дето спят на витло
ДОЛУ БОГ!
своя топ:
с един скок
О!
и ний
Кървав на боговете курбан.
Граждани
(Но Виргилий отдавна не диша.
Адът е само за нас.
като луд
нивя
плача на свещената майка, разкъсъна
из кални паланки
без нерви -
влей смелост
Ний се раждаме в ада
и песни
Троя бе опожарена и срината.
от кожа и кости
писа нявга ръката на Данте
До него палача.
снаряд след снаряд. . .
100 години пред нас
- и тайни, и явни:
Нощта се разсипва във блясъци
генерали
с глух
Бягай, бягай
гневни
на локали
назад
(не гении
куршуми - олово.
- кървава вещица сгушена
дриплювци
и ето посяга
със сто конски сили,
към небето издигнати голи ръце.
Обезчестена сестрата.
на стари канали в лазура -
народ -
безброй
боси
гладни
в самотност и страх изоставени -
кавалерийски отряди подгониха
Започва трагедията!  -
- доубивани, стреляни
и песни
С хиляди ножа
над изподраните
златни банки звънят
Агамемнон уби Ифигирия
пляс! -
долу
и
всяка хижа и дом.
бих взел от кратките си радости
Всеки от нас
- стари и млади -
не питай
на гърба с парцаливи торби
С л ъ н ч о г л е д и т е   п а д н а х а   в   п р а х.
жестоко
да се вдигнем
сакати
по едно ужасено сърце.
в пещери
пробуди
Йехова
въстана
Вратите залостени.
обичам аз всичко, което
Буря изви се
На помощ!
подземните сили -
По всички пътеки
отпада
Обичам нервозните, болни
не сред усмивки без участие,
из гладни поля
Саваот:
между зъбите стиснал:
9
порои -
- Без бог! без господар!
към небето издигнати голи ръце.
жестоко
долу
паст.
Фердинанд
- Глас божи -
трънливи
и най-смелите:
О, нощ на безименни тайни!
е пурпур в кантика печална -
пряко вражда и любов,
- Какво е за него Хекуба? -
- кървава вещица сгушена
С хиляди ножа
Балкана
Лом
"Да се обеси червения поп!
- обичам усмивките болни,
всяка хижа и дом.
Едничка остава
Данте беше andante
без целомъдри, спокойни терцини -
- залп.
долу
над изподраните
блестящи етажи
- ни чужди, ни свои.
падай
"Всеки
заплющяха
да вървим!
всички раси,
И се предаде.
До телеграфния стълб бе изправен.
вода
цял
Захрачи
но - що е отечество? -
хамбари
и слънчогледи
Буря изви се
агитатори
златни банки звънят
аз кръстен с горкото причастие
върволица безспир
поп
из градовете
стар хиляда и толкоз години.)
Войските настъпваха.
уродливи
На помощ!
своя пурпурен гняв -
таланти
- пехота
ни познават,
сякаш в грядущето. . .
Берковица
катедрали
там цъфти Ханаан
с топори
над изподраните
от полуголи моми,
мечти болнострунни, далечни,
Мъглиж беше пръв
Войските настъпваха.
С извадени саби
приклещени в ужаса хилядорък
с накълцано обезобразено лице.
всеки час
яростни бикове -
от брега
- като отприщено стадо
фурни
Малоимотни
кални
да вървим!
и гракащи гарвани ято -
В ужас и трепет снижи се
гордо, без страх
бих взел от кратките си радости
кеби
- и не виждаме нито
се издига и бие ушите ти
без да чакаме
- Без бог! без господар!
ний скачаме право в небето:
на големия град
С л ъ н ч о г л е д и т е
профани
тръгвай сама,
език
полетя
през глухи усои
разбитите селяни
заводи:
бий, барабана
и угнетение
и не забравят
в страната. . .
между бодил и високи треви
(зад тях - на нощта вкаменения свод)
глогини
железни -
високи без край
говори разпалено
глухо и страшно заключена
и съсичани там
Глад
безродни скиталци
а над широкия път
Пиедестал
всяка хижа и дом.
Нощта падна тъй ниско -
Бясно захласната
Лом
с гръм.
срещу небето
с гръм.
Планината гърми. . .
5
озаряват далеч кръгозора.
- Девет -
вий млади
12
право в провала
е Виргилий.
между зъбите стиснал:
и стари,
шопи със сопи
пронизани.
продъни небесния свод.
сред кипящи блата
по сипеи, урви, чукари, бърда
Да живее великият глад!
онези, които
столетен
отпрати далек
диви
над изподраните
и болно посипва сърцето
под нисък сайвант
неграмотни
без сън
Бич божий изпратен от бога.
с кървави саби
с брадви
Топове
Кървава пот
Ти мълчиш?
обичам аз всичко, което
с брадви
жестоко
И се предаде.
Безсменна прищявка, игра и забава
и най-смелите:
ни познават,
и съсичани там
е нашя зов
Г л а в а  п ъ р в а:
PRESTO II
-  -  -  -  -  -  -
- прасък
из гладни поля
- Пред тях наредени в мизерен шпалир
в самотност и страх изоставени -
прости
след тях - войници:
и не забравят
тя вещае възмездие
спря най-подир:
полетя
пред близката смърт на човека,
с вой
Ахурамазда
с вили
Глад!
е съдбата ни
неграмотни
прости
лордове,
връзки за обуща
ний скачаме право в небето:
Индра
Буря изви се
от брега
да си спасява
2
Из тъмни долини
изпокъсани
извиват се
хамбари
и целия град
е пурпур в кантика печална -
Народа въстана
- толкоз много -
без целомъдри, спокойни терцини -
и вечното слънце
извиват се
от командвани залпове ек.
Ра
залягай
пльоснаха тежко
тъй както, когато изригне
Попа стоеше огромен,
с вили
Вожд
полетя
напред
Стара
Аз бих обичал мойто щастие
страна.
в самотност и страх изоставени -
ни облъхват полята
Братя!
Ний сме presto.
величав.
без умора,
салтомортале
Нощта ражда из мъртва утроба
да вървим!
Обичам нервозните, болни
ни избожда очите
загрубели от жега и студ
италианци и немци,
из градовете
ръкопляскат балкони
право в провала
черни, саждиви, изкаляни -
Всичко писано от философи, поети -
До него палача.
в мъртвите мътни води на Марица.
да се вдигнем
градове
паст.
раздрали
Първия скок
бесни
лозя
като животни
нападай
П о г р о м!
диво разкъсана
кавалерийски отряди подгониха
не вярваме вече в герои
в торбата си чер хляб
- Девет -
светкавица
свободен в света.
право там
прости
- и екота сля се
- Ний знаем!
там цъфти Ханаан
Ахил беше грубата сила.
Кръг първи:
в кърви обляния
На живота огромния топ
шуми
ДОЛУ БОГ!
без мозък
и угнетение
- с чук
на мъченици безброй
О месец на кръв!
с вили
Чирпан
пурпурни
катер.
Трепет и страх.
след тях - войници:
от слепи животни,
изтръпнаха
и мъкне, довлича
но отвъд:
- Urbi et orbi -
връзки за обуща
смарагди - зелени и лунни -
е Виргилий.
музиканти
Уви!
Лъжа
бесни
изподрани
чифлици
- изпъната кожа на стар барабан,
- в червения кръг на простора
чехи, поляци
забумтя артилерия.
да вървим!
автомобили
по сипеи, урви, чукари, бърда
- хвърляме бомба в сърцето ти,
Септември ще бъде май.
заудря в душите тревожна камбана
Не искаш ти никого роб -
сам на врата си въжето
и запяват
от плен
беззвездни,
мътни вади
Първите
плача на свещената майка, разкъсъна
9
от всички страни.
ДОЛУ БОГ!
- Presto в спирала:
и угнетение
плача на свещената майка, разкъсъна
кеби
прободен
Смърт, убийство и кръв!
земните сили -