Той се събуди в една кола.  Не беше същата кола, в която беше заспал. Беше старинна и напълно не на място в пустинята,  но какво да правиш? Така е като следваш Звездата. Поне не беше кон, както преди една седмица.
Излезе от колата, протегна се, изяде сандвич. Огледа колата. Стара, но щеше да издържи една нощ каране.  После просто седна и изчака слънцето да залезе.
Запали двигателя и тръгна към след Звездата. Винаги беше звезда. Това беше единственото неизменно нещо през последните няколко месеца.  Не знаеше защо го води по пътя му, не знаеше защо ако не я следва се губи, не знаеше защо беше червена. Нямаше и значение, важното беше да стигне първи.
Той караше на магистрала,  права като стрела,  и замръзваше. Концентрира се, и  промени колата на такава с климатик. Успя на втория опит. Света се променяше по-трудно на критичните точки.  Погледна кутията до себе си. Беше дървена, от евтин шперплат. Пресегна се и я направи от абаносова.
Вече беше близо. Можеше и да усети другите двама. Щяха да пристигнат приблизително по едно и също време. Може би този път щеше да ги победи. Надяваше се, но знаеше че сигурно няма. Те просто бяха по-добри.
Подмина козар и стадото му, подхили се на израза му, и отби в една поляна. После просто седна да ги изчака.
Балтазар дойде пеша, Мелхиор доведе стадо камили.
-Готови ли сте?
-Мда. Доведох и камили, в момента са на мода...
-Ми аре да тръгваме.  Номера с мъдреците  ли правим пак?
-Да. Те са практически в каменната ера тук, ще се вържат лесно.
-Мелхиоре, къде е най-близкото село?
-Мисля, на един час пеша... - Мелхиор се почеса - Обаче май видях някаква изоставена колиба наблизо, и имаше няколко човека вътре. Мисля, че ще ни свърши работа.
-Ок, води ни.
-Залагаме обичайното нали?  Който спечели, е крал на света за 2000 години?
-Добре. Аз залагам злато.
-Оф, аман от твойте капиталисти.. не ти ли омръзнаха? Пускам се тамян тогава, да те видим как ще излезеш от тъмните векове. Гаспар, ти какво се пускаш?
-Малко екзотика... Смирна. Аре, късмет на всички!