Душевни терзания


    Да се изправиш срещу противоречията, създадени от теб самия се оказва почти непосилна задача. Както гласи една народна поговорка: „Каквото човек сам си създаде и 1000 душманина не могат.” И реално никой, освен нас самите, не е виновен за създаденото противоречие, което често е пагубно и контрапродуктивно за личността.
Ние мислим за някого. Той дори не ни помни. Нима това е проява на егоизъм или просто ние се впечатляваме от малките неща и , de facto, сме лесно привързващи се и раними? И ако отговорът е второто, то нима някой друг, освен нас самите е виновен? Така се поражда парадокс, който е само и единствено в наш ущърб.

  Нека излезем извън абстракцията и навлезем в конкретика, където ще разгледам моето най-релевантно противоречие. Ще се опитам да го анализирам и да стигна до първоизточника на моето страдание.

  Това мое противоречие е породено от  любов. Доста характерно за хората. Ще въведем образът на едно момиче с инициали А.К. Запознахме се за пръв път преди 4 години през 2014 година. Бях попаднал в обща компания съвсем случайно. Всъщност, помагах на приятел, когото го беше срам при среща с друго момиче. По онова време не изпитвах нищо към А.К., имах твърде песимистична нагласа за живота и не смятах че бих имал успех с момиче. След тази случка минаха години. Дойде краят на 2017 година и си търсех приятелка. Една вечер видях профила на това момиче и стигнах до извода, че е станала адски красива. Пленително красива. Още много определения могат да се дадат. Реших, че ще и пиша. Но, страхливият аз си помислих, че е по-добра идея да изчакам. А и на другия ден ми предстоеше 600 км преход. Трябваше да карам онкоболната си майка до доста отдалечена болница. Та можем да приемем, че имах други мисли на главата си. Отидох, върнах се и новините от болницата не бяха добри. Следователно, момичето остана на заден план. След седмица реших, че е време да пиша на А.К. Разбрах, че си има приятел вече.. Закъснях.. Бях разочарован, но го преживях. Докато не се видяхме в серия от дискотеки, където дойде пикът на моите чувства към това момиче. Тогава дойде моментът, в който съжалявах адски много за седмицата закъснение. Нима това бе урок за мен? Вероятно да. И сега настъпват истинските мои противоречия. (Трябва да де добави история за н..)

Разочарован до болка от предишна любов, вече бях на предела на безразличието. Дълбоко огорчен, бях приел, че всички момичета са курви и леки. Следователно, не ги уважавах особено. По време на дискотеки не ми пукаше, че А.К си има приятел. Аз се опитвах да танцувам с нея и ако тя позволяваше - щях да предприема нещо по сериозно.