Всяка година есенес обсъждаме хелоуин, напролет - мартеницит

"Всяка година есенес обсъждаме хелоуин, напролет - мартениците. Това е голямата драма на училището. Но когато децата ви трябва да почват "работа" от 7 ч сутринта; когато трябва да зубрят малоумна и излишна информация от учебници, които трябва да влачат като шерпи; когато биват наказвани и унижавани чрез поставяне на оценки, които не мерят нищо и нямат образователен смисъл; когато, след 6 часа в училище трябва още 4 часа да пишат домашни; когато загубят любопитството си, защото никой не се интересува от това какво искат; намразят ученето, защото винаги са принудени да правят нещо, което някой друг изисква от тях и никога това, което те обичат; затлъстеят от обездвижване, изкривят си гръбнака от неестествени пози за малоумни упражнения и добият късогледство поради забраната да си вдигнат главата и да погледнат през прозореца; когато загубят смисъла на живота си, изолирани от всичко, което обичат, и половината се затворят в депресия, а другата половина избухнат в агресия; когато на 15 не могат да решат елементарни тестове, не защото са тъпи, а защото са затъпели от нашето отношение в продължение на 10 години - ТОГАВА НЯМА ДРАМА, нали?"