Страданието на „малкия човек“ в „Стария музикант“.
	Христо Смирненски е един от най-големите културни съзидатели на България. Епохата, в която живее се отличава с изключителна динамичност и той се превръща в свидетел, както на редица военни конфликти, така и на настаналата ценностна криза, породена от социалното разделение в обществото. Като представител на постсимволизма, авангардният поет насища традиционната символистична форма с ново, революционно и социално насочено съдържание, отразявайки нерадостната съдба на онеправданите и унизените от живота, както и всеобщия им копнеж за промяна. Емблематичен в това отношение е цикълът „Децата на града“, част от който е елегията „Стария музикант“. Макар и лишено от революционния плам на по-голямата част от останалите творби в стихосбирката „Да бъде ден!“, произведението разгръща актуални проблеми и носи ярки послания и внушения, свързани с обречеността и унизението на бедните в големия град.
	„Стария музикант“ разгръща по изключително затрогващ начин темата за страданието на възрастния цигулар, поредната жертва на социалната неправда. Въпреки че е човек на изкуството, роден с дар, който го отличава от останалите, „погълнат“ от големия град, музикантът се превръща в духовно и физически ограбен страдалец. Неговият образ въплъщава и обобщава всички социални аутсайдери, чиято агония наречена „живот“, близък до този на скота, протича незабелязно от очите на лишените от духовност тълпи. Безпомощен и „захвърлен“ навън сред суровата зима, несретникът попада в омагьосания кръг на страданието, а единственият му верен спътник в тази безизходица се оказва смъртта, която бавно, но сигурно „пръстъпя“ и го застигa.