redit 2

> Тоест логиката ти е, че понеже това е временно решение, и с него и без него е все едно? Дори в контекста на аналогията ти с рана, виждаш сам колко неадекватно звучи, надявам се.

От десетилетия се знае, че раждаемостта не е достатъчно висока, но никой нищо не прави по въпроса. Ако бяха предприети мерки, когато му беше времето нямаше да се намираме в конкретната ситуация и да има такива реторики. Европейският елит, вместо това, до голяма степен смята как Европа трябва да премине към мултикултурализъм и да приеме, че трябва миграцията е единственото и спасение. Оттук нататък ще трябва все повече и повече да бъдат вкарвани, аз не намирам това за адекватно решение - нито Европе ще бъде Европа, нито в дългосрочен план ще има откъде да вкараш нужните специалисти.

> Иначе не се прави нещо драстично по темата, и един от факторите е, че дискурса се насочва в съвсем различни посоки.

Може да се работи едновременно в две насоки: да се намали миграцията и да бъдат насърчени местните семейства да имат повече деца. Тези цели се допълват и не си противоречат.

> Живота, бита, вярата и традициите на хората в Италия няма нищо общо с този на някой тук отвъд базовото за всеки човек по света.

Има много повече общо отколкото този в Афганистан или Пакистан, например.

> От къде миграцията е ок и от къде не

Трайната миграция трябва да идва предимно от места със споделени културни и цивилизационни корени. За Европа това са предимно други европейски държави или региони, силно повлияни от европейските ценности, където обществените норми и институции са сходни. Важно е също мигрантите да са готови да приемат културата и ценностите на новото си място. Освен това количеството на миграцията не бива да води до трайни етнически или културни промени в обществото или до създаването на паралелни общности.

> Причината обществата ни да се сходни е точно миграция и интеграция. Все едно така си е било винаги. Ако за миграцията се говореше в този контекст, основата щеше да е по-добрата интеграция, включително културна и социална

Европейските общества са станали сходни чрез културна дифузия, търговия, завоевания, разпространение на религия и интелектуален обмен – не чрез масова миграция. Християнството се е разпространило чрез мисионери и политически съюзи. Например в България, приемането на християнството през 864 г. от Борис I е резултат от дипломатически преговори с Византия, а не чрез масово преселение на византийци. Отделно, създаването на кирилицата от братята Кирил и Методий и нейното разпространение в славянските страни допринасят за културна идентичност чрез писменост и книжовност, без да изискват миграция. Търговски маршрути като Ханзейския съюз улесняват обмена на стоки и идеи, като готическата архитектура и печатната преса, без мащабно придвижване на население. Ренесансът и Просвещението разпространяват идеи чрез книги и покровителство, а не чрез преселения. Завоеванията и дипломацията – от Римската империя до Хабсбургите – уеднаквяват закони и управление. Дори войни като Наполеоновите разпространяват идеи без да има масова миграция.