и на все повече места, не само при възрастните, но и при децата. Можем да го открием  както на работното си място, така и в училище, та дори и на улицата. Насилието сред децата е един от най-важните проблеми,  касаещи съвременното общество, но като че ли то неглижира проблема, защото, когато едно дете расте в агресивна среда, то няма как да не прилага тази агресия обратно към заобикалящите го. Това неминуемо ще повлияе на бъдещите поколения, защото няма как  един ден това дете да се превърне в разумно мислещ възрастен. Тук е моментът да се замислим, ще бъдем ли  свободни да бъдем най-вече хора, в онзи истински смисъл на думата, или ще оставим на агресията да ни води по пътя на живота?
Да бъдеш себе си, когато всички ти казват, че трябва да си някой друг, е
едно от най-трудните неща. Опитваме да начертаем пътя си, без да осъзнавме  каква вреда си нанасяме. Когато околните се опитват да ни контролират,  когато ни казват, че трябва да се откажем или когато  претендират, че познават нуждите ни и знаят какво ще ни направи щастливи, те всъщност го казват на себе си, убеждавайки се, че са взели правилното решение. Защо тогава да губим от ценното си време, общувайки с тях? За наше добро е  да се заобиколим  с  хора, които ни харесват и обичат такива ,каквито сме, без да се опитват да променят същността ни.
Важно е да си позволим „ да бъдем“. Просто да бъдем такива, каквито сме. Със
своите недостатъци и качества, със своите силни и слаби страни, със своята разноцветна палитра от емоции. Именно заради това сме уникални, защото никой друг не може да бъде като нас. Давайки си възможност да бъдем себе си, си даваме и правото да сме свободни,  „да бъдем“. Един различен  човек винаги е отлъчен и забелязан заради различното, което носи. Въпреки мнението на  другите, осъзнавам, че различието ни прави уникални като личности, то е онова ,което ни кара да бъдем истински. Но имаме ли силата и куража да застанем зад това, което сме всъщност?



Даяна Младенова Пенкова
СУ ”Христо Ботев”- гр.Русе
Х клас