Трето място

								Свободата да бъдеш

      Свободата е нещо необяснимо. Нейният пламък не би могъл да се побере в нито едно определение или дефиниция. Най-силният и съкровен копнеж на човешката душа e способен да превърне всички последствия на прах, а всички злонамерени погледи - да станат  незабележими. Ако във всички нас е посято зрънце свише, то това е поривът да бъдем себе си – нашите думи, воля и грешки. Това е тишината, която подаряваме на себе си, когато светът ни се руши.
      Не всички от нас са свободни. Вероятно така ще бъде, докато добро и зло мерят сили, а човешкото сърце е тяхната арена. Мнозина се раждат в окови, за други – вечен дом е тясната птича клетка. Някои от нас никога не докосват росната трева с боси крака.
      Свободата е право не само на всеки човек, а на всяка щъкаща живинка. Но в никакъв случай не е дар. Това е нещо, което трябва да се извоюва. И това  не е и наказание. Това е божествен подтик да оставим нашия ярък отпечатък по пясъка на времето. Вик във вечността свидетелстващ неповторимата индивидуалност.  Всичко това ще бъде наше право, докато свят светува.
       Често забравяме това. В желанието си да бъдем приети, отдадени, разбрани и обичани сме склонни с лек замах да загърбим себе си. Страхът от самотата кара да изживеем малкото ни време на тази земя в илюзия – един малък и съвършен свят, сходен, по нищо неотличаващ се с този на другите. От време на време проронваме по някоя сълза в уединение, слушайки прочувствена балада. Обясняваме този феномен с това, че животът е стресиращ и че това е нормално, избърсваме сълзите и на другия ден всичко продължава постарому. До кога? Това е сълзлив зов за помощ от малкото дете вътре в нас, скърбящо за начина, по който позволяваме да ни третират.  Обаче сълзите не топят стоманените решетки, а действието. Гориво за бягство от нашия собствен затвор е любовта ни към себе си.
     Шефът не е виновен за това, че ни хока, а ние, че позволяваме да ни третират като машини. Работа има, а лично аз предпочитам да получавам минимална заплата, вместо да се връщам вкъщи психически разбит. Приятелите ни не за първи път не ни изслушват и говорят само за себе си, те винаги са били такива. Продължаваме да се срещаме с тях за да не сме сами, а всъщност ние от самото начало сме такива. Ако след работа се налага да се превръщаш в кухненски робот, изпълняващ команди и отнасящ критики, това е злоупотреба. Ако това е любовта, тя не си заслужава. Ако това е обещаният от съдбата принц на бял кон, конят приюти, а принца изпрати с цветущ израз. Яхни белият жребец към хоризонта и нека дори да вали и трещи, по-добре да подгизнеш сама, отколкото да бъдеш нечия робиня.
    Животът е твърде кратък, за да се предаваш. Да скочиш от самолета е глупаво, защото сме... на самолет. Вместо това изхвърли екипажа и полети. Животът продължава без всички нас и не заслужаваш да станеш част от нечия статистика. Затова живей. Бори се със зъби и нокти и нека единствената ти кауза да бъдеш ти.

Давид Димитров
студент III курс
Компютърни системи и технологии