strunz

ГОВОРОМ НА РАЗЛИЧНИ ЕЗИЦИ С ЖЕНИТЕ
**********************************************************
Хамсалашка работа. Говорим на различни езици. Имаме различни ценности

Една ме кани у тях. А на мен в главата ми само камби, пипер, целина. Ми такова е времето. Сега се прави зимнина. Помислих си има зор момичето да затвори бурканите. Тук има нужда от твърда мъжка ръка.
Вика ме у тях. Отивам аз, под ръка с чешката затварачка. Уред мечта. Имам го на PDF файл дори. За ценители.
Та влизам аз, а тя с мокра коса.

- Препотила си се от мъкнене на чували с камби?
- Не
- С пиперки?
- Не, къпах се
- Човек се къпе след, а не преди приготвянето на зимнина - казах го аз с изражение на човек, излязъл от прожекция на Хари Потър.

Тя вдигна вежди, аз кимнах бавно, със скоростта на заминаваща ерекция след еякулация.

Питах я дали ще мием бурканите. Тя каза, че се е къпала. А аз пак питам "А бурканите?". Тя се усмихна и ми посочи банята. Влязох там. Няма буркани.
Нещо ме майтапи това момиче.

- Виж, ако ще вършим работа, да я вършим - делово отсякох. - Всичко трябва да се прави с финес и бързо. Няма смисъл да го бавим.
- Охо, много си бил нетърпелив? Такъв те искам!
- Ми? - гълчалив, но любезен поглед.
- Ако не си взел гума не се притеснявай. Аз съм взела хапчета.
- Ей, ама умница си! Естествено, че туршия без аспирин не става! От баба си знам, че ..... - тук задърдорих технологии и тънкости, а в същото време трескаво се замислих тази от къде знае, че съм закарал гумата на зеления москвич на вулканизатор и че не съм я взел още. При липса на разумен отговор реших да зарежа мисленето...

- Ох, че ми е горещо, ще се разсъблека - каза приглушено тя и ме погледна с един поглед такъв усмихнат ли, ехиден ли - не можах да разбера. Не мога и да разбера защо ме гледа така нагло при условие, че не аз съм се препотил, а тя.

- Охооо, то сега нищо не е. Познай като вземем да варим бурканите каква жега ще стане. Взела ли си целина, ако не си аз имам в багажника долу. Знаеш ли каква е хубава. Я ми покажи целината си

- Леле, колко си метафоричен. Хм... - усмихна се под незабележим русоляв мустак (незабележим за други, но не и за мен. Аз мустаци и бакенбарди у жени винаги забелязвам)...ела в спалнята да ти я покажа. Целината, имам предвид...

Повлече ме натам и като влязохме тръгна да ме целува и трескаво ми разкопча панталоните и гу пусна на земята. Чу се здрав тенекиено метален звук. Чешката затварачка!!! Удари се в земята. Ужас. Най-ценното ми нещо - затварачката. Приплака ми се. Изскимтях.

- Убийца! Знаеш ли какво направи? - в погледа ми се четеше омразата на целия трибунал в Хага, съдещ д-р Менгеле за буквалните му опити да влезе под кожата на евреите.

- Какво е това?! - зениците й приличаха на очилцата на Троцки.

Свит, прегърбен, съсухрен от мъка се запътих към антрето. Никелираната покривка на уреда ми се беше нарушила. Никога повече нямаше да бъде същата. Дори в последния си поглед към момичето видях презрителното й мислене към това чешко произведение на изкуството. В очите й се четеше "джаджа", а то е "У Р Е Д" .

Как да й обясня на тази? Какво ценно има за нея в нейния живот. Какво ?
Толкова сме различни, Господи!





ВОЙНА НА СВЕТОВЕТЕ
*******************************

Тук ще ви разкажа за войната на Борко Желев с жените.

Тъй като човек се приема за вселена и е неопознаваем. Затова е и борба от вселенски тип. На световете.

Борко, противно на мненията на повечето мъже, си падаше по кротки жени. Пасивни и кротки в леглото. Онези от типа "мигай поне за да знам, че не си умряла". Борко съдеше от опита си. Опитът на Борко беше най-големия му актив.

Борко беше осиромашал от съдилища и разправии.

Варненски градски съд. Дело 18342/18.02.85 "Мима срещу Борко"

Показанията на Борислав Желев:
"Другарю съдия,
просто така се получи. С Мима се запознахме на танци. Седях и я съжалих горката. Имала отвратителен мъж. Никога не я поглеждал, само я биел. Без да гледа. И я хвърлял. Тя се развела. Аз от любезност я питах що и тя ми рече : ' Как що бе? Първият път мъж ми като ме хвърли от 4-ия етаж нищо не казах щото паднах в един камион и се свестих чак на сметището към Каменар. Ама втория път се издумках на цимента и ми кипна и го зарязах...'
Борбена жена, другарю съдия. Борбена, ама не си знае страстта.
Любим се с нея, простете за израза, а тя крещи:
-Аааааа така! Ох, малей! Дай! Дай! Ураааааа!
Помолих я да млъкне, а тя ме напсува
И пак крещи. Съседите почнаха да свиркат от балконите и да правят забележки.
Запуших й устата с ръка, а тя ме ухапа и пак се разкрещя "Уааа! Кеф, котьоо!"
Срамът у мен растеше с приближаването на момента за свършване.
Запуших й устата с възглавница. Разръфа я. Разхвърчаха се перушини и пак "Ха така! Дий, Боре, дииий"
Огледах се, в неволята видях флакона с полиуретенова пяна до прозореца, абе дето уплътнявах дограмата. И й го изпръсках в устата. Спрях не като свърших, долното свършване, другарю съдия, а като видях, че й излиза полиуретанова пяна от носа. Чак по после свърших.
Не съобразих, че се втвърдява и разширява. Затова й се откачи челюстта и чак Минка, зъболекарката, я отгипсира с машинката......и затова сега ви седи тук с виснала уста, не че й е интересно..."

Съдът отсъди Борковото Жигули барабар с газовото и махащата ръчичка с надпис УСА на Мима.


Варненски градски съд. Дело 20352/12.08.92 " Елисавета срещу Борко"

Показанията на Борислав Желев:
"Господин съдия,
поради стечения на обстоятелствата в строго нетрезво състояние поисках ръката на Елисавета - Ели. В по на после я разбрах каква сексуална фъртуна е, простете за метафората. Тя не си знае силата. Била е гребкиня. За половин час може да изгребе пловдивския канал с лъжица.
И любим се с нея, простете за израза, господин съдия и първия път само ми надра гърба. Е, разгеле, няколко дни спане по-корем и ми минаха. На понататък любезно я бях помолил да намали страстта си. Не ме послуша, господин съдия. Значи, върху нея съм и се любим, пак простете, и ме хванала за задницата ми и опъва. Мен ме боли и скимтя, а тя опъва. Обърнах го на просия, а тя възбудена, сумти и ме блъска в себе си. Да, ама по едно време изревах с всичка сила щото усетих разпаряне. Дойде линейка и в по на после в болницата ме шиха. Разпореното - от ректума до 8-ми прешлен. 32 шева по гръбнака и английски ластик на ректума. 6 месеца не си дойдох на себе си.
Кога ми зарастна всичко и настана време пак да се любим, простете отново за израза , бях взел мерки - развинтих винтовете на етажерката и само я подпрях на тях. Сложих ютията там и премерих да е точно над главата й. Вързах винтчетата за канапец, другия край около китката ми и така чак легнах да се любим, простете за израза. По някое време страстта й расте, лапите й челични ( сещате ли се, господин съдия, както казва Ботев) около шията ми и ме души, души ме и пъшка, молих я да спре, а тя не спира. С около напръстник кислород в дробовете и кофа кръв в очите, с последни сили дръпнах канапа. Първо усетих въздуха обратно в дробовете ми, чак в по на после прочетох "Сделано в СССР" на ютията и разбрах, че съм смачкал главата на Ели.

Както в по на късно се разбра дори и фасона й не съм смачкал и затова сега иска този развод, господин съдия....."

Съдът раздели апартамента между страните. Двустайният на Младост. С лично остъклената тераса.


Варненски градски съд. Дело 2056/08.05.2003 " Димка срещу Борко"

Показанията на Борислав Желев:
"Господин съдия,
Димка, третата ми жена, си оправдава името, като дим без огън е. Не разбира тя нормалното съпружеско общуване за нормално. Предпочита устногениталните ласки, простете за израза. Все ми навира лицето в нейния скут и ме натиска и си иска. Само чака да заспя и ми сяда на лицето. Няколко пъти задушен и олигавен се будих и бършейки й се карах. Не смея да мигна от този момент в по нататък. Тя само се хили. Не се усмихвайте и вие, г-н съдия. Ей онази правостоящата ищца е Димка. Вижте я хубаво.
Бяхме на плаж с децата и си играят с пясъка. Викат ми "Тате, дай да те заровим" Заровиха ме те, детска им работа и само главата ми навън. Влязоха да се къпят и ме забравиха. Те да, ама не и Димка. Метна си една хавлия около задника и ми седна на главата. Крещях, врещях, молих се, екзорсиствах, плезих се, хапех...Не и не...докато не се върнаха децата от морето не стана.
Тогава се заканих за по на в после, че такова нещо няма да позволя. Ще се бия, ще си отстоявам правата и че бъда Човек, господин съдия!
Вече спя леко. Голям фенер на нощното шкафче. От онези с 4 батерии.
Една вечер както съм си на пост в моята половина на леглото съм задрямал. По едно време усещам как два крака стъпват от двете ми страни. Ама аз спя и не знам сънувам ли или не. Събуждам се и виждам един дебел оперен певец-циклоп се надвесил над мен. Изкрещях и го метнах в ужаса си на нощното шкафче. Събуждайки се в по от на после съвсем асимилирах, че това е била задницата й, а ануса й, простете за израза, съм го взел за окото на циклопа.
А Димка при падането е седнала на фенера, който е проникнал дълбоко и болезнено и сега по препоръка на докторите е по-добре да остане там отколкото да го вадят. Затова е и правостояща ищцата ви. Искам да добавя в моя защита и ...."

Деца и гарсониера бяха отсъдени на Димка. За Борко остана честта да плаща кредита за обзавеждането й.

Тогава той обяви война.
Война със страстта.
Война от неговата гледна точка, която вече не е анус, простете за израза.
Сега Борко работи в морга.
Вчера го видели с карамфил на ревера. Усмихнат.




КИРГИЗКА СМАЗКА, ГЛАСОВА ПОЩА И ГОГАТА ЗА КАПАК...
******************************************************************************
Ние с Гогата сме експериментатори. Нещо като Амундсен и Скот по полюсите или като професор Кох по коките. Аз съм по-идейния обаче. Дори обичам да го потискам като перефразирам една култова фраза на Еминем от "Bleed, bitch, bleed!" на "Бледней, пич, бледней!". Казах му :

- Гога, имам зла идея. Искам да си ми дясната ръка.

- Като д-р Уотсън за Холмс?

- Не, като икономката му.

- Като Годжи за Слави?

- Хм...по-скоро Ванката

- Добре де, кажи за какво става дума

- Виж сега! Ние с теб като сме правили секс с жени не сме употребявали лубриканти, нали? Не сме! Та питам те няма ли да си отидеш от този свят с отворени очи ако не опиташ това? Дай да вземем едно момиче и много лубриканти пък да видим какво е. А?

- Е, добре, а аз какво да правя?

- Ти вземи лубрикантите, а аз ще се погрижа за момиче!!

...

След 3 часа

...

- Гога, момичето е в другата стая...50 лв на час...направо я сложих в леглото да легне и да ни чака...Аз ще съм първи...Абе каква е тази кофа?!?!

- Лубрикант, майна. Сещаш ли се за онзи киргизки професор дето живее в гръцката махала? До военноморския музей? Е, той на времето забегнал от Съюза с някаква тайна смазка. С нея нямало грам съпротивление. Та ми даде малко. Трябва да сме осторожни, така се изрази той.

- Една кофа ли е малко?!?

- Той има още много. Така. Виждам, че си вече гол. Ами....мажи се...

- Ще взема да се намажа целия...струва ми се секси

Влизам при нея, тя се кокори все едно гледа ходещ декор от Пришълеца или Джеф Голдблъм преди да стане Мухата. Посмя се. После й казах, че е лубрикант и да застане стойка партер. Успокоих я, че лубриканта е толкова добър, че нито любовна игра нито нищо трябва. Реших да го направя красиво. Все пак съм гледал "Кънки с остър връх". Засилих се и скочих върху нея. Няколко килограма смазка продължиха да летят след мен и се размазаха на стената. За миг влязох, но никой не е по-силен от законите на физиката. Предадох инерцията си на нейното тяло, а аз зарих нос в чаршафите и след това в стената. Болка. 3 секунди кома. Свестих се. Стая? Checked! Aз? Checked! Ерекция? Checked! Лубрикант? Checked! Момиче? Липсва!!!!

- Ехо? Госпожице?

Няма я. Така ми пулсираше челото от болка, че не бих я търсил ако не трябваше да я връщаме и всеки час не ни струваше още 50 лв.

Имаше обилна следа от смазка по земята. По нея си личеше, че не е ходела, а се е плъзнала на някъде. Тръгнах по нея. Грешен ход. В момента, в който стъпих и направих троен аксел. Падайки направих карамбол с няколко ръба в стаята и в устата си усетих вкус на

сол. Ревеше ми се. Не можех да стана. Протегнах се, докопах прахосмукачката, махнах тръбата и около нея увих един потник. Почнах да бърша земята за да мога да стъпя. Показа се Гогата.

- Майна, аз те пратих да таковаш, а ти репетираш кърлинг на паркет? А къде е ...?

- Гога, не мога да стана, вним...

ТРАС!!!

Гогата, който преди това се беше съблякъл гол за да не губи време и само мобилния му телефон с вибрираща батерия беше единственото нещо с което не го бе родила майка му, се сгромоляса. Присвих съчувстващо очи...

-Ооох, майна, баси смазката...Ще се претрепем..А? Къде ми е телефона...?

-Ще звънна от моя и ще разберем..

Доплувах някакси до нощното шкафче и го набрах..чу се съъъъвсем глухо..А Гогата се опули. После се усмихна. После лицето му придоби много меки черти. Стана ми ясно. Беше паднал по дупе върху мобилния си и смазката е улеснила съвсем проникването на телефона...Но защо е толкова доволен? Включи се гласова поща. Лицето му изтрезня. Аха....

Трябваше да потърся момичето. Почнах да лазя по следата. Водеше към банята. Вече я виждах. Беше се спряла в коша за пране и припаднала в него. Станах радостно и се опитах да прекрача Гогата. Миг невнимание и ...

- Майна? Извинявай, но...може ли да те помоля нещо?

- Да, Гога?

- Би ли си изкарал члена от ухото ми?

- Оу, без да искам, смазката...просто..извинявай...

- Няма проблеми, човешко е. Но защо всичко днес? Толкова зор, приготовления, а накрая...тази гласова поща..

Оставих го и продължих да лазя към банята. Напълних кофи, легени с вода и ги люснах. Действаха. Смазката е на биооснова и се разтваря. Изкарах кофата със смазката пред апартамента. Измих момичето преди да се е свестила и се обадих на фирмата й да я приеберат. Когато се свести ме изгледа с такива очи като кончето на другоселеца след като

си му търкал корема с плява след преяждане. Звънна се. Някакъв мачо. Взе си я. Аз на изпроводяк: - И внимавайте да не ритнете коф....

ТРЯС...

Понесоха се двамата по стъпалата.

Чу се тътен

Счупени буркани с компоти. Стана ми ясно къде са акoстирали.

Представям си какво им е.

А ние двамата с Гогата си пием кафе.




ПРИЗНАВАНЕ НА ИЗНЕВЯРАТА ЧРЕЗ ПИСМО ДО ЖЕНАТА
*****************************************************************************
Нормално ли е?
Това искам да ви питам
Тук по-долу ви поствам и писмото

"Скъпа ми Евдокийо,
помниш ли кога преди 3 години аз вече безработен инженер-авиоконструктор ти казах, че ще се кача в планината да паса овце. Ти ми изсумтя одобрително.
Толкова време мина очите ти не съм виждал. Писма ти пиша и ги пращам по Гьоре Лудото, дори не знам дали ги получаваш, а от теб ни вест ни кост. И пари ти пращам по него. Получи ли ги? Или новия уокмен на Гьорето е с мои пари?

Сещаш ли се когато се роди едно агънце преди две години и го кръстих на теб - Евдокия. Вече е голяма и красива овца. Не ме гледай така. Да, красива е.
От три години човек не виждам. С изключение на Гьоре и чорбаджията ми.

Евдокия е красива. Дори красиво гледа. Тя ми е сега най-близкото същество. Не ме вини, скъпа ми съпруго. Аз я къпя. Не мирише като другите.

Съблазни ме тя. Аз бях безсилен. Беше красиво. Усещането беше, беше....абе помниш ли като си купихме Жигулито? Е? Нещо такова!

Реших, че повече не мога да живея в лъжа и затова ти признавам за моята връзка с нея. Е, естествено всяка връзка си има кризи. Веднъж бях задрямал, подпрян на някой пън. Събуждам се и гледам коча връз Евдокия. Сви ме корема, гърлото ми се степа. Мамито му й коч! Бих го с гегата 3 дни наред кога го видя. Цяла нощ след това седях на колене пред Евдокия и я питах "Защо?? Как можа? Какво ти липсваше?". Плаках, а тя яде и преживяше.
След това със злоба я любих. Няколко пъти. По това тя ми напомня за теб. И ти и тя можете да ядете дорде правим секс

Не ме съди
Твой ...и неин
Захарий"

Та това е писмото
Или мислите, че по-нормално и джентълменско и честно бе да й го кажа в очите. Сън не спа дали съм постъпил правилно : с писмо или в очите?




ЖИВОТЪТ НЕ НИ ПОЗВОЛЯВА ДА СМЕ ИДЕАЛНИ
*****************************************************************
Аз, като един умен човек, който храни опит и от чуждия такъв, много обичам да давам съвети. Ще ви съветвам сега за спонтанността ( дума с три нъта и три тъта, е има и две ота, две ата и две съта, но да не издребняваме).

Трябва да сме спонтанни в секса, да няма уговорки, приготовления. Да живеем за момента. Защото аз веднъж изтървах mementoто и още ме mori това.

А то беше защото отново исках всичко да е идеално.
Но не като старата соц дъвка “Идеал”, която цяло едно поколение я намира за точно същата гавра като да кръстиш морга “Щастие”, презерватив “Sure”, торта Мраморна, циганин Белчо или шампоан “Глава и рамене”/сякаш ако нямаш косми на раменете не трябва да го ползваш, а?/
А да е идеално като онова, от което после те заболяват зъбите от захарността на спомена докато го разказваш.

Поканен съм от едно създание на вечеря със свещи. Попитах я какво да взема, а тя ми каза нещо за пиене.

Ясно си беше, че вечерята беше камуфлаж за хорските езици. Ако не се сещате за какво става дума, ще ви намекна – секс!
Щедростта ми, прословутата горката, не ми позволи да взема по-малко количество вино от 25 литрово бидонче, ексдом на сирене за експорт.
Три часа след началото на приготовлението бях готов.
Пълно снаряжение. С раница и бидонче на връв. Бидончето го бях оборудвал с колелца от един куфар, които залепих за да мога да го суркам, че от нас до кв. Чайка си е бая път.
Със себе си носех : отварачка за бира, лента с 32 презерватива около кръста, залепен микрофон на гърдите /обръснати преди това/ за да мога да запиша за поколенията разговора, снимки от казармата, диапозитиви от Ермитажа, резервен чифт чорапи / в случай, че тези се изпотят от мъкненето/, американско веро и ръкавици за миене на чинии, аптечката от колата, парализиращ спрей за vinoveritas джебчии, половин хляб и две кебачета за из път, бутилчица с газ за запалки, видеокасета “Анални кралици ІІІ – Презареждането” и още една от сватбата на братчеда, фотоапарат, 5 резервни ленти, китара на гърба, песнопойка, джапанки, тривка, пемза, хавлия и шапка за баня, четка за зъби, флос, уокмен, зарядно за мобилния, помпа за увеличаване на пениса, молив за карти, лист с начертани полета с Н и В, пак за карти, колода карти, тесте джокери, колекцията от салфетки за размяна, испанобългарски разговорник за да превеждам Хулио Иглесиас докато пее, книжка за оцветяване, контактен гел, гел за коса, антипърспирант, тиган за незалепващи на сутринта палачинки, вакуумиран плик с пъстърва в марина, малка разфасовка от бурканче с кисел чесън, две свещи, три божура, чекийка, магнит и цял джоб пълен с ядки и кламери.

Всичко това беше или в раницата или привързано по мен и дрънчащо величествено. Беше удвоило теглото ми, но това не ме плашеше.

Не можах да вляза в колата. Опитах да си взема такси, но таксиста се прекръсти и почна да нечленоразделя по радиостанцията разпарящ се от смях. Останалите бакшиши на пиацата му отвърнаха с клаксони и присвятквания. Добивах лека известност.

Залезът падна над града. Сигурно още го боли задника от телевизионната кула, но стоически си замълча.

Повече от час аз се мъкнех като терминатор и погледа ми мразеше всички жълти коли и им говореше I’ll be back. Бавно напредвах, почивах, пушех, а на всеки три спирания вадех китарата и свирех за пари, да не съм капо.

В около 23:57 часа пристигнах пред блока. Опитах се да мина през входа, но не успях. Всичко ми пречеше. Успях да отворя и другата страна на вратата с лопатката, която висеше на кръста ми, но като стигнах до асансьора разбрах, че там да вляза екипиран така е все едно да си вкарам главата в ауспух.

Излязох пред блока и натиснах звънеца й, чаках. Чаках. ЧАКАХ. Н и к о й.
Натисках и натисках, чак взех да скимтя.

Тогава реших да й направя серенада. Извадих китарата и запях “O, sole mio…” но на португалски, защото в интернет текста само на такъв език го намерих.

Любопитни муцуни същества незавършили еволюцията си накацаха по терасите. Пеех деветата си песен от репертоара когато към мен полетяха домати, щипки, кюнци, дискети, компоти без сок и т.н. всички надлежно екипирани с викове от гаубиците им гласяйки почти едно и също “Разкарай се, бе кретен!”

Аз подскачах и успешно маневрирах между нападките и продължавах да възпявам моята среща с едноименната песен на Щрунците.

Полетя към мен вчерашна манджа притоплена до врялост и ме ощави. Пуснах китарата и взех да скимтя, квича, вия, дръгна, ръмжа../бих добавил и да си оближа топките, само и само да разберете за каква кучешка болка става дума/

Доволство залегна вражеските редици от балкони. Хъхъкания и отекващи оригвания описваха първия им успешен удар-попадение.

Събрах сили и гневно им запях “Комунизма си отииивааа...” защото и по ощавеното теме бях един същински Щрунц Тръпката, пародия на Кръпката, който сам по себе си е пародия на и той ако знаеше кого щеше да се ожени за него...

Врагът се оживи. За 35 години съвместно съжителство едва сега входът беше задружен. Имаха общ противник – един келеш, пеещ на неразбираем език и то равноделно. Нещо, което е в разрез с тяхното понятие за култура, бахур, кючек и Чайкафолкфест.

Отново артилерия. Замразени патладжани, автомобилна гума, портрет на нечия жена в рамка, голяма да се събере Наполеон с вдигнати ръце, часовник с изпружена кукувица, саксия с мушкато / естествено последвана с удар от тиган в глава, като последната е на осквернилия мушкатото шипченски опълченец от Чайка, а инерцията на тигана е придадена от ръката на онази, която преди 20 години и преди 20 килограма му е взела фамилията/

Включиха и юнген солдатените. Келешите квичаха от кеф и хвърляха по мен чиниите с гадни манджи. Един превъзбуден сополанко метна супник с потекло, а потеклото в лицето на баба му припадна потресена.

В продължение на час може би, а защо и не, продължи битката. Краят настана когато о.з. обергрупенфюрера на блока, облечен в потник, който някога е бил без дупки, но и тогава едва ли е скривал могъщо окосмените му телеса, от втория етаж ме заля с бензин и си запали цигара. Всички спряха да хвърлят и настана тишина, прасе да заколиш – ще се чуе...Изродите чакаха да видят дали ще ме запали. Аз не чаках.

Някой беше повикал и полиция. Разбрах го докато бягах панически само и само да не ме подпали гадния фашист и видях в огледалото за обратно виждане на раницата полицейски лампи. Отвсякъде е било време да си ходя.

На следващият ден се видях със създанието. Бях в лепенки, синини, изгаряния, опърлени косми в носа и ушите / забравих да спомена, че като избягах направих глупостта да си запаля цигара и .../ Тя каза, че живеела в другия вход. А и квартал Чайка ли съм казал? О, не, тя живеела в квартал Левски.

И така. Човек никога не може да е идеален. В стремежа си да подготвим всичко изпускаме най-важното. Животът!

Хайде, аз ще си ходя вече. Пич, я ми подай онази патерица.




УРОК ПО САЛСА
*********************
Като бъдещ кръстник трябваше да мога да водя хоро. А моето хоро се изразява в грациозно газене по мазолите на застаряващи сватбарки, окъпани в духи, с което се пръскат по специални случаи ( за първи път на поклонението на портрета на Брежнев по случай едноимената кончина). Настъпаната застаряваща сватбарка има странното свойство да си промени лицето до неузнаваемост, да зяпне като за пародонтозно дефиле и да увековечи болката си от това, че си я настъпал с обърсване на гранясалото си червило по току що излезлия от химическо чистене ти костюм.

Тази последователност от действия и церемониалното гълчащо префърцунено и сърдито гледане изпод вежди изрисувани като от майстор на саркофази през цялата сватба те кара да се замислиш относно танцуването на хоро. Ще трябва да се научи. Хорото му с хоро.

Читалище "Маяковски". Качих стъпалата плахо, с изражение на хемороидопритежател пред военна комисия. Видях разписание "Танцова група - всеки четвъртък от 19:30". Тук ще ме научат на хоро. Отидох и си платих за едно посещение. Като ограничих диалога максимално излязох и зачаках четвъртъка. Мен четвъртъка не ме плаши. Но танцовата - определено. Дали нямаше да ми се подиграват или просто щяха да ме замерят с камъни заради некадърността ми? Или можеше да получа доживотен договор за ролята на дърво в детски спектакъл ?

Четвъртък. Ден като ден. Свърши. 18:50. Аз там.

Надпис на вратата. "Гостуващ репетитор - Хосе Мартинес, Куба" Това ме учуди, но знам ли? Може и кубинците да са фенове на нашия фолклор и танци.
Съблякох се по моряшка фанелка тип юнашка, 3/4-и шорти и маратонки Ромика. Наредих се най-отзад. Дойде Хосето и някакъв преводач. Представи го и каза, че е прочут танцьор на салса. Е, дано и нашите танци да ги умее.
Било група за напреднали. Нямаше връщане. Ще тропам ако ще и ...абе ще тропам.

Подготвят музиката. Казаха коя фигура ще правят. Странно, имаше испанско име. Всички се наредиха. И аз Петко с мъжете.

Пуснаха я..."Суавементе.....беса ме....суавементе..."
Това беше салса?!
Реших да не правя сеир и почнах и аз да повтарям стъпките.
Ако бях повърнал върху Хосето или ако бях си събул гащите и питам дали не намират прилика долу с Фидел Кастро като малък може би нямаше да направя такова впечатление.

Всички ме изгледаха с пренебрежение, граничещо с адско такова.
Хосе ги успокои, дойде, усмихна ми се, потупа ме по гърба и ме окуражи с "Вива ла револусион!", на който му изкърцах "И аз твойта!"

След това обясни, че ще се танцува по двойки. И все едно отиде до склада със стари моми от агенции за запознанства и ми зачисли онази, чиято плът е виждала секс по-рядко от колкото ХХ век Халеевата комета. Това беше див родопски трол с трудно откриваеми първични полови белези, ако не броим гърдите. Те бяха огромни. Те караха тялото й да се накланя напред и само изпружените назад ръце ( по около 35 кг едната) успяваха да я запазят права.

"Суавементе...беса ме..."
Вихъра на танца. За едни вихър, а за мен и глътка въздух би ми свършила работа. Тя ме залепи на себе си като Абтроник на корем, за контактен гел използваше собственото си изпотяване, а за да не се изсуля на земята притискаше главата ми на рамото си. Деколтето й беше с размери на масичка, достатъчна за средно добри бриджори.

"Суавементе....беса ме". Стъпките не ме интересуваха. Аз не стъпвах. Но не окрилен, а залепен. За малко ме изпусна. Аз се спънах и забих лице в деколтето й. Чу се едно "шляп" от мокрото лице в мокрите гърди. После се чу още едно шляп от мократа й ръка в мокрото ми лице.

Хосе спря музиката и дойде да я укроти. Мен ме изкараха изпод столовете за кибици. Отдалечиха ни в различни ъгли, дадоха ни наставления, махаха ни с кърпа в лицето, дадоха ни вода да се нажабурим и да я изплюем в кофа и пак ни върнаха на дансинга. Леко накуцвах, но аз ще се науча да танцувам. Четеше се в очите ми.

- И този път без своеволия, младежо - измомоти партньорката ми и отново ме сгъна през кръста.

"Суавементе....беса ме..."
Очите ми кръвясаха. Тя ме стиска. Нямам въздух. Изпълзях се от нея, но се подхлъзнах и ...шляп. Мокрото ми лице в мокрите й гърди. Шляп! Мокрото й круше в челюстта ми. Отново се сурнах между столовете за кибици. Минута несвяст и после пак наставления, бърсане с кърпи, жабурене и плюене в кофа. Преди да се прегърнем пак стиснахме ръце. Феър плей.


"Суавементе.....беса ме..."
Отново ме смачка с лекотата на сумо борец оригами.
Ще оцелея.
Бях като Матросов пред дулото на картечницата. Ще я изтърпя, но на сватбата хоро ще играя. Имах кауза
Тя ме върти някак си. Аз я блъскам с юмруци в корема за да ме пусне. Тя не усеща. Иска да ме омаломощи. Тактик е. Привидно се примирих. Дори изсъсках комплимент за прическата й. Тя отпусна хватката си и ме ритна гальовно в слабините. Причерня ми и се срутих. Падайки....шляп...забих нос в деколтето й. Мокрото. Тя замахна отново събрала силата на два вола, но аз се наведох. Телесата, представляващи ръка, просвистяха над главата ми. Подскочих после и й стоварих удар tet-a-tet. Приземих се, падайки на гърба си и не посмях да стана. Тя се олюля и се стовари почти върху ми. Това почти ми костваше три претъркулвания. Чу се тласък. Теракота се пукна. Теракота, който беше под паркета на залата, който се разхвърча на трески.

"Суавементе....беса ме..."

Хосе се разбесня. Всички ме гледаха гневно. И тръгнаха към мен със свити юмруци. Като от клипа на Майкъл Джексън дето вампирясваха.
Хосе се разпсува. През дума крещеше "кохонес". Не знам какво означава, но не останах да разбера. Кохонес или няма да го кохонес, това не беше въпроса. Петите ми ме удряха в гърба. Една отдалечаваща се мила картинка на моряшка фанелка.


На следващия ден си занесох костюма на химическо чистене.
Казах да не се престарават. Сватбата е след седмица. Дано не пускат там "Суавементе....беса ме...". Явно пак ще го нося след нея.




БИХТЕ ЛИ ПОДЪРЖАЛИ ФИКУСА?
*********************************************
Ако разполагате с професионално видео ще ви кажа как да си свалите една рецепта за безусловна женска капитулация. Записва се един определен епизод от Анимал планет където Стивеееей дои крокодили, режат се 1, 3, 5, 7, 11, 13, 17, 19, 23-и кадър. Сглобяват се на обратно, режат се средните честоти на звука. Кадрите се проектират инверсно в режим сепия. Слага се цифров филтър на RGB сигнала с КОI8-R кодиране и се четат съставки. Адски спиритическо. Спиритус санктус!

Онези, които нищо не запомниха, да знаят, че някои от съставките са: фикус в саксия (символизира вечнозеления мерак; млякото, което тече от листата му (символизира това, че сме бозайници), индрише в джоба (символ на компота), тигрова мас на задника (да ти люти за кураж), 100 грама анасонлийка (за засилване на излъчването на хормони), перманентна ерекция (трейд марк, майна), олд спайс на прах (използва се като изкуствен пърхот, за да не биеш на очи), презерватив - няма да ви пиша защо и... т.н.

Въоръжих се с атрибутите и с търпение. Взех фикуса и тръгнах по варненските улици. Влизам в аптека N° 8. Хубава фармацевтка (хм... къде другаде в българския език има съчетанието "втк"?!) Казвам заклинанието в стил "Сезам, отвори се", което в случая е:
- Бихте ли подържали фикуса?
ДЖАН! Тя се пресегна с две ръце през отвора на колкото човешка глава гише, хвана фикуса за саксията и... времето спря... Часовникът спря. Хората замряха. Вкаменени. Само аз се движа. Страхотна поза – надупена, с ръце през гише и държи фикус. Няма да кажа колко пъти я обладах, видиотен от собствената си безнаказаност.
В момента, в който си взех фикуса всичко се раздвижи. Секундарникът на часовника тръгна, хората се откамениха, тя ме погледна и... ми поиска телефона. Не се посвени и си призна, че било любов от пръв поглед. На ум си казах, че не е от пръв, а от много и че не е поглед, а нещо друго, но тя нямаше как да знае.
Доволен, тръгнах надолу. Виждам шефа. Той крив. Хм... Викам му:
- Шефе, може ли за малко. Би ли подържал фикуса?
ДЖАН! Всичко замръзна пак! Ами сега...? Не ми се искаше, но... нямаше как... Само веднъж! След това повърнах и го ритах, ритах, ритах... И за капак отворих една бирена бутилка в задника му. Жаден бях де...
Псувайки си взех фикуса. Всичко живна. Шефът ми вдигна вежди и се усмихна. "Мисля да ти направя заплатата 700 евро" – и ме гледа като чичко Димитров.
Уау! Ама това действало здраво бе!
Сетих се за детската си любов. Бетина Чампоева! Я сега да видим ти на кого ще се правиш на телевизор, а?
Изнамирам я! Излъгах я, че имам херния и я помолих да подържи фикуса. Няма да ви обяснявам как си ожулих ръцете при опита си да застана на челна стойка, само и само да успея да направя 69 с нея. Или как съборих една китайска ваза, мъчейки се да се кача толкова нависоко, че тя да може да ми върне жеста с френската любов. А беше толкова романтично. Бях лигав и любвеобилен. Скубах й бакенбардите с любов, дърпах й космите под мишниците, рисувах й допълнителни стрии... с една дума си отиграх за пропуснатото като дете.

И така. Сега си ходя с фикуса навсякъде. Чудите ли се защо онова същество с червения ник от малки буки спря да ме псува*? Ами вървя си с фикуса и тя ми вика "Щрунц, ти си..." порой от псувни... А аз, кротко:
- Би ли подържала фикуса?




НЯКОЙ ДА РАЗБИРА ОТ АВТОМОБИЛИ?
****************************************************
Мен ме изгониха от клуб Порше поради
неприлично държание и сега няма къде да питам. Имам 3 въпроса.

1. Някой да е крал скоро Mercedes ? "А" класа? Трябва ми електрониката
2. Кога ще оправят пътищата?
3. Къде е Сиса?

Разяснявам.

Имам зелен москвич, дванайстак. 73-а производство...

Но всичко по него е тунинг. Малко ме дразни бордовия компютър,
който ми говори на френски, защото е от Рено Лагуна 2.2 TDI, 96-a и
постоянно ме пита дали се ебавам като наливам бензин на дизелова
кола щото нямал база данни за друга.

Седалките ми са Recaro. Подгряващи. Имам модифицирани катапулти
от МИГ-21. Климтатроникът и DVD системата за car theatre ги бях
вързал на един бушон и отначало гореше, но сега го оправих.
Съраундът в колата е THX, последното на Лукас, след DTS.
Рисийвъра ONKYO е в багажника, имам 8+1 колони Таной .

Задният мост отначало го бях направил по идея на Ситроен, понеже
французите знаят как да правят коли, но когато я паркирам на
неравни терени и колата след изгасяне клекне ниско се удряше в
земята и ми трошеше сините неонови лампи по шасито (справка "Бързи
и яростни")
Затова сега съм го сменил със заден мост на мерцедес, А класа, и
затова ми трябва електрониката по управлението му. Това по първия
въпрос.

Второ. Пътищата. Абе оправете ги, общинари и други твари.

Дупките са изкривили шенкела на предницата. Той и предава
изкривяване с 3 градуса. През няколко връзки градусите се
увеличават и накрая през хидравликата волана ми е на 90 градуса
завъртян. Както карам и колата почва да се държи странно. Понеже
върви напред, а компютъра засича 90 градусово завиване на волана
праща сигнали към ABSa все едно колата се занася и е
неуправляема...И той се включва. Първо блокира предно дясно,
после задно ляво колело. Колкото и да натискам педала за газта
оборотите падат и колата спира, сама си пуска аварийните и праща по
GPSa авариен сигнал до сервиза на АЗЛК в Байконур. Така не може
да се кара по тези пътища

Освен това наскоро ходихме със Сиса на една гонка. След като ги
накъсах на две коли разстояние останалите и рекох да я повозя по
магистрала. Карам и изведнъж някаква яка дупка. Краш датчика е
някакъв пиропатрон, който се включи, осемте еърбега се издуха и
дясната седалка катапултира. Едвам спрях, защото карах с около 250
км/ч и пътя беше стана като нишка. Спирайки се заех да прекъсна
аварийните радио сигнали, защото няма нужда от пътна помощ.
Тогава се сетих за Сиса. Нямаше я. Дожаля ми като си представих как
се е изстреляла на 40 м височина пристегната за катапулта и е
наблюдавала отдалечаващия се зелен москвич.

Та по третия въпрос.
Някой да е виждал Сиса?
Трябва ми седалката обратно.




РЕМОНТНА ВЕДОМОСТ
*******************************
На всеки четиридесет годишен блок му идва време да му се сменят тръбите за фекални води, които са от керамика и протичат. Тръбите, не водите.
Това време настъпи и за нашия блок.
Посред зима. Се ла жизнь, майна!

Ден първи.
Майсторите идват с препоръка. Двама – Пламен и Вичо. Ламбо е баша, Вичо е японското багерче. Първия ден потрошиха всичко. Зейнаха дупки по подовете и таваните а ла “Топло” / филма, сещаш се../

Ден втори
Строшиха тоалетната чиния докато слагаха новите ПВЦ тръби. Време й беше. Прежалихме я. Купуваме нова и им възлагаме монтажа й.
Връщам се от работа и ги засичам на входа на блока. Те си тръгват. На въпроса дали са я монтирали – “Естествено, след 2 часа може да ползваш. Само да дръпне цимента”
Качвам се в апартамента. Чинията циментирана, винтовете й още седят в найлончето, а замаската е с формата на прическата на Първанов. Побеснях.
Изхождането запрещено до втора заповед.

Ден трети
- Абе вие наред ли сте? Защо не се монтирали както трябва чинията? Защо не сте сложили винтовете?
- Ами щото ние не ги слагаме по принцип, то цимента държи. На целия блок не сме ги слагали...
- Вие на целия блок ли натрошихте чиниите???
- Ами те бяха стари и....
- Не ме интересува! Има ли винтове? Има! Да сте ги сложили докато се върна!

Привечер пак ги засичам на входа на блока. Питам дали всичко е наред? Да, монтирали винтовете. Можело съм да ползвам тоалетната.
Качвам се. Пускам пробно водата. При условие, че е със задно оттичане тези архимедовци са постигнали долно наводняване. Чинията тече на по-силни приливи от тези във Варненския залив. Спрях водата и тъкмо да изпсувам, някой отгоре пусна водата в кухнята си. Силна струя се изсипа върху мен от тавана и замина през зейналата дупка на отходната тръба към долния етаж. Изтупурках се към коридора с финеса на новобранец пуснат на червена писта.

- Гредоредови?! – съседката от долу крещи нашата фамилия – Не пускайте водата !!! Наводнявате ме!!!
- Не сме ние, Жлебова! – викам и аз – От горе! Делиорманови я пускат! Делиормановаааааа, стига ми чинии, бе жена. Мий ги в банята...!!

Междувременно блока мирише вече на пикоч. Всеки ползва банята за това. За огромната нужда само мога да гадая къде. Вчера видях Жлебов насред сима да мъкне празни буркани от мазата, знам ли...

Ден четвърти.
- Ламбо! Да се мятате и да оправяте всичко, че не се търпи. Чинията тече. Делиорманови ни наводняват. Свържете им мивката както трябва. И като се върна...всичко да е наред

Като ремонтирали тръбите в кухнята на комшиите отгоре решили да оправят и нашите. Съответно рафтовете под мивката натрошени. Ами стари били. Но на мен главния дерт ми е тоалетната чиния, не може онова изконно човешко право – изхождането, да е доведено до онази лелеяна представа за килограм банани по коледа по живково време. Не може да си подчиниш деня на корема си. Да го следиш дали няма да се обади припродата по време на важна среща или да прекъсваш събеседника си с шумни колики от въздържание.

Връщам се от работа.
Светльо, както вече галено почнах да викам на Ламбо, ми показва тоалетната, все едно е пазач в Лувъра, а аз съм азиатски посетител с наръч оптики на врата.
- Само изчакай да стегне силикона, дето сме уплътнявали тръбите и е готова.
- Абе ти така ми казваш всеки ден. Разбери, че е крайно време да СТАНЕ!

Взеха си чукалата ( наистина имаха чукала) и си тръгнаха. Пускам пробно водата. Е, вече не шурти, но подлизва обилно. Нервите ми се отделиха от тялото ми и се подпряха на безопасно място. Мамата, прасето....абе я...Глобул ще предаде....

Ден пети.
От тук нататък ще ви спестя безумните разговори защото за всеки дефект имаше обективна причина или много скъпо решение, ама те нали да ни спестят пари и т.н.
Само ще кажа, че детето получи разстройство.
И му казвам:
- Светльо, детето е с разстройство. Спешно оправяйте тоалетната и да ви няма!
- Разстройство? Ей сега! Ще отида до нас.
- Чакай бе ....къде?
Връща се след половин час с... два буркана компот от дренки
Ухилен, като че ли за това му плащаха, заявява:
- Компота от дренки спира разстройството. Аз съм го правил.
- Много мило, ама ти вместо тоалетни да си беше останал на компотите, а?
- А ...не, не....днес ще стане!

Ден шести и ден седми. Уикенд. Като едни богоподобни моите гъзолики майстори си почиват от свършената работа

Ден осми
Тоалетната пак тече. Този път от казанчето. Реших да го ремонтирам сам. Отварям и ...поплавъка си плава като един голям бял кораб. Кретените са го счупили. Първо не разбрах какво са имали вземане даване с него и после защо и как са го счупили...
Ако не чувах жалните вопли на Жлебова щях да си мисля, че сме дамгосани за грехове в предния живот.

Ден девети
Казанчето е ремонтирано. От там поне спря да тече. Светльо смени връзките от него до чинията. И за всеки случай пак силиконира дебелите тръбни връзки от чинията към новите ПВЦ отходни тръби...

Ден десети
Отгоре се чуват крясъци. Явно и там е напрегнато. Докато се облекчавах в мивката чух да казват “развод” и тръснах глава тъжно. Тръснах пак. Измих.

Ден единадесети
Почнах да се замислям дали някога сме имали тоалетна.
Почти не си говорим с майсторите. Почнах да си пускам бойни маршове.
Можело да я ползвам вече.

Ден дванадесети
Изчаках да се изпразни къщата. Изкъпах се. Парфюмирах се. Избръснат. Огледах си зъбите в огледалото и изчатках доволен с тях. Взех си вестник. Запалих цигара.
ТРИУМФАЛНОТО ПЪРВО ХОДЕНЕ по голяма нужда започва.
Няма да изпадам в подробности относно същината на процеса.
Дойде време да пусна водата.
Пускам и ....
Ужас!
Изсипа се такава струя, че всичките нечистотии се изстреляха обратно в посока от където са дошли.
С патешко ходене се озовах в банята и се мих. Върнах се с кофа вода и почистих.
Пускам пак и гледам. Струята се показва на една педя от тоалетната чиния. Ако не си ходил по нужда може да се ползва за биде.

Глобул щял да предаде...

Ден тринадесети.
Светльо каза, че връзката била много директна и трябвало да се донадят още тръби за да се забави водата, да не идва толкова много и толкова бързо. Нашляка цял набор по-малки тръбички, сламки, шлаухи и какво ли не. На кадастрон мащаб 1:100 ми нарисува и схемата.
Пусна да демонстрира. Да, сега определено е намаляла струята.

При нужда седнах да пробвам. Сега производната ми си прави дълги круизи по тангентата на чинията и през ум не й минава да си поеме пътя към отходното. Гледах двадесет минути как се върти. Само 5 от тях ми беше интересно. После ми се зави свят и се отказах.

Ден четиринадесети.
Обадих се на произволен телефон от в-к Позвънете. ВиК услуги. Дойде едно младо и скромно момче. Един час работа. Почти за без пари. Тоалетната е готова.

Всичко горе описано е истински случай. Само фамилиите са сменени. Е, вече и тоалетните чинии.

Вече навсякъде където ходя до тоалетната оглеждам, застраховам се и така.
Е, после хвърлям едно око на връзките. Идентични няма.




ПРАСЕТО ГОШО
**********************
Помните ли кога ви разказвах за Гогата и за киргизката смазка? Сега ще ви разкажа за уникалното му пиянство
Гогата обича да пие заедно с Хъри Бинокъла. Хъри е строго късоглед хайванин и цяло Игнатиево му вика Бинокъла, защото като си сложи очилата со все субурнайсет диоптъра и очичките му се не видят.

Гогата, като един женен мъж, обича да си прекарва вечерите в хоремага. Това място, където средноселския културтрегер обменя аудио обмен и си фантазира за видео такъв. Освен люпилня на виненки, ринг за редуциране на зъби, корито за реката на ловджийската глупост, копанка за сапунената вода на сексуалните мераци и игнатиевска ла скала , хоремага беше пролога на тази история. Там Гогата и Хъри пият до несвяст, след това пият по още едно за да могат през дъната на празните чаши да се любуват на несвяста си. Това занимание го откри Гогата докато емитираше имитации на неимитируемия поглед на Хъри Бинокъла. Нещо, което последния безобидно приветстваше.

Лошото на Гогата бе, че той се събличаше преди да се прибере у тях. Целият слалом от хоремага до тях биваше маркиран от дрехите му. Не беше нужно Гоговица да е Шерлок за да ватсонира след това от де е минал и чинно ( от там и името й чина Гоговица) да му ги събере за да има льохмана с какво утре да иде на работа.

Вечерта бе вечерска от всякъде. Гогата си свиреше Токата и фуга със сръбски текст и пътьом почна да се разсъблича. Тук антерийка, там риза...На некролога на бай Еньо подпря потник. Едно завалийче от кучешки произход получи колана и доволно го заръба под изоставен ВАЗ.
Цяло Игнатиево беше тъмно. Нямаше улично осветление и имаше големи изкопи. Копаеха за да полагат кабели. Циганите лукаво даваха вахта. А това беше прецедент ( понеже циганинът никога не дава, а взема. На мен ми бяха взели акъла. Още си го търся). Пред всяка къща имаше напреки на рововете по една талпа за да може чиляка да си влиза и излиза ...все пак.

Чисто гол Гогата застана пред къщата на Хъри ( не знайно защо, но пияния е рационален колкото жена в златарски магазин).
Опита се да мине по талпата, но се строполи в рова. От удара заспа. Легнал. Гол. В калта. Само хъркането успокояваше автора на това писание, че леталността е избегната.

Хъри беше тръгнал половин час след Гогата. Не беше платил сметката и Киро Струпея, той и кръчмар, той и м.о.л. на обектна с разрешително за продажба на лимоната, той и лихвар на половината си клиентела, му беше взел за залог очилата. Много добре знаейки, че Хъри без очила е като Москвич в порой без чистачки.

Хъри се дотътри до тях полузрящ и се опита да мине по талпата. Талпата се бе размазала в погледа му като петно без ръбове, довеждайки му асоциации на кравя моч в собственото й мляко. Той реши да лази по нея.

Лазеше бавно, неуверено. И тогава чу онова:
- Нгрххх....Нгрххх....

"Прасето?!" си мислеше Хъри " Прасето е паднало в рова?!"
Погледна и видя нещо розово, което грухтеше долу. ПРАСЕТО!!!
Той не знаеше, че Гогата хърка с грухтене, но и нямаше как да знае.

- Мамито ти и прасе тъпо. Ти друга работа нямаш ли? Да ти .... - тук четири минути Хъри не повтори псувня. "Прасето" долу се размърда.
Прасето Хъриево с ник Гошо му беше голяма ценност и той си трепереше над него. Гошо е много често срещано име за прасе по този, а навярно и по онзи край.
Хъри взе да го вика:
- Гошо, Гошо, Гошо....
- Аз съм, аз съм, аз съм - отвръща "прасето"

Хъри пребледня, не вярваше на очите си.. и пак опита:
- Гошо, Гошо..Гошооо?
- Аз съм, аз съм, АЗ СЪМ БЕ!!! - повиши тон свинята.

Хъри достигна олимпийски бързини в лазенето. Дотътри се до портата и изрева:
- ЖЕНА! ЕЛА ДА ВИДИШ БЕ, ПРАСЕТО Е ПАДНАЛО В РОВА И МИ ГОВОРИ!!!!!ПРАСЕТО ГОВОРИ!!!




КОНКУРС ЗА СЕКРЕТАРКИ
***********************************
Има едно култово забавно тв предаване "Улицата". Култово е, не защото това е моден епитет, а защото вкара в устите на хората толкова много лафове колкото Тодор Колев за цялото си творчество.От там е и лафа "Шефе, ти си гъз!"

Това с две думи. Всички знаем, че шефа е гъз. Ако не е гъз няма да е шеф. Или ще е шеф за малко или ще е шеф на фирма, която се устремява към банкрута със скоростта на разстроено дупе към тоалетна чиния.

Но нека изоставим така добре оплютия шеф...

Опитайте да направите интервю за секретарка. Може да интервюирате около 30 момичета за една седмица и накрая да не наемете никоя, но интервюто си струва.

Важни изводи, които си направих и които могат да прозвучат и като съвети и към наемащи секретарки и към кандидатстващи за секретарско място.

1. Винаги си представяш, че при теб ще се изсипе каймака от пазара на безработни. Ще са млади, красиви, умни и ще вършат работа. Казваш си - не трябва да ги избирам все едно ще спя с нея, но поне да не плаши клиентите/гостите

2. Народът не е реално гладен и не знае да продава труда си. Не знае, че като се явява на интервю не трябва да е с коса, от която при изстискване може да се надои половин бурканче китова мас. Да не говорим за това пък да си позволиш да задремеш в антрето докато те повикат за интервю. Никаква тръпка ли не те държи буден/а? Съспенс?


3. По-долу ще изброя примери, които са реални случки и които не знам точно какво представляват, но ако се обърнат във въпроси ще бъдат риторични:

- идва момиче А и слуша резюме на професионалните си задължения. Бърка си в носа и пита единствено " А обедна почивка има ли?"

- момиче Б. "Знам, че търсите секретарка с компютърна грамотност и английски език. Аз съм с немски и съм тренирала плуване. Как ви се струва?"

- На въпрос към момиче В как вижда бъдещето си в тази фирма тя става и удря с пестница по бюрото като чичко Димитров в Лайпциг и казва "АЗ ИСКАМ КАРИЕРА! И ЩЕ Я ПОСТИГНА!" Добре, де. Но ние сами ли да се заколим или ти ще ни башибозучиш тук? Нищо не й казахме, просто тихо си избърсахме слюнките й от челата си.

- Момиче Г. Облечено в кожа. Кожено бюстие, кожен ботуш тип "бях тръгнала за риба, но миризмата си е моя". Кожен шлифер до глезените. Грим а ла Мортиша от Addams family. "Аз съм завършила медицинско образование. Лекувам всичко!"
"Как? С дишане уста в уста?" - опит за разведряване на обстановката от моя колега.
"ТОВА МИ Е ДИПЛОМНАТА РАБОТА!"
Уважаеми читателю, това не ви ли прозвуча като "ще ви бия и ще ви еба, но не съм сигурна в последователността"
Дълго си плюхме в пазвите след нея

- момиче Д. Изслуша ни набързо и пита
"А на коя дата ще си получавам заплатата"
"Ами от първо до пето число от месеца в зависимост от календара"
"Последно първо или пето?"
"Ееее....както се падне...събота и неделя ако е ще се дава в понеделник"
"Вижте, аз трябва да знам. Кажете ми!!!"
"Оооох....до 5-о...това е!"
"Ама аз имам заеми от банкааааа...бееее...."
И тук рев, сълзи, кърпички, грим, Алис Купър.....

- момиче Е. Харесахме я. Разкошно. Русичко, чистичко, възпитаничко, картинка. Абе като седне на фотьойлчето и сяда на ръба от скромност. Еха! Тя ще е! Все пак гледам с мъжко око, колкото и да е истина, че не бих спал с колежка никога. Особено ако е подчинена.
"Как сте с компютрите"
"Бива, бива.."
"С английския?"
"Ами аз мислех, че фирмата ще ме прати на курс?"
Хмммм....ами сега....аааайде, от нас да мине
"Седнете тук да напишете на компютъра този факс. Само го препишете"
"Ама той е и на български и на английски"
"Просто го препишете"
"А къде е клавиша за 'ю'?"
Баммм....
Жалко

- момиче Ж. Следващата одобрена. Викаме я за пробен работен ден.
"Ще вземеш ли едно кафе?"
Връща се след малко
"Аз си взех и една малка водка"
"?"
"Ами да не ближа на сухо това кафе де..."
След 2 часа...
Водките вече брояха 250 грама в корема й.
Веселба в къщата. Циганчетата щастливи. Да, ама не.

- Жена З. На 45 години. Минимум.
"Аз с компютрите съм на Вие, а на времето английския не беше модерен"
"А как сте с офис техниката"
"Ами знам, че морските фирми използвате телекс. Аз съм виждала телекс"
"А работила ли сте с телекс"
"Не ми даваха. Предпочитам факса."
"Умеете ли го?"
"Трудно е да с всички тези надписи по копчетата му, но ще се науча. Но вие едва ли ще ме вземете"
"Защо си мислите така?"
"Ами заради възрастта ми. Сега всеки иска младо"
Ееех...


Това е. За край не съм мислил, а и то няма нужда от завършителни думи.
Все още нямаме секретарка.




ЧЕРПЕТЕ ЧЕЛЕН ОПИТ!
********************************
Мисля да споделя опит. Да насърча битовосексуалните експерименти. Всичко се развива в N-ския град, който по оригинал е Враца. Но аз от съображения не бих казал, че е Враца, защото всички знаят, че ходих до Враца да осигуря битум относно ниското строителство на бензиностанция на OMV...

Там имам стара позната, с която съм работил на времето. Стара, но малко под 30-те, така че не си представяйте увиснала торба с цимент. Преди няколко лета се видяхме тук на морето на конференция на строителните предприемачи и от тогава подържаме връзка с нея в стил бригадир и ръчна количка. Имам си чалъм аз - мастиката. От нея ставам като засъхнал бетон на бетонов възел долу. Като камено брашно ми действа. Нямам свършване.

Та издебнах онова време кога фадромите замлъкнат, кога всички работници се запътват през водоноската към фургоните и рекох : Сега ще се обадя аз на Екатерина. Аз й викам Екате

Тя като ме чу и се зарадва. Повика ме в тях. Голяма радост. Аз съм се подготвил обаче..нося 6 бутилки мастика..Да има. От много глава не боли. Т.е. боли, но няма значение.

Тя ме нацелува на вратата и като видя мастиката посърна.

- Какво е това, Фстати?

- Мастичка, Екати - с доволен хилеж, откриващ 6 горен десен златен ( бивш шести горен десен кариес профунда)

- Ааааа, не. Беше то каквото беше. Разбери, не понасям дъх на мастика. Гади ми се. Не мога, разбери

- Егати, Екати!! Това е все едно на пенсионер да му вземеш виаграта. Убиваш всичко детско в мен

- Не се безпокой, измислила съм нещо.

Тя ме поведе в една стая. Имам чувството, че беше обзаведена от виден врачански ортопед-полиглот (пишеше зле скърпено ACDC на нещо като четвърт ролка тапет). Огледах мазилката и неволно си представих калкулация по ремонтна ведомост. Приглушена червена светлина, стар дек тормозеше касета на която някой пък тормозеше цитра и аз промълвих :"Рави Шанкар" със същата увереност, с която Тодор Колев казваше "Франк Лойд Райт". Миришещи свещички-пръчици горяха дискретно...

-Мммм...тук ще се ........* ( редактирано от Съветът за Електронни Медии /СЕМ/)...А защо не ми се чу глагола?

ТУК ВИКАМ ЩЕ СЕ Е..........* ( редактирано от СЕН)...Абе той ли ще ми каже дали ще .....* ( редактирано от СЕМ) или няма да ...* ( редактирано от СЕМ)

Я да пробвам пак...ИСКАМ ДА...искам ДА ТАКОВАМ ТАКОВАТА , ааа ДА МУ ТАКОВАМ ТАКОВАТА..

А "таковата" нека всеки знае, че е ......* ( редактирано от СЕМ)

Екатето ме докара до средата на стаята и ми съблече дрехите с опитност с която бетонолеяч маха металните платна след засъхване на цимента. Съблече се и себе си. Докара две ванички с диаметър на знак номер 36. Домъкна ми мрежичката с бутилките, взе още дузина мастики и почна трескаво да ги излива във ваничките. Възроптах, но ми запуши устата като с мистрия, което аз намерих за много възбуждащо.

-Сега сядай във ваничката, Фстати. И аз ще седна - каза егати Екатето

- Абсурд..хабим мастиката..Що за хрумване е ?!

- Виж сега. Като седнеш там и мастиката има допир до ануса ти, което е края на дебелото ти черво. А дебелото черво абсорбира. То е с много тънка стена. По принцип доза за анално приятие е равна на тази за венозно. И така ще се напиеш с мастика от много малко количество.

- Да, но защо да пестим количество, като имахме толкова много?

- Правя го за дъха ти бе, Фстатьо!!! Не обичам мирис на анасон!!

Прехапах устни и клекнах над ваничката. Страх ме беше...Опитах се да отложа с думите:

- Ъ, ама така няма кристалчета...

- А шамарчета? - свъси вежди по един начин, който възбудените мъже намират за необорим

- Окей, окей...

Приклякам, сантиметри до повърхността на мастиката...допир...хлад..парене...

Седнах. Не може да се опише. Беше ме страх. Страх от това като се знам аз какъв задник съм и как смуча мастика си представих как моя задник издава звуци при лочене като смеха на Любен Дилов - син преди да ходи на логопед и да се занимава с политика...

Тъмно е...и двамата издаваме звуци...мммммммм....Търсим нирвана...оглеждаме се за Сидхарта, слушаме кришнарските напеви...

Замаяхме се...

Аз вече съм с перископ..

Все пак мастика имам в кръвта.

А дъха ми е на дъвка Орбит.

Щото дъвча такава.

А после какъв секс правихме...мммм...направо си .....* ( редактирано от СЕМ) майката...

И така. Пробвайте. Няма лошо.

А сега да седнем да пием по едно, да гледаме Покемони и после ще бием месаря....




ИЗДЪНКА
*************
Голяма издънка, братлета...
Реших да профукам малко пари от една заплата. Наконтих се като аксаковски ерген за вълчидолска дискотека. Алаброс, баки - всичко фърси! Изпръсках половин Деним по себе се и още половин в слиповете си. Няма да пояснявам как ми лютя долу и как ползвах близо половин час мивката за биде белким ми намалее паренето долу.

Как да е, домъкнах се. Казах едно коняче с количка. Току седя и си бъркам в ушите кутре. Това е стар балкантуристки номер - коняк, кола + жеста с бъркане в ухото. Всички чехнини и полякини разбират, че си свободен.

Та правя го аз, близо половин час и си пуша. Купих си един ротманс плочка. Да съм фърси отвсякъде. Фърси, ама много тежки тези цигари бе...Пуша, а ми е гадно на гърлото. Втория коняк го прошепнах защото гърлото ми се беше продрало от тежките цигари. Кашлям. Но пуша ли пуша.

Най-после една маца срещу мен. Сяда, а очите й шарят. Разгонена демек. Веднага я усетих. Близо половин кутия още замина в погледи и усмивки. Най-накрая се престраших и отидох при нея... Мястото било свободно каза тя с усмивка. Върнах се да си взема цигарите и пардесюто. Кутията ми беше празна. Бая съм пушил.

Сядам до нея.
- Как се казваш? - оголвам зъб аз за да проблесне искра между нас
- Мария
- А аз съм ....... - тук напря в мен една люта кашлица.... - Бааааааааххуууууу
- Баху ли се казваш?!?
- Ннннннннне... - просъсквам без въздух, а очите ми вече менструират и капка по капка вир там.... - казвам се......Бааааахууу бахуууу бахууууу яргхххххггггххх
- Баху Баху Яргх? Странно име - усмихна се тя
Усетих че ме бъзика за кашлицата, но се отприщих неволно. Повече никога няма да пуша Ротманс плочка
Такова кашляне му отпрах. Кашлях в кафето й , в кока колата й...кимнах към бармана...донесе й коняче....кашлях и там. Изкашлях се в деколтето й.
А м а к а ш л я н е ви казвам. И не мога да се спра. Тъкмо задържа малко въздух и зениците на Мария се поприберат и пак ...ББББББББББаааааахууууу! - изтрещявам една мощна и мокра кашлица. Почнаха да хвърчат и кефеникави храчки. Имаше слънчеви очила тя на главата като диадема ги беше сложила. След няколко серии храчене и кашляне те приличаха на японска мазилка. За лицето й не знам. Но ако сте гледали скоро порно филм и там нали знаете къде еякулират мачовците...Е, въпросната Мария бе по- омацана...

Голям резил.

Дойде охраната и ме изнесе. А аз кашлях. Кашлях...
Хвърлиха ме на земята, а аз кашлям
Метнаха ми и пардесюто върху мен.

А аз отдолу само...Бааааххххгууу...

Ако някой познава Мария - нека й се извини чрез в-к Лична драма от мое име.
Адресът ми е в редкацията





КОНГРЕС НА ПЕЛТЕЦИТЕ
**********************************
Заекващите, пелтеците, кекемеците или там както им казват по вашия край сме много странно племе. Ще ви открехна малко от душевността на един пелтек. От дълбоките й недра.

Тежките случаи на пелтечене са съпроводени и с физически тикове. Те биват:

а) отмятане на глава ( когато лицето се изкриви и челюстта се извива надолу, мучи се, а устните така и не се отварят. Вътре езика прави осморки или се опитва да напише на небцето Е=mc^2 и с последни сили се изхвърля главата назад и се изпращява най-после една нищо и никаква дума от рода на "мараня" ) ;

б) тропане с крак ( долу горе същата душевна борба, но докато се чуе "мммммммммммараня" на шестото "м" пелтека тропва с крак и отпушва напрежението)

По-леките случаи:

а) удължаване на първата съгласна или сричка от напр. "мммммммммммараня"

и забързване на останалата част от думата или изречението напр. "Нааааааааааисна ли шпим бра?"

б) повтаряне на първата сричка - следователно стават "мамамамараня"

и "На-на-на-истина ли ще пием би-би-би-ра?"

Истинските виртуози, като мен, дори комбинират и става "Наааааааистина ли ще пием би-би-би-ра?"

Да се влюбиш в заекващ.

Това е страхотно предизвикателство. Той е изобретателен в изказа си. Знае кои думи са му трудни за произнасяне и им е намерил лесни синоними. Ларинксовата невроза или логоневрозата понякога вбесяват притежателя й. Например на мен ми е трудно да произнеса "момиче" без да повърна и затова предпочитам да казвам "девойка". Заекващите развиват богат синонимен речник. И то активен. Цял комплимент е за един пелтек да чуе, че е устат. Представяте ли си - та той допреди известно време едва си е казвал името и то с тропане, отмятане на глава, плюене в ляво и в дясно, а днес повечето хора се учудват когато той каже, че е заекващ.

Когато свикнеш с минуса, че не можеш винаги по-всякое време да се изкажеш нормално развиваш

други качества. Както слепите.

Сексът със заекващ е вълнуващ.

Пелтекът има много насъбрала се неизказана енергия, а и трудно може да си каже претенциите или недоволството. Например желанието му да каже "Може ли да сменим позата?" се превръща в едно половинчасово "ммммо-ммммммо....." като през това време той не спира да прави секс и като резултат:

- партньорката приема мученето не като абсурдно начало на изречение, а като продължителен акт на доволство и си мисли "а казват, че мъжете не издавали звук по време на секс"

- на 45-тата минута той вече успешно кекемечи на "по-по-по-зата", а тя се е припотила 5-6 пъти и от очите й се вижда само бялото

Съвети към хора, общуващи с пелтеци:

- не ги търсете от мобилен и на мобилен телефон - много скъпо и абсолютно безрезултатно

- не карайте пелтек с две торби с бира в ръце да ви се извинява ако ви е настъпал - при тропането може да счупи бирите и да ви направи по-големи щети

- няма нужда да му правите комплимент за външния вид, просто кажете "Ех, колко добре го каза!" - това ще го стопли повече

- ако след кански мъки и епилептични движения най-после е успял да произнесе някоя трудна дума и е доволен - не се гаврете да го карате да повтори, за него това е целият този ад отново. Направете сте, че сте чули, дори и да не сте. (Все пак дано не е казал "Иссссссссссссс-с-с-с-скам с-с-с-с-ссссвъ---свъ-свъ---свирка ")

- никога не казвайте нелепата фраза "Я, ама ти знаеш ли, че заекваш?". Да сте чували доктор да казва "Шси наакам от смях. Имаш рак"?

- никога не карайте шофьор-пелтек да пита за пътя в голям град през делниците в периода 17:00 - 19:00. Задръствания

- никога не се сърдете на липсата на ерекция у един заекващ. Повечето мъже имат един неконтролируем орган - пениса. А нашият човек има два. Пенис и език.

Ако имате въпроси, моля елате на Конгреса на Пелтеците в Златни Пясъци 24-28.06

Аз го организирам.

Поканил съм и гости. Михаил Белчев ще пее "Не остарявай любов" и после ще има срещи с

негови почитатели-пелтеци. Конференцията си струва. Да се чуе поне.

Моля хилете се в шепи или в коридора. Някои сме чувствителни.

А за VIP пелтеците Любен Дилов - син ще представи новата си книга "Чичковите червенотиквеничковчета чишкат черешов шоруп на чувал с индрише и нишадър"

Вв-в-в-в-вход с-с-ссамо с по-по-покани!





МОЙТЕ ПЕРИПЕТИИ В БЪДЕЩЕТО
**********************************************
Бях завлечен в 2084 година. Някакъв таймашийн, стадо умни глави, нужна им била умна глава от началото на века. Та попадат на мен. Не било случайно, казват. "Овладяхме мистерията на черната дупка, хер Щрунц. Можем да я предизвикаме изкуствено. Имаме технологията и можем да определим размерите и входната и изходната точка във времето и пространството. Смятаме, че е сте заслужил да я изпробвате Вие. Кръстена е на Вас"
"На мен? Хм, голяма чест. С какво я заслужих?"
"Всички сме отраснали с вашите писания. Как да ви обясним, хер Щрунц...за нас Вие сте както Жул Верн е бил за вашето време..."
"Стига ласкателства! Дай да я пробвам. Искам да прочета упътването и някъде стая с РС за да я пробвам"
"За какво ви е РС?"
"Аз си знам..."
...
Влизам в някакъв кабинет с РС. Уютна обстановка, макар че понятието уют в бъдещето е придобило много по-клаустрофобични форми. Пускам компютъра. Търся ICQ - няма такова, има ICU, виждам на инфо/абаут...аха пак е на Мирабилис..става! Комуникаторът ме пита с кого и какво искам да се запозная. Умно. Поисках си 23 годишна руса жена от София и да е готова на сексуални експерименти с млад убав мъж от Варна! С натискане на Enter ми излязоха около 20 такива. Избрах първата! Питам. Иска. А сега? Става. Нещо ново? Аха!
Разопаковам устройството. Чета ръководството. Абе по наше време само Енсайклъпидиа Британика беше такава тухла. Чета "...целта на това устройство е да можем да се изчистваме от радиоактивни отпадъци като например да пращаме уран на планетата Уран, плутон на Плутон ,...". Замислих се - дали Венера ще се покрие с венерини хълмове и какви ли дупки ще зеят по жените ако това влезе в масова експлоатация. Затворих. Ще се справя без упътване. Дисплеят ме пита за размера на черната дупка - написах "5 сантиметра". Координати на входа. Дадох тези до мен. На изхода?
Питах мацката къде се намира и тя ми отговори точно в градуси и минути дължини и ширини. Брей? Какво умно ново поколение! Въведох данните й.
Вече съм възбуден. Тя също. Ех, как от малко се разбрахме!
Хоп. Появи се малка черна дупчица във въздуха на една педя от лицето ми. Питах я дали иска да правим секс през дупката. Тя беше във възторг от мен. Аз се изчервих от възхищението й и мимоходом се съблякох докато описвах колко ме е засрамила. Тя сподели същите действия от другата страна. Застанах прав и смело, но не без притеснения пъхнах символа си на семейното щастие в дупката. Нищо не усетих, освен леко завихряне. Погледнах монитора на РСто и видях "(((((" от нейна страна.
"Защо? Какво стана?" питам, но без да излизам
"Ами не си възбуден. Много си...мек и спаднал"
"Не е възможно! Тук ще се гръмна от възбуда!!!"
Погледнах сетингите. Нещо съм объркал. При нея съм сложил времето с един час назад. А тогава естествено нямах ерекция. Извиних се и й казах да отложим секса. Изключих РСто
. Вкарах данни за вход и изход при мен. Да се видя. Двете дупки зейнаха, т.е. дупката си беше една, но нали е с вход и изход и си е типична черна дупка и ...Оправих времето на входа да е един час назад и пак проникнах. Но за нещастие се спънах и ..дупката ме засмука и излязох от другата страна. На два метра от входа. Да, но видях себе си да седя на входа гол с ерекция.
Вярно! Това съм аз преди час. Спогледахме се с другото ми аз и се разгледах как изглеждам
гол. После спрях да се разсейвам и изключих устройството. Дупката изчезна и едното от нас я последва. Останах сам. Гол. Ще опитам за последно.
Включвам. Пиша на изход "random". т.е. произволен...И прониквам генитално в тази малка дупка. Седя и си чакам. Прохладно ми е на слабините.
По едно време усетих здрава хватка на члена ми. Последва миг, два последваха. И изпитах болка..Силна болка. Вих като куче, но не можех да изляза.
Излизайки си погледнах члена. Бях обрязан?!?!? Висеше бележка. Пуснах речника на РСто.
Той преведе. "Честито! Вие сте новообрязан от най-добрия сомалийски сюнетчия! П.П Дължите му един вол"

Развиках се изпсувах на входа на дупката с най-суахилските псувни.
Върнах се при моите приятели от 2084 и им казах
"Имате нужда от тестер. Има бъгове, сомалийци, болка, импотетност..май работи...но не правете това у дома. Абе я си ме пратете у дома!!!!!!!!!!!!!!!!!!!"





38 ГОДИШНА ЖЕНА
**************************
"Не ви знам вие на по колко сте. За някои от вас знам, за други не, но общата възраст е доста по-надолу от тази в заглавието.

38 годишните жени са фурии. Бедна ви е фантазията. Студен ви е бойлера.

Залюбихме се с една на тази възраст. То не бе любов не бе чудо.
Но не е онази любов, която очаквате, а секс.
И не е точно секса, който очаквате
А ФРЕНСКА ЛЮБОВ...предимно орален секс, СВИРКА...или там както му викате във вашето барче..или флигорна, както е по-популярно да се нарича в средите на държавния симфоничен оркестър, но това няма значение

Сутрин се събуждаш. В устата си усещаш още запах на снощното евтино вино, а пенисът ти е в устата й. 38-годишните обожават оралния секс. Обожават пениса. За тях пениса е като стелките за дюстабанлиите. Три дни могат хляб да не ядат, но от скута ти не слизат.
Хубаво ли? Да, ама не...

След сутришна Свирка Успокоител чрез Фелацийни Ласки Орални - С.У.Ф.Л.Е. човек отива по нужда. Защото не може да има само суфле и реванЕ. (Р.Е.В.А.Н.Е - Регулярно Еякулиране на Винаги Актуалната Несломима Ерекция)
Значи отивам по нужда, голяма...И чакам да ми спадне тонгата от суфлето
И тъкмо ми се отпуснат мускулите и аха да почна да се изхождам и влиза в тоалетната онази и ....суфле. А да ви видя как се ака по време на суфле. Не може!

Отказах се. От акането. От нея не още. Отивам да се бръсна. Аз се бръсна, а тя - суфле. Нарязах се. В лице заприличах на пиле по пекински.
За да ме остави се напънах и ...реване...

Отиваме с колата някъде. Аз карам, а тя пак. Хайде суфле? Суфле, ама не. Уф, ок, ок, ади...и ...суфле. Суфле, суфле...и накрая - долен, ляв мигач - кариес профунда, КАТ, акт, так, тка, кта, атк и деньги профунда тоже...

Влизаме в киното. 10:00h. Детска прожекция. Анимация. Аз гледам, а тя суфле. По едно време си мисля, че й забравих физиономията. Само в тил я познавах. Децата се смеят. На филмчето. А от мен текат сълзи. Болезнено реванЕ. Вече не го броя кое поред е...

Разходка край морето. Сядаме на пейка. Аз обяснявам - луна, приливи и отливи. А тя сумти. Що ли? Суфле...Питам я дали е разбрала за приливите и отливите. Отговора беше "мъмъ", което с празна уста бе се чуло като "ъхъ".
Като Наполеон е. Хем слуша за луната, хем суфле. Реване и си тръгнахме.

Дискотека. Еееей там на онова сепаре в ъгъла. Тъмното. Поръчах. Тя не иска нищо. Легна ми в скута. А аз вече две не виждам от суфлета.

Ни ти се танцува ни нищо. Ходи ти се по голяма нужда. Корема ти е камък. Тонгата пулсира като александрийски фар преди да стане чудо на света.

Върнахме се. Нощ в леглото. Имаше и секс. Тя заспа с моята тонга в уста. Чудех се дали нямам зъбен камък долу вече.

А корема ми камък. Имам газове вече, по дяволите. Тъкмо реших да се освободя от тях и тя ми духна в ануса. Свиха ми се мускулите и пак нищо не стана.

Със сълзи на очи заспах.

На сутринта....вж. по-горе




ЩРУНЦИ
*************
На мама поета съм )
Добро утро, хаймани...
Искам да ви поздравя с нещо мнооого хубаво. Сам си го написах за себе си. Само не ми казвайте, че съм го преписал от някъде. Още се сърдя на едни приятели, които ми оспориха авторството на "Илиада", а да не говорим, че според същите (уж приятели) стихотворението "Вяра" било на Вапцаров... Но вижте:


Щрунци*

Кой хлопа в този късен час? **
Аз хлопам - каза Щрунци.
Върви си, всички спят у нас!
Не всички - каза Щрунци.***
Не зная как си се решил...
Реших се - каза Щрунци.
Ти май си нещо наумил?
Май нещо - каза Щрунци.****
При тебе ако дойда вън...
Ела де - каза Щрунци.
Нощта ще минеме без сън.
Ще минем - каза Щрунци. *****
При мен да дойдеш, току виж...
Да дойда - каза Щрунци.
До утре ти ще престоиш.
До утре - каза Щрунци.
Веднъж да минеш моя праг...
Да мина - каза Щрунци.
И утре, знам, ще хлопаш пак.
Ще хлопам - каза Щрунци. ******
Ще ти отворя, ала чуй...
Отваряй! - каза Щрунци.
И дума никому за туй.
Ни дума - каза Щрунци *******

* - Това не е забележка, а просто карамфил зад ухото
** - Как кой, бе? Заради нея се вдигнах чак до Пазарджик, а сега кой? Два месеца си говорихме по ICQ, a сега "Кой?"
*** - Тук литературният герой се чуди защо интернет увеличава нещата, т.е. как 175/53 на живо се оказват 165/55, и защо "естествено руса"-та в интернет на живо е с черни корени...
**** - Аз ли съм си наумил??? Елате ми вижте хисторито - тонове секс... и все тя напираше, а сега?
***** - Тук литературният герой си държи пръстите на калъч зад гърба.
****** - Но едва ли теб.
******* - Това не се брои за дума, никъде не пише ник и ICQ#
И от такива случаи е дошъл лафът "Друг път толкоз път за един път? Никой път!





МЪЖКИ РАЗКАЗ НА МАСА
**********************************
Тук ще ви пиша разказа на един мой кретен. Пресъздаден на маса. Сред алкохолни и чорапни пари. Демек пияни кочове.

"Вече не ща да чукам 18 годишни!!! Велико, нали? Имам един Опел, дизел, хубаво топли, с овчи кожи на задната седалка. Температурите вън 10 градуса в мороза, а вътре все едно е с парно от Жигули, 45 градуса на сянка, радиото Нощен блок на Хоризонт...18 годишната на задната седалка...едно малко дупенце...прашчица...да ти потекат лигите...бях си взел и хляб да топя.

Ама не е хубаво. Хубава, ама ...Не си пада по оралния секс. Гнус я било. Мен как не ме е гнус? А?
Малките не ползват толкова кремове за лице, антипърспиранти...
Не се движат много по време на секс
Консуматорки
А искат..
След някой друг оргазъм, предимно мои и много пот поиска да се чукаме на капака на колата. "Ти луда ли си? В тоя студ" "Искам пък"
Ок! Излязохме и айде на капака на багажника. Метнахме се. И по едно време изрева
"Какво ти стана бе?"
"Ооооооооох.....залепна ми задника на багажника....оооооо....боли...."
Ами да, потта й замръзнала и ...дърпам я, а тя реве - боли я. Задника й трайно залепнал. Отключих багажника и заедно с нея го отворих. Тя, 18 годишната да е 45 кила, не тежи. Напънах се вдигнах го докато й опре главата в тавана на капака. Тя реве, а аз в паника. Имах горелка в багажника, викам си ще я подгрея отдолу белким я отлепя. Ама горелката я нямаше. Сетих се, че я бях дал да пърлят едно прасе в Крушево. Вадя запалката и паля....файда никаква...а онази горе реве с глас вече...Реших се - ПРАС!!! - рязко затворих багажника. Онова изкрещя все едно се отели. Затворих и какво да видя - боята на багажника останала на задника й. Вярно, че и преди това се лющеше щото Кольо Осталъка ми я боядиса, ама сега две елипси с боя липсваха от багажника. Сега го карам с ваденка на еди орел, половин метър и отдолу пише Монтана Райдърс...нещо на михайловградски ще да е ...

Ама не ща вече 18 годишни...нещо не е за мен"

Това е..





ЛЮБОфТА МИ КЪМ РОГЧЕТАТА
******************************************
Гладни години. Няма хляб. Ровя из в-к Позвънете. Обяви. "Кастинг за млади жребци. Добро заплащане. Еротичен филм за чужбина. Тел.……"

Обадих се с идеята, че щом искат коне трябва да им трябват и ездачи, а аз преди да се науча да доя магарицата на село съм я яздил и веднъж кон съм яздил. Ама за малко.
Нарекоха ме шегаджия, но ме поканиха за кастинга. Коне не видях. А и не разбирам как може да се пъхне кон в този апартамент. Оставих си BMX-а в коридора.
- Одобрен си за филма. Утре снимаме. 300 лв на ден. Здрав ли си?
- Хремав съм, щото тоз грип....
- Ок, ставаш. До утре..
Малий, толкоз пари!? Голям кеф.
На следващия ден ходих на баня и се курдисах първи. Иде режисьора.

- Ясно ти е, че ще снимаме порно?
- Но?
- Какво "но"?
- Не, нали вие казахте "Ясно ти е, че ще снимаме пор, но...?" и аз чакам за "но". А защо писахте коне, а сега пор?
- Моля? Ще снимаме ПОРНО……
- Но?
- Ще снимаме порнографски филм!
- "пор, но графски филм"?! Графски щото сме царско време? - недоумявам аз пропит от девствената ми същност
Тук той ме заряза, грабнаха ме едни със слушалки в ушите, дадоха ме на едни дето ми пудриха всико, съблякоха ме и бам...пъхнаха ме в една стая с голи жени и мъже, които правеха какво ли не. Абе срам, не срам - ще ви кажа. Секс!
Омърлуших се. Кървави пари са тези 300 лв на ден. Нямаше как. Казаха ми -влизаш и почваш да я ближеш онази там долу?
Фон. Музика на Мънго Джери "Ин дъ самъртайм" Сещате ли се? Чип чи чип , а....
Отивам аз, тя се разкрачва. Навеждам се аз. Camera! Action!
- Ъ...може ли само да...?
CUT! - крещи режисьора - Какво има бе?!
- Ами тя мирише на пишано долу - вдигам раменца, а останалите се споглеждат и се ухилват.
- А на какво да мирише бе, чобан? На чубрица ли? Айдееее...
Camera! Action!
Навеждам се аз и ...ближа. А носа ми тече. Едни зелени сополи текат от мен и се сливат с нейните течности. Не мога да дишам. От опитите ми да дишам се образуваха балони в сополите ми. Закашлях се. Подвигна ми се.
- CUT! - крещи режисьора - какво стана пак?!?!
- Косъм - и изпружих врат, след като се бях затичал към него да погледне в гърлото ми.
- Какъв косъм бе? От къде се извъди ти бе? От Марс ли?
- От Трошево съм. Да не познавате някой там?
- Връщай се и повече без изцепки!!!Camera! Action!!!!!!!!!
Нещо хич не ми хареса отношението. Тези хора не са хубави. Ближа аз, а си мисля за мои неща. Въй?! Колелото?!
- Ъъъ..може ли пак? - вдигнах ръка като за изпит аз
- CUT! CUT! Какво пак бе, говедо?
- Може ли да отида до коридора за да си заключа BMX-a, че да не ми изчезне. Имам си и катинар
- КОЕ ДА ЗАКЛЮЧИШ?!
- ВМХ-а, колелото, като от филма...
- И сега ли се сети? Какво прави досега? Защо не го заключи? Какво прави?
- Ми...близах...
- Преди това бе, чвор?! Бягай и се връщай!!!!!
Отидох в коридора, после в тоалетната, вдигнах капака, пъхнах си главата, пуснах капака и ..изревах с всичка сила. Не обичам да ме наричат "дърво". Върнах се.
И пак...
Camera! Action!
Сега мен ще ме ближат. Легнах аз по гръб и ...
- Кхххниии... - изгърчотих се при първия допир още
CUT!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
- Кажи бе, делиорманецо - режисьора пак ме обижда и доби цвят на козе виме след двудневно нонстоп доене - какво пак? Косъм? Мирише? Колелото? Забравил си да си платиш тока?
- Много ме е гъдел...а и тя ми пипа дупето...ама вътре...с пръст
След увещания, кандърми и обещания от моя страна продължихме. За да не ме е гъдел тя си завря пръста в дупето ми. Заболя ме и очите ми почти сълзяха. Камерата не ме снимаше в лицето. Тези 300 лв ще ми излязат през....дупето.
И воистина возкресе. Онази си дръпна рязко пръста и аз ....се нааках.
То после не беше CUT!!!, не беше чудо...Караха ми се, търсеха хавлии, бърсаха някакви плаки, проветряваха, а беше зима....

Изгониха ме. От 300 лв ми отписаха хавлии, пропиляна лента, декори...
Останаха ми 0.80 лв...
Качих се на ВМХ-а и газ към нас. Със стотинките си купих две рогчета. Разкошни соленки. Най-хубавото нещо в този ден за мен. Затова пиша и в клуб "ЛюбоФ" - за любоФта ми към рогчетата. Обичам рогчета!





ТЕСТ
*******
Никоя не се задържа покрай мен. Мисля, че е виновно онова пусто мое желание за съвършена връзка. За пълно отдаване и приемане. Имам 7 точкова система. Нещо като изпит, който държат всички без предупреждение.
И ще остана с тази, която издържи и на 7-те точки. А такава все още няма.

Ето го и теста:
1. Загриженост за моя живот
Това го правя малко преди секс. Вече сме в спалнята. Тя мъркоти и се огъва в леглото, а аз се извинявам джентълменски с позив на природата и уж да отскоча за малко по малка нужда. Да, ама не. Отивам в кухнята и изпивам на екс едно пакетче със сода бикарбонат и след това лоча половин литър вода.
Дотъркулвам се в спалнята и я постявам върху мен, уж секс ще правим. За броени секунди вече содата е шупнала в корема ми и изригва през устата. Преди това poчвaм нарочно да симулирам епилептичен спазъм. Представете си как танцува Тина Търнър. И аз така, ама легнал. И само бялото на окото се вижда и хвърчи пяна от устата.
Вярна реакция: да почне да ми маха с шепи пяната от устата и да плаче и да се опитва да ме спаси
Грешна : да изпищи и да избяга в другата стая

2. Токопроводимост. Много важно е съвместния живот.
Когато заспи си обувам чехлите-олигофренки и poчвaм да ги суркам в мокета. Половин час се наелектризирвам. Суркам се после до спалнята. Тя спи. Допирам я с показалец по носа и изтрещява искра все едно си излял кофа вода в трафопост. Събужда се уплашена, мустачките опърлени.
Вярна реакция : "Ах ти, палавнико!" От радост, че е жива ми прави френска любов
Грешна : Ругае и пита дали имаме други кретени в рода си.

3. Тест за сила.
Карам колата и poчвaм да имитирам придърпване на двигателя. Газ, спирачка. След това гася и я моля да слезе да бута. Ако ми каже, че аз съм мъжа poчвaм да плача, да смъркам сополи и казвам, че веднъж и аз да й поискам нещо. Тя слиза и бута. Аз давам зор отвътре. Ако успее да я мръдне метър тогава пускам ръчната спирачка и й казвам да се качи и й споделям за теста.
Вярна реакция: Радва се, че е направила фитнес малко и ме целува
Грешна : окото ми е синьо защото ме е ударила с торбичката в която й са обувките за ремонт

4. Тест за ревност
Трябва да ме ревнува
Прибирам се с магистрална циганка и ухилен казвам:
"Скъпа, това е ...това е...Фатма. Нали така се казваше?"
Циганката се представя "Казваше Мюмюн. Вече Фатма"
Питам дали Фатма може да ползва хавлията й, че днес се презорила, била е 39 човека и трябва да се освежи. После питам не намира ли числото 40 за сакрално и не иска ли да направим тройка
Вярна реакция: Гони циганката и след това мие със сода каустик навсякъде. Целува ме и ми готви нещо мазничко
Грешна : Казва "Ми хубуу" и влиза да се къпи с циганката

5. Чувство за хумор.
Разплитам си чорапите и пръсвам преждата по цялата къща. След това се омазвам с кетчуп по лицето, вземам най-големия нож и я чакам да се прибере. Тя влиза и с недоумение пита "какво е всичко това?"
Аз казвам, че съм кандидат член за Черноморската масонска ложа и за да стана член са ми поискали да си разплета чорапите, да изям живо пиле и да обрежа жената с която живея, а току що съм изпълнил първите две .
Вярна реакция : "Хахаха! А сега се измий за да не ти обрежа аз кандидат члена"
Грешна : Отекващи токчета по стълбището надолу

6. Тест за наглоустойчивост.
Казвам, че от днес съм гей. Тя се кокори и не вярва. Казвам, че се приготвям за среща и отивам да си правя клизма. Остатъците от клизмата ги събирам в кофа и отивам при нея и й казвам "Как може да готвиш такива неща?! Как ще се покажа пред хората"
Вярна реакция : "Идиотоноооооо! Ще ме побъркаш от смях!" и получавам френска любов
Грешна : Маскира ме с кофата все едно ще играя в квартална сценка ролята на Дарт Вейдър

7. Седмата точка от теста ще я кажа само на онази, която издържи първите 6. Първо защото тук четат и малки деца, второ защото ми е мноооого лична.





НОВАТА РЕКЛАМА НА DOVE
*************************************
Ден първи
Преди използвах обикновена свинска мас джуркана ( делиормански глагол - справка Печивото) със сода каустик. Умря прасето и секна добива. Сега гледам блажно супера. Ще ли или ще не вляза
Ден втори
Влязох...и излязох....все пак е ден втори
Ден трети
Влязох, кихнах. Казаха ми 238. Аз ги нарекох "простаци" и излязох. Беше малък триумф за моята решителност. Аз проговорих
Ден....
Ден двадесет и четвърти
Влязох и ми замириса на Дав. Припаднах. А бях сух.
Изнесоха ме както по време на ден 17-и
Ден 75-и
Докоснах Дав на рафта. Три дни скачах от радост и повръщах полски прелини произнасяйки "Кршищов Бржежински" с цел да върна Калининград на Полша или на Германия...или друг псевдополитически протест
Ден 128-и
Купих си Дав. Крия се от приятелите. Дали ми личи? Все пак аз съм човек купил си крем сапун Дав!!!!! Ще се върна в къщи и ще епилепсирам върху касовия бон. Бон-бон!
Ден 145-и
Не се сдържам. Носът ми вече е добил формата на ръба на кутията на Дав. Смъркам както рус журналист мюсли. И на сън да ме бутнат мога да нарисувам бар кода
Ден 178-и
Съблякох се. Извадих Дав от кутията. Не издържах. Свестих се на земята. Полюцията на леглото. Дав на възглавницата.
Ден 178 и 1/2
Близнах го. Ако имах ученици биха познали по кожата на лицето ми, че ползвам Дав!!!!
Ден 200
Сефтето. Измих си корема с Дав. Мазничко. Мокричко. Иръпшън. Цикец! Не съм на себе си.
Ден 210-и
Вече съм си мил всичко с Дав. Ходя като нов човек. Вече имам ученици. Уча ги на Дав. Те ми викат "Учителю!", аз им викам "Давввв"
Ден 232-и
Спя с Дав от много време. Пробих му дупка. Защото така ми харесва!
Ден 283-и
Събудих се с риза. Странна кройка. Ръкавите ми се бяха оплели на гърба. Няма иръпшън. Няма цикец. Прекатурих се от леглото. Паднах на земята. Къде ми е Дав?!!?!? Има епикриза. Пише "Пристрастен към Дав - прецедент"
Захапах със сетни сили един молив и добавих гордо " И 1/4 ХИДРАТАНТЕН КРЕМ!"

Очаквайте скоро тази реклама по bTV...или btw...
Ама как да не се обичам, а?))))





ВЪДЖИШКИЯ УРСУЗЛУК НА ТОДОР ТАВРЯСА
*************************************************************
Тавряс урсузлията си стегнал бохчата. Минал през камбаната да се изака за последно и тръгнал с питане към Цариград - при султана (тогава този лаф още не бил модерен и тавряса го открил. И лафа и Цариград.)
Значи, седи си султанът с везира и няколко гости от Персия и си говорят за жени. А то с такива хареми има много да се говори. Султанът казал:
- Вкарах нова мода на прическите на жените ми долу. Като веждички тънки, но отвесно. Веждица - сълзица...
- Веждица, а? - примлясквали останалите гости.
- Но, много е важно....
В това време влезли стражите и му казали, че някакъв неправоверен идва с молба. Султанът се накривил, че му прекъсват много важната реч за интимна прическа - веждица и казал:
- Кажи бе, селянино неверен, какво?
- Искам да сменим името на селото. Кукарджа звучи мръсно, не е
естетично. Кажете вие, великолепни, какво име бихте избрали?
- ВЕЖДИЦА! - изръмжал султанът и добавил - а сега вън!!!
- Благодаря! - казал Тодор, който от падането на камбаната бил и Тавряс и се оттеглил с поклон.
Пак с питане и до Кукарджа може да се върне Тодор Тавряса. И се върнал.
Тичешком отишъл първо при камбаната, да си нагледа авгиевия обор, който сам бил създал, но се подхлъзнал и паднал в камбаната. Селяните били измели човешката тор и били наторили нивите си с нея. От тогава е и лафът за Златна Добруджа. Преди това се знаела като Скалист Делиорман ( Роки Маунтин).
При падането, Тодор си счупил предните зъби и когато отишъл при кмета – той и писар, той и поп, той и партиен секретар – и му казал повелята на султана, кметът не разбрал нищо:
- Как го рече?!
- Шултана кажа, че повече няма да ше кажва Кукарджа... А... Въждица...
- Въждица?
- Нещо такова.
- Султанска воля!
Прас! Това и записал в аналите. Въждица. Но полуграмотният кметопоп я записал Въджица.
Ето това е историята за Въджишкия урсузлук на Тодор Тавряса.





СЛУЧКА С ПАНЕЛ И ГЛАРУСИ
***************************************
Добро утро и казанлъшки понички на всички!
Много съм разсеян напоследък. Правя интервюта за секретарки, но това е друга тема. Сега ще ви разправя за гларуса като птица. Като ошибка на мадър нейчър. Или каквото и да било. Спирам пред офиса, свалям си панела на касетофона и отивам до един контейнер за боклук, за да хвърля един плик с боклуци. Хвърлям и се качвам в офиса. Отварям вратата, сядам си на бюрото и... гледам - поставил съм плика на бюрото?! А какво съм хвърлил? ПАНЕЛА НА КАСЕТОФОНА!!!
Веднага скочих и се затичах към казана. Колата може да не е първа младост, но касетофонът струва колкото жигули на старо. Няма как - ще се бърка в казана. Там съм. Казанът почти не се вижда от гларуси. Някоя кланица или клиника за липосукции (като в "Боен клуб") е хвърлила огромно количество органичен отпадък в него и тъпите птици кълват като за световно. Гларусът - vulturis aqua или, както по находчивите съвременници на Нерон биха го кръстили, anus vulgaris, е адски тъпа птица. Евала на бургазлии, че го възпяват и успяват да изкарат кинти като продават песни на по-сълзливите провинциалисти от затънтената суша. Аз лично не го търпя това животно.
Успях да изпъдя два-три гларуса и се наредих сред тях да бъркам. А то един стуууд. Няма го панела. Запретнах ръкави. Задълбочих се в буквалния смисъл. Няма и няма. Да не са го глътнали? Виждал съм как гларус гълта цяла кифла наведнъж без да дъвче. Огледах ги подозрително. И те ме погледнаха. Бяхме като Щирлиц и курвите в бара. Един дърт екземпляр ме стенографираше мислено, а пък аз мислено споменавах още по-дъртия екземпляр, дето го е измътил. Други кръжаха над главата ми и летейки си грачеха нещо на цигански. Прас и... едно гларусно изпражнение ме гелоса по главата. Разпсувах се още по-злобно и с думата за хладилник на румънски!
Продължих да ровя, хич не ми беше на акъл да пускам тото. Напипах панела!!! Ухилих се злобно, пъклена мисъл. Зъл гений! Издърпах го рязко и... затворих още по-рязко капака на контейнера. Три изрода останаха вътре. Ще ме серете, а? Отдръпнах се. Застанах на десет метра. От мен капеше някаква слуз – кръв, разредена с не знам си какво – и стисках панел за касетофон. Чаках, за да видя кой ще отвори контейнера. Петнайсет минути по-късно продължавам да чакам, вкочанен от студ, но зъл и ухилен. С насрана глава и запретнати ръкави, ослузен като в Мухата III...
Разгеле! Един фризьор от близкия фризьорски салон, с походка на телетъби и прическа а ла Роксет, с найлонов плик в ръце... отвори и... изродите наскачаха отвътре... върху него... крясъци... смесица от гларуски и гейски вопли... cartoon network ряпа да яде... А аз вече квичах от кеф!

Та така за гларусите...





ПЕЧЕЛЕНЕ НА ДИВИДЕНТИ В ЛЮБОВТА ОТ ВСЯКАКВИ СИТУАЦИИ
*****************************************************************************************
Идват от НВО. Уплаших се да не е Начално Военно Обучение, щото съм го минал. Майорът още ми вика Иванчо. Но това е друга тема.
Идват двама, разбирковци, много уторени. Само дето не влязоха с касата на вратата. Много бързат, декодери поставят.
Единият почна да ми тегли телевизора нанякъде, а другият застана мирно на средата на стаята и почна да оглежда с поглед "ей сега ще кихна".
Зад телевизора има доста кабели. Има връзка с другия телевизор. Има евро жак към видеото. Има и кабели с чинчове, стерео уредбата, антенни кабели, сплитери, разклонител с 5 гнезда и т.н.
- Кво става тук бе? Какво сте правили? Заели сте входа на декодера и няма как да го сложим. Ще трябва да махнем този за видеото.
- Недейте - казвам аз, - има и друг евро вход или там както се вика.
- Виж сега, явно не разбираш. Когато сигналът мине през транслатора, декодера... транзистори... диоди...
Тук вече всичко ми се сля в едно. Онзи беше минал на китайски за начинаещи, изучаващ се в някой от курсовете на Техническия университет.
... платки... пътечки... I/O честотни характеристики... 64 битово кодиране...
- Извинете - опитах се да го изкарам от самовлюбената му лекция, твърдо решил да се направя на изключително тъп, - аз съм с икономическо образование и тези термини са ми чужди.
- А си нашлякал кабели като изтърван, нали?
- Ми то щото си работи...
- Като не знаеш, няма да пипаш. А сега ме остави да го поставя.
- Само да ви донеса едно мильо. За декодерчето. Според теб какво ще му отива - на една кука или на четири... от онези с андалуските мотиви?
- Какво мильо бе? Уредът не трябва да се покрива!!!
- Аз съм свикнал да си ги покривам. Имам и вазичка за телевизора.
- Не се покрива-а...
- Ми аз щото съм с икономическо образование, та... - вкретенясах се любезно.
- Разбрах! Аз съм инженер!
- От онези, дето са инж точка?
- Да! Инж точка.
Той взе да го поставя, а аз реших да питам:
- А може ли да си измеря кръвното с уредчето тук, ако не ти трябва, щото пих един първак по първи петли... та...
- Това е мултицет. Ама ти наистина ли не си виждал...?
- Ми аз щото съм с икономическо образование. Добре, ти си работи...
След кратък монтаж, нещо тестовете не сработиха. Аз се изкикотих, а жена ми вече се заливаше от смях. Инженерите ни спогледаха и ако нямаха инструменти в ръцете, щяха да се прекръстят.
НВО си е пак кодиран, но вече и видеото не работи.
- А ако натисна ето тук... - питам с увиснала устна и изражение "от скоро не съм на лекарства".
- Не, не, сааааамо не пипай - каза баш инженерът и продължи да мисли.
Онзи със скалъпеното изражение беше седнал на един стол и се опитваше да изиграе етюда "Mr. Bean пазач в музей".
Излязох на балкона и се върнах с един чук. Жена ми помисли, че ще увековеча Мислителя-инженер от мрамор, защото той беше заел същата поза пред телевизора, а тя е с много асоциативно мислене относно изкуството. Той обаче демонстрира асоциативно мислене с хорор филмите, скочи и каза:
- КАКВО ЩЕ ПРАВИШ С ТОЗИ ЧУК???
- Мислех да начукам малко бадеми за гостите. Що?
- Ох, помислих си, че ще ремонтираш нещо. Нали каза... нали си с икономическо образование...?
- Аха...
Тук живият труп се размърда и притисна гурели с палци. Поиска да разпишем приемно-предавателен протокол, в който пишеше, че има ръководство за изделието. Поисках си ръководството – не се полагало. А що го пише? Ми така, а и нямало какво да се пипа вътре или да се обслужва. Аз няма да се разпиша!
Тук вече се изнервиха.
Не стига, че кодирането не се беше разкодирало, а и аз не съм искал да разпиша. Събраха си нещата. Поискаха колегите им от другата група да дойдат довечера, да проверят те причината... Кимнах, а те изхвърчаха... На втория по би му ходило да го изнесат с краката напред, но това пак е друга тема...
Принципно понеже са ми ясни нещата, а и те са дуракоустойчиви, та направих връзката сам, настроих ТВ-то, натиснах ОНОВАКОПЧЕКОЕТОНЕТРЯБВАШЕДАНАТИСКАМ, а от там ми излезе меню, което ме питаше на кой от видео стандартите да се гледа видео канала, където е НВО, избрах го... et voil?!!!
Кристална картина!
Набрах телефона им:
- Ало, централата на MSAT ли е? Оправих се сам. Ами ако може да не идват онези нервните.
- Що?
- МИ ЩОТО СЪМ С ИКОНОМИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ...
(кръкгх!)
Тук жена ми вече ми висеше на врата и ме обсипваше с целувки и се радваше, че нейният мъж е тооооолкова умен и оправен. И каза, че пак би се оженила за мен.
- Така ли? Защо? - примляснах от удоволствие аз.
- Ми... щото си с икономическо образование ))





ДОРБО УРТО
******************
Пешеходци. Натиснах спирачките в последния момент. Нещо се удари в колелата, но не се усети прегазване. Стомахът ми се сви на топка, кръвното ми срита тази топка към мозъка, която с лек карамбол излезе през ушите. Не смеех да мръдна. Не смеех да сляза. Край! Убих човек!

Слизам. Нямаше как. Виждах се освиркан като убиец, с опропастен живот и почернени в траур непознати.
Гледам - няма човек. Няма и животно. Нищо няма. Погледнах зад колата. Потърках чело и ....
Конфети, ръкопляскания. Потупвания по гърба. Ръкостискания.
"СКРИТА КАМЕРА!!!"
- Ти беше жертва на Скрита камера!
- Ама...абе...хора..изкарахте ми акъла...вие нормални ли сте?
- Получаваш Авон за крака ( ама се чете Ейвън)
- Крака се чете Ейвън? - поисках да ми потвърдят
Връчиха ми и близалки, две туби масло за двутактов двигател, розови пантофи, корково клекало и ...
- Абе вие сте луди!!! Не разбирате ли, че щях да получа инфаркт?!?!
- Е, недей така бе...живота е шоу...

След хамалогията останах накичен като елха. Сложиха ми и две дъвки еъруейвс в ушите...да ми отпушели тесногърдието...
Стоях и ги гледах като се отдалечават. Гневът изнасили яростта в мен и се народиха един куп бесотии. Реших да си отмъстя. Хвърлих всички боклуци от мен. Влязох в колата и със свирене на гуми отцепих. Всичко стана толкова бързо, че вътрешното ми Аз не успя да се качи в колата. Но секунди по-късно то видя как се върнах и срам не срам си взех Авона за ейвъни...ами така де...в случай, че ми замиришат ейвъните.

Скрих се с колата зад ъгъла и зачаках. Проследих режисьора. Не беше трудно. Просто го хванах за шлифера и не го пуснах до тях. Все пак съм гледал шпионски филми. Той нещо се притесни от това, но на всяка реплика му отвръщах с "Дорбо урто!" и се ухилвах.
- Престанете! Ще се обадя в полицията!
- Дорбо урто! Имаш ли gsm?
- Не е Ваша работа!
- Аз имам gsm!
...
На следващия ден му изрисувах колата със спрей. После спирах минувачите и ги питах дали му ходи на това ауди надписите "Дорбо урто!" и "Измий ме!"
После купих 3 картона с яйца и дадох по 1 лв на хлапе в махалата за улучен режисьор. Те се нацупиха защото не знаеха къде има режисьор. Пустата доброта моя - показах им. Масрафът ми излезе 38 лв. Той лежеше на земята покрит с яйца. Натрошени.

-О, дооооорррррбо уррррто! Пачи ли са? Ако са пачи яйца и летят ниско - ша вали! - и мъдро врътнах дупе и после гръб и подходих да отстъпвам.

Имаше и още леки шеги. Написах му с морзови знаци на вратата текста на "Шампанско и сълзи". Той през сълзи ме молеше да спра, а аз с шампанско отвън казвах ...как какво? Естествено, че "дорбооо уртоо"

Накрая той каза:
- Ок! Разбрах! Сгрешихме...не е хубаво да се ебаваме с хората. Кажи какво искаш да спреш??
- Искам да ме снимаш за реклама. Снимал съм се Дав ( сапуна), за прах за пране...
- АБСУРД! Двоен абсурд! Абсурдн'т! Абдурдише зи бите нихт!
- Дорбо урто?
- ОК!ОК!ОК! Само спри с това дорбо морбо...
- Не дорбо морбо, а дорбо уррррто!

Доволен, щастлив и отмъстен заложих и мой сценарий - купувам си gsm и съм толкова щастлив, че поздравявам всички и им викам "дорбо урто" а те се вцепеняват и озъбват. Демек, споделен съм! И после се качвам на високо, гледам града и се чудя дали някой някога е снимал по-тъпа реклама и разпервам ръце да покажа колко тъпа.

Имахме много спор за сценария, но се наложих с малко от онези шеги описани по-горе.

Ама много ме е яд, че не минала през СЕМ и заменили моето цветущо "Дорбо урто!" с "Добро утро".
Почувствах се ограбен. Без мен Глобул е като Вектра без странични огледала.





КРЪЖОК
************
Водя един кръжок. Литературно-еротомански. Т.е. за чекиджии-словоблудци.
На какво ли не ги учих.
Имаше малки келемета. От онези, дето хартия не са държали, освен ако не са акали секунди преди това. Дето са седнали на 3 години пред Doom2 и Quake (примерно писане "Аз мисля и 6те споделя 4е аз сам булгар4е е хубаво стихотворение {}"). Има и големи келемета. Групата е сборна.
Последната тема беше "Арменци". На Яворов. Казах им да се подготвят за следващата сбирка. Излиза Даниелка пред групата. Всички олигофрени се готвят да чуят есето й на тема "Арменци" и са си разкопчали панталоните. Нисък старт за мастурбация. Намествам очила и й кимвам да почне.
Даниелка:
- Жираир Хачикян!
Почнаха шумолевиците. Бъркат си в гащите и почват да се пипат.
- Оник Ованесян.
Църкат се кремове по ръцете и почва едно мачкотене на пениси. Малко по-безшумно, но не по-малко енергично, се малтретират и вагини.
- Вартан Хампарцумян.
Тук вече изпъшкаха двама. Един стол падна. Даниела вдигна децибелите и зазвуча все едно е отряден председател на сбор или пък Боримечката, когато казва: "Хора, да знайте, че ще пукне топчетооо..."
- Гираги Цахациркян.
Замириса на пот и на разширени зеници. Някой пъшкаше на полски, явно носталгия по лятото. Арменските имена действаха много възбуждащо на всички. А и хормоните бяха заразни.
Тирадата от имена не секваше.
Даниелата вече имаше пяна по устата. Подготвено беше това момиче.
Завърши с вик "Цъдесотюн!"
Последната несвършила свърши със сълзи на очи. Е, всеки с оргазма си...
На следващата сбирка ще коментираме как Мао Дзе Дун разбира Конфуций.
Записвания на касата на Матроския клуб.





АЛТЕРНАТИВНА ЗИМНА ОЛИМПИАДА!
***************************************************
Бойкотират руснаците. Звънят, оплакват се. Нямаше как - ангажирах се! Написах правилата. И отсякох. Така ще е. И в Сараево ще бъде. На Балканите. Оттук е почнала и световната война навремето, от тук ще почне и новата революция в зимния спорт. Всички дисциплини в една. Съдиите ще се набират от всички сфери на живота. Никакви бивши спортисти и корифеи.
Вложих сексуален заряд в игрите. Оскъдно облекло. Сексуални стимулации. Състезателите ще влизат в бокса за сгряваща френска любов и... абе направо да ви опиша как демонстрирах Обединителната зимна дисциплина.
Ски бягане. Бягам, а всички около мен викат: "Ский, бягане". Идва моментът да се стреля. Снежни топки се хвърлят по 5 надупени голи девойки. Ако уцелиш някоя от тях, тя се облича и отива в хотела да те чака. Изобщо, правилата бяха или каквото си отстреляш, или бележиш точка. Всеки 3 точки - девойка!
Уцелих четири. Продължих да бягам. Бягах до улея за бобслей. Стигам до боба, бутам... бутам... и скок вътре. По време на спускането, на участника му се прави едноминутна френска любов от блондинка, предварително поставена в носа на боба за баласт. Финиширам и продължавам да бягам.
Докарах се задъхан до мястото за ски скокове. Заех поза на обърната въпросителна и се пуснах. Целта е във въздуха да си събуеш гащите и падайки да уцелиш надупената блондинка. Не успях. По време на скока тя побягна от страх, а аз маневрирах с мъки из въздуха и след сто и двайсетия метър я застигнах и забих нос в задника й. Изсекнах се и продължих. Като нов.
Слалом. На мястото на колчетата са забучени норвежки (щото кибиченето е много, а те държат на студ). Голи. И всяка е захапала по един неизползван кондом. Целта е да ги събереш възможно най-бързо. Не знам колко бяха, но аз събрах около дузина презервативи. За по-късно. За хотела.
След финиша бягам към залата. Там вече е топло. Правя един шорт трек за тотална загрявка и за да дам време на публиката да се наелектризира. След това, вече съблечен, само с един състезателен номер на гърба, се пързалям художествено. Няма волна и задължителна програма. Само произволна. Това троен аксел и толуб са нещо като разгрявка. Хвърлях се по корем, блъсках се хокейно във мантинелите, тропнах една ръченица, канкан с надупване към журито, танца на Тарзан, бих си и една инжекция в аортата а ла Криминале, накрая си изтресох главата в земята, разбих си суратя и, като Роки с подпухнали клепачи от кръв и лобут, извках на провисналия се отгоре микрофон първото женско име, което се сетих... Абсолютна тишина в залата... само ехото отекваше "Парашкевоооо, Парашкевооо..."
И в този момент бум от ръкопляскания. Звезден миг. Прожектори, цветя, някакъв кретен свиреше с крака на хокеен роял, скрит зад някоя ложа, но това придаваше допълнително величие на момента.
За бис се засилих, скочих, заех стойка Лотос във въздуха и падайки се плъзнах по дупе към центъра на пързалката. Две блондинки ближеха леда точно пред моята траектория с цел да ме доближат до центъра. Това беше.
Фурор. Задните редици се срутиха от доволство.
Дойде ред за съдийството.
Икономическият отдел. Две счетоводителки се чудеха дали, ако ми дадат пълно 6, после ще могат да ползват данъчни облекчения и ако заприходят 6, това в пасивната или в активната част на с-ка 123 ще бъде. Друг велик икономист се чудеше дали съм платил патент и се питаше дали да не регистрира ерекцията ми като юридическо лице или като офшорка. С цел да ми спестят данъци отсъдиха 5.0.
Техническият отдел. Те бяха адски заети със себе си след момента с бобслея. Дадоха ми пълно 6.0 и след това се върнаха над калкулаторите да обмислят как точно ще разположат 4 блондинки в боба за състезанието по четворки.
Докторският отдел. Седяха и усърдно спореха за ерекцията ми. Според тях била получена от хронична констипация. Притесниха се дали няма да ми докара някой тромб. След това размахаха рецепти с оценки и на всичките пишеше "6*". После пратиха едно детенце с цветя и една бележка да ми изясни за "*". Покрих си слабините за пред детенцето и прочетох бележката. Пишеше "Редколегията ни (щото на тоз ред сме само колеги доктори) реши да ви стимулира със 6.0, но * представлява категоричната ни забрана да посещавате Япония. Вие сте с болна фантазия и ще еректирате при всяка поява на японското знаме, оприличавайки го на използвана превръзка! Подписи: не се четат"
Кимнах в посока на докторите разбиращо, а ерекцията ми им помаха свише.
Компютърджиите. Те не бяха отдел, но бяха много забавни. Програмистът на Фортран четеше някакви листинги и ме търсеше като грешка там. Фенът на Паскал поиска да дефинира оценката като Integer. Един адроакнест, фен на Асемблер, напсува с две букви останалите. Един Mac user припадна, като се опита да цветоотдели на ум ерекцията ми. Двама Линукс фенове цвърчаха и се заканваха да добавят още някой друг код в оценката на останалите. Програмистът на Бейсик изобщо не гласуваше. Той беше в труден период на преход - сменяше биберона с Jelly bon. Накрая извикаха някакъв IT рошльо да им изкара оценката на дисплея в залата, където се изписа 5.499999999998. Всички го изгледаха, а той се оправда, че не знаел, че процесора на едните бил Сайрикс, а на другите Пентиум...
Бях доволен. Това беше едно велико начало на едни велики игри.





ПЕРМАНЕНТНА ЕЯКУЛАЦИЯ!
***************************************
Отворено писмо до д-р Врабчев!

Докторе, здравей!

Да ти се оплача. Имам проблеми с еякулацията и се чудя дали съм наред. Ти, като ветеринар, да си кажеш мнението. Събуждам се сутрин. Оплескан съм до уши. Полюции. Усещането е все едно съм спал цяла нощ в леген, пълен с С200. Вече дори не ми прави впечатление, ходя да се мия, после си пия кафето и чета само некролозите от в-к 24 часа, за да не се възбудя пак, защото като се възбудя и еякулирам. Без да правя нищо. Кафето ми подейства, отивам по нужда. Докато се напъвам и... еякулирам.
Това добре, все пак съм си у нас, ще се измия. Обаче като изляза и отида на работа е ужас. Сядам в колата и тръгвам. Задръстване, а аз ако чакам повече от един светофар и... еякулирам. Не мога да се спра. Спирам пред офиса. Слизам и в това време някой ме потупва по гърба. Стряскам се и еякулирам. Една позната. Много хубаво момиче, говорим си, ще се видим някой ден на кафе. Прави ми комплимент, аз се изчервявам и еякулирам обилно.
Качвам се в офиса, шефът ме псува, че съм закъснял. А аз в отговор еякулирам тихичко. Отивам си на бюрото. Сядам и ти пиша. Кажи какво да направя?
Пиши ми след малко, че пак се оплесках и отивам да се измия ))





ПЕРИПЕТИИТЕ НА STRUNZ В ЕДНА ПРОБНА
************************************************************
До малката "Валентина" има един магазин за дънки. Продавачката е от онези синеоки червенокоси жени с бяла прозрачна кожа, която, като се усмихне само и си готов да се закълнеш, че зъбите й са като от реклама на паста за зъби... не, не на Colgate с бобъра.
Заговорих я веднъж, дваж. След това, като минавах от там казвах здрасти. Пробвах дънки, разглеждах тениски. Абе правех се на клиент, от онези редовните уж. Разказвах й вицове от пробната, тя се заливаше от смях. Дори веднъж я учих как да издава звук като пърдене като си сложи дланта под мишницата и си свие рязко ръката от рамото. Знаете, нали? Правих й фокуси с карти, гледах й на боб и й показах един албум с репродукции на тестисите на Фидел Кастро (до тук ви изброих една малка, незначителна част от личната ми колекция с трикове "как да свалим едно момиче").
Дойде денят, в който реших да я поканя на среща!
Изядох една тава руска салата с три бири. Хм, грахът беше недоварен малко, ама нищо - няма да ходя гладен на среща, я!
Издокарах се.
Гиздав. Баките - вакли, панталонът - райе, сакото - каре, тениската - каппа, чорапите - хавлиен адидас. 30 минути репетирах да докарам поглед и походка а ла Азис, пъхнах един диск с МР3-ки в джоба (вместо букет) и отидох!
Реших да й кажа за срещата докато съм в пробната. Досрамя ме да я гледам в очите и затова така от пробната беше добре. Влязох вътре, събух панталона и го подпрях в ъгъла. Поисках дънки по неин избор. Казвам й: "Нещо модерно, като за левент като мен". Чакам вътре и си свирукам "Бяла роза", за да я предразположа. Има тънкости в свалката, така да знаете...
И изведнъж...
Гррркк... крркркк... ждръммм! (остри колики в червата, звукът наподобяваше на дизелов двигател, работещ с вода от Shell). Беше протекла реакция между недоварения грах и трите бири. Замръзнах, посърнах, дори и бакенбардите ми настръхнаха и наподобиха тези на Васил Априлов от едноименната му снимка.
- Каза ли нещо? - изчурулика тя и понесе едни дънки към мен.
- Ъъъ... не... момент... не ги носи...
- Нали ги поиска?
- Да... ей сега... (защо точно когато ти се разпарят вътрешностите всички решават да те заговарят и да се врат в теб?!)
Тя ги преметна през завеската и се отдалечи. Кризата отмина. Почувствах облекчение и усетих едри капки пот. Тръгнах да казвам ново остроумие, когато... ме проряза нова вълна... по-силна... коремът ми щеше да се пръсне... всъщност не коремът, а червата. Приложих екстремна медитация и си повтарях "May the force be with you", визирайки ректалните си мускули. Дано издържат, иначе ще се посрамя пред мастър Йода, чийто отколешен падуан бях. За съжаление, обаче, сайънс фикшънът не сработи, канските мъки бяха непобедими. Болката, неудобството и тъпата заобикаляща ме тишина ме притиснаха до такава степен, че налягането в червата ми стана сходно с налягането на велосипедна гума и... бльок-пльок-къргххрхрхт... шляк!
Резил! Изтървах се. Няма болка, но има тотална конфузия...
- Пак ли каза нещо? - чак сега усещах колко тъп е гласът й и в какви ултразвукови тоналности работи.
- Не, не... нищо... пея си... тези дънки не ми стават - мънках, докато трескаво се опитвах да измисля план за евакуация. - Имаш ли фланелки с дълъг ръкав? Памучни.
- Да, ето тази е страхотна. Заповядай. Хм, нещо много странно
замириса... отвън.
- Ами нали знаеш - пролет е, каналите с фекални води шупват, светът се възражда...
В това време си махнах пълните слипове и ги сложих на земята. Свалих си потника и се бърсах дълго и старателно. След това взех новата фланелка, сложих я на земята, седнах върху нея и почнах да я натаманявам по себе си и да й увивам ръкавите около задника си, докато не сглобих бельо тип "сумо борец" или "бельото на Исус на кръста". Обух си панталоните - ужас... не мога да вляза в тях, заради новото бельо. Поисках дънки номер 70 или XXXXXXXL - тя ми даде такъв гащеризон. Обух го - стана ми. Поисках непрозрачна торбичка за покупките, увих слиповете в потника, след това двете заедно в панталона и ги прибрах. Миришех на пот и на... знаете какво.
Излязох и смутено я погледнах. Тя ми каза, че приличам на Карлсон с този гащеризон. Аз не бях чувал за този швед и й го върнах като казах, че прилича на Тадеуш Мазовиецки. Платих й. Общо 85 лв. ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТ ЛЕВА ЗА НЯМА И НИЩО?!?!?! Уф, не бях на себе си... А дори дрехите не бяха като за мен.
Смотолевих едно "чао" и изфучах навън.
След време й се обадих по телефона в магазина. Май бяха минали 2 седмици.
- Ооо, ти ли си бе, образ?
- Да, искаш ли да пием едно кафе заедно?
- Ха-ха... ами може... ако обещаеш да не се наакаш там - може...
- Ъъъ...- замръзнах аз и се направих, че линията прекъсва като казах: "тут тут тут тут тут тут тут тут... дъ намбър ю хев дайълд кенот би рийчд ат дъ моумент... тут тут тут тут".
Та искам да ви питам, нищо ли не убягва на жените? На женския поглед? Или не трябваше да си забравям изцапаното СD в пробната? A дали все още имам шансове с нея? А с вас?





КЛИЗМИКА ЗА СЕКСУАЛНИ ОТКЛОНЕНИЯ
*******************************************************
(Не се препоръчва на гнусливи, без чувство за хумор и под 18 годишни хора!!!)

Два часа оттогава. Не помня дали си изпросих гид или ми бе зачислен. Има нещо много досадно в гидовете, особено ако са облечени като медицински сестри. Развеждат те с едно покровителско отношение, като че ли имат лична заслуга за това, което показват. Тя, моят гид, сестрата от клизмиката, ме погледна изкусително все едно й плащаха за това, а аз повдигнах само лява вежда пренебрежително, все едно нямам кръвонасядане долу от вида й...
- И така, хер, позволете да ви разведа из нашето болнично заведение. Тук лекуваме отклоненията чрез поощряване. Пресищаме пациента и по този начин на него му се отщява и да си помисли за подобен род сексуално отклонение като се върне сред обществото.
- Идейно, ако позволите да отбележа.
- Благодаря.
- А защо "клизмика"?
- По идея на директора, а той пък го е заимствал от някакъв филм... техни си медицински методи...
- Разбирам. А сега бъдете толкова добра, колкото и красива и ме разведете.
Сестрите изобщо нямат сексапил, или поне тези, които аз съм виждал в действие. Те просто са нещо като единствената връзка с цивилизацията. Имат отвратителна хигиена, дъх-зарин, и стажът им неизменно е правопропорциоанален на обиколката на ханша. Но пък при цялата обстановка и фобия от допир с всичко заразно, сакато, мучащо, виещо, капещо, ти се струва, че това, дето върви пред теб и полюшва средно голям БЕЗСПОРНО апетитен... стаж... си е БАСИ СЕКСА.
- Ето тук, хер, е първата зала с пациенти, която ще ви покажа. Извратените клизмаджии. Нещо като лого на клизмиката. Креативни в креватизма си. Ето тук този си прави клизми на сухо със сода бикарбонат. Тъпче се, пръсва вода вътре и после ходи цял ден при "колегите" си и ги кара да го дърпат за пръста. Безобиден е и абсолютно незловонен.
- Не бих проверил лично, страхувам се.
- О, разбира се, никой и не ви кара. Няма да се спирам на всеки. Само да ви запозная с естета на стаята - Павел Клизмасо. Той си пълни дебелото черво с хранителна боя и след това пръска по бели чаршафи. Отначало само ги перяхме, но после решихме да ги продаваме. Сега си плащаме с тях парното.
- Завидна изобретателност. Може ли да видя нещо от него?
Тя отиде до един шкаф и изкара най-обикновен чаршаф с най-обикновена черна цапаница по средата. Приближих се с изражение на познавач, дискретно изсумтях и... тогава видях дребен шрифт в долния ляв ъгъл. Пишеше: "Руса медицинска сестра сменя крушката на полилея. Аз я държа". Талантлив беше Клизмасо. Заслужаваше си парите.
- А как познавате кои са... хм... заредени... и дали няма да излеят съдържанието си без да искат.
- Ами по очите. Погледнете ги.
Права беше. Като се взрях в някои от тях имах чувството, че гледам дисплея на ходеща бомба с часовников механизъм. Излязохме от стаята.
С мисли за предната влязохме в следващата стая. В преддверието й ми дадоха да облека нещо, с което вероятно се лети из космоса. Тук били събрани непоправимите, неизличимите, обречените. Лек хлад премина през тялото ми от мисълта какво ме чака вътре.
Парад на изродите. Конгрес на зомбитата. Каквото и да се сетите и от което да ви е страх беше вътре. С подходящ драматург, целият този театър би пожънал феноменални успехи при хорор почитателите по света. Това просто трябва да се види. Всичко става пред очите ти. Събират се по двойки по интереси. Посочиха ми двойка сифилистици. От край време били заедно, а сега вече били на края на времето, на силите и на идеите си. Но бяха щастливи. Бях свидетел на дълго чакания момент за размяна на местата им. Седнаха един срещу друг, усмихнаха се широко, при което на мъжа му паднаха устните и от там нататък усмивката не слезе от лицето му. И... о, боже, какво правят? Като по сигнал и двамата без особени трудности си отлепиха гениталиите от телата и си ги размениха. Потопиха ги в нещо лепкаво и си ги сложиха. Тя беше той, той беше тя. Погледнаха се с неизмерима за здравите хора любов и скочиха един върху друг. Скоро се превърнаха в полухомогенна маса и замряха. Всички се радваха за тях. Край като по Достоевски.
Имаше една друга мила двойка. Жената имаше генитални херпеси и други неизлечими бижута. Тялото й беше покрито с нещо като акне в кромни размери, може и да е било струпеи. Но не се чешеше. Обожателят й бе с подобни окраски, но по-малко на брой и големина. Тя го отблъсна заради това. Той бе съкрушен и гениално изобретателен в тъгата си. Отиде до печката и се отърка и цвърча - той от радост, а тялото му от температурата. След малко се върна в отвратителен вид, но с генералски мехури! Тя го прие. Цялата й природа показваше, че го иска. Даде му видими и невидими сигнали. Всичко наоколо се изпълни с красота, панирани феромони и хрупкави телесни корички. Засилиха се един към друг. Като че ли чух музика, от пианисимо към форте...
Сблъскаха се в огромна прегръдка. Мехурите, пъпките, струпеите - всичко се пръсна на талази. Екзалтираната публика търкаше очи не от недоумение, а по простата причина, че искаше да гледа, а й беше зацапано.
Величествено повърнах в скафандъра и помолих сестрата да излезем.
Излязох и помолих да ме заведе в нещо по-леко, нещо по-нормално. Нещо....
Тя се усмихна и ме поведе със стъпка walk like an egyptian към една стая. Понесох се, завладян от ефирността й и оставяйки следи от неотдавна ядено след мен.
Стаята на себореята.
- На себореята? Пърхота? Првута (мак.)? Перута(юг.)?
- Да, много нежна стая.
- Но какво общо има това със сексуалното отклонение? За мен това не е отклонение. Милиони хора по света имат пърхот. Да не би всички да са с отклонения, бога ми?
- И не само вашия, хер. Това е евфемизъм. Просто става дума за хора, които обичат да еякулират върху главите им, и щом като това се случи и те еякулират, но понеже са добри, еякулират върху главите на колегите си, а те от своя страна...
- Ужас? И няма ли край?
- Има, хер, но за няколко часа се получава верижен процес...
- И сега в такъв ли са?
- Не, бяха в такъв преди няколко часа. Сега главите им са със засъхнала семенна течност и като ги разклатят става като пърхот. Имат си и ритуал. "Зимна приказка", ще ви го покажа.
- Да влезем.
Влязохме. Мила картинка. Усмихнати олигофрени, които стояха прави на леглата си и махаха с ръце за здрасти. Тя ги поздрави, те изгъргориха нещо в отговор и един от тях припадна профилактично. Тя помоли да покажат на госта "приказката". Те изцвилиха, почувстваха се полезни, спогледаха се и... започнаха да скачат. Цялата зала се изпълни със ситен снежец. Органичен снежец. Безветрие. Падаше тихо и красиво като в приказка. Затананиках си "О, таненбаум". Просълзих се. Витаеше щастие и аз бях свидетел. Очите им бяха звездичките на това зимно небе. Човек не може да каже, че е живял, ако не е видял такова нещо. Нямах сили за повече...
- Сестра, нека да си ходим. Не мога да видя повече за днес.
- Да, хер, нека ви заведа във вашата стая...
- Моята?! Та аз нямам стая тук, аз съм само за посещение... а всъщност по каква причина и как дойдох тук?!
- Не помните заради опиатите. Докараха ви тази сутрин. Имали сте фикс идея и полицията ви е хванала в една птицеферма.
- Мен?! В птицеферма...
- Да, били сте борец против правата на животните и ви било писнало да ядете на птиците еякулациите, решили сте да мастурбирате в канче вряла вода и да накарате петела да ви върне жеста и да го изяде...
- Това е болно! Абсурд!
- Рап групата?
- Не, по дяволите! Ситуацията!
- Аха, хер... от тук, моля.





МЪНИЧКА ПРИКАЗКА ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ
********************************************************************
Имало едно време два трола. Живеели си те в Лаконске Хумполец, Чехия. Много се обичали и решили да се оженят. Събрали всички същества на сватбата си в Лаконске Хумполец. Гмeржи и Яждренка много се радвали на гостите, черпели ги с пържени трюфели, варено цвекло, карамелизирани грудки и други вкусотии.
Решили да си направят и сватбено пътешествие.
Отишли в Париж...
Там имали роднини и не си взели парички. Само малко парички си взели и то това, което си били събрали от джобовете на спящи туристи.
Влезли в едно кафене на Шан-з-елизе. И решили да си поръчат по правилото на лявата ръка - слагаш си лявата ръка върху текста и избираш по цената. Най-ниската. Избрали си те най-евтиното и извикали келнера.
- Искаме две от тези - казал Гмержи.
- Няма как - отвърнал келнера, - няма как да се поръча това отделно.
- Но ние ги искаме. Не искаме друго, искаме точно това - заинатил се Гмержи, а Яждренка кимнала с най-чаровно изражение.
- Разберете, че е абсурд това, което искате. Не се предлага отделно.
- Яждренкоооооо, кажи му, че у нас в Лаконске Хумполец може. И колко често си поръчваме това.
- Така е - изхриптяла Яждренка.
- Значи в Лаконске Хумполец може, а? - учудил се келнерът - Щом в Лаконске Хумполец може, значи и тук ще ви го предложа. Ваша воля.
Усмихнали се щастливи Гмержи и Яждренка.
Пристигнал келнерът, бутайки поднос на колелца с две огромни метални чинии с полусферични похлупаци. Застанал пред тях, вдигнал капаците, извадил кибрит и запалил чиниите. След това кимнал на Яждренка, кимнал на Гмержи с лице на човек, изпълнил дълга си, сложил отново похлупаците и... отнесъл подноса.
Те си били поръчали фламбе. Просто фламбе.
Оттогава се предава тази история из Лаконске Хумполец.





КАК СЕ ВЕСЕЛИМ НИЕ
******************************
Клуб "Млади телци"

Това име се оказа магнит за много сегменти от населението. За месопреработвателите звучи тематично по работата. За почитателите на най-потентната зодия звучи като банка за семенна течност. За педофилите самото наличие на "млади" в името ги препотява все едно са на концерт на Хора на варненските момчета. За всеки по нещо. Като бар "Наздраве"... Where everybody knows your name...
Аз съм шеф на клуба. Избраха ме, защото съм с дълга около педя коса и я нося в стил тъмната пикла от Тату, благодарение на което мязам на член на СЕМ.
Дори ми подариха папионка.
Дойде да се записва в клуба Олга. Идвала от Коми. Майка й от Казахстан, баща й българин в кома, лежащ в Коми. Тъжна история. Искал да дава подаръци като Дед Мороз. Скочил в комина и се заклещил. Находчиви нашенци с цели трупи се опитвали да го избутат от комина. А комските комини като се закучат и не пускат. И затова като го срутили - кома. От мъка му регистрирали домейн - http://komaotkominvkomi.kom.
Олга Спировна поиска да води някакви спиритически сеанси. Някаква смесица от Джуна, Кашпировски и Т.Орловски.
Събрахме членовете на клуба. Естествено, дойдоха с притежателите си. Събрахме и онези, които бяха вагинално обременени. За да не ни обвинят в сексизъм. Олга загаси лампите и запали свещи. Аз светнах лампите, като се изправих над всички и доволно провъзгласих "Ние в България ток не пестим. Имаме си АЕЦ". Тя се усмихна и каза, че не го прави за пестенето, а за да вкара спиритическа обстановка - естествен огън и миризми. Кимнах на трима от най-старите членове. Те само това и чакаха. Ритуално освободиха газовете си в посока на запалките и за миг покачиха температурата в залата до критичните 39 градуса. Миризмата на непретакано зеле накара Олга да се развихри. Тя се закашля, оправда се с болно гърло и почна да ръмжи и ломоти нещо, което наподобяваше на онова животно, смятано в Индия за свещено.
- Вярата в буох ще ви изцели.
- Бог? - попитах аз с цялата си увереност на конферансие.
- А аз какво сказах? Да, вярвайте в буох. Аз мога да лекувам всьо. Лекувам гръдна жаба, червен вятър, охтикария...
- А таковата? Можеш ли да махаш затворнически татуировки и имплантирани топчета от неръждавейка уж?
- Всичко. Всьо! Ръката ми лекува. С допир. С натиск.
За демонстрация пристигна някакъв пелтек. Тя сложи ръка на устата му и след малко той вече говореше нормално. Пееше Бандера Роса все едно е интелигент на чилийски стадион, само дето на припева викаше 'шакадъм' и се пляскаше сам по задника. Тя го целуна по устата. Закашля се, оправда се с болно гърло.
Втори доброволец. Имал шипове на врата. Тя го обви с ръце там и му бая нещо, като през това време вратът му пращеше като падащо дърво върху ГАЗ-ката на горския в Коми. На човека му кървясаха очите, спря му дъхът. След малко тя го пусна. Извика "Алелуя" и го целуна по изцеления врат.
Аз отидох и й зашлевих един шамар. На учудената публика обясних, че съм франкофон (т.е. слушам ФРАНК Синатра на грамоФОН) и "Allez houya" ("Алеуя", понеже на френски h не се произнася) означава "Давай х...я!", а това е недопустимо за останалите, освен ако нямат моя проблем. Тук млъкнах, за да повиша интереса и се подготвих за голямата си лъжа. Долната гнусна лъжа:
- Аз съм импотентен.
Събух си гащите и останах по боксерки с мотиви на Далай Лама, който си скубе веждите.
Всички мълчаха. Олга се окопити. С един професионален замах на врач тя ми смъкна боксерките и положи ръка на члена ми. Аз захапах папионката и разтърсих грива, целейки напук да не се възбудя. Прожекторите ме осветяваха, а пърхотът се сипеше като звезден прах. Тя го обхвана с две ръце. И почна да му бае. Той спеше, а аз скришом си скубех гърба за разсейване. Тя продължаваше с лечението. Позова се на всички енергийни течения и на нейния буох. Той почна да се изправя. Тук тя забрави всякакви науки и енергийни глупости и почна да го зарежда все едно е пушка помпа. Публиката вече цвилеше и разбираше първоначалните ми помисли. Не издържах. Еректирах. Всички изръкопляскаха. Кикотеха се и разрошваха коси, за да имитират прическата ми.
Тя се възгордя и тръгна да го целува. Все пак, така повелява ритуалът. Целувайки го, тя ме превъзбуди и аз свърших. Тя се закашля, а аз се оправдах с болното й гърло. Публиката вече цвилеше. Трябваше да й върна жеста.
Положих ръка на болното й място. Имаше топло теме.





ИМА ЛИ ВРЪЗКА МЕЖДУ ВРЕМЕТО НА УРИНИРАНЕ И... ВРЕМЕТО, КОЕТО ДЪРЖИМ НА СЕКС
***************************************************************************************************************************
Ало? Обажда се кантонерът, стрелочникът. Да, онзи същият, дето му секнахте рахатя посред нощ с тази пасторална гмеж (с думата "пасторална" поздравявам Цолерн, а с думата "одмах" заедно с К. Лафазанов поздравяваме Кърджалийски окръг).
Сънувал бил нашият, а? Какво си сънувал бе? От сън спомен има ли? А изпотъпкани марули, репички? Хич не му вярвайте на онзи, дето ви разправя, че насън крал релса.

Излизам си аз нощем да уринирам пред къщичката, а тя е близко до релсите, а аз уринирам дълго, по принцип мога и да пикая, но като уринирам го правя по-дълго. А цялото село ме знае, че дълго уринирам, защото има местно поверие, че който уринира дълго - дълго даяни на секс.
И почвам си аз, вадя цигара. Нямам огънче. За късмет се чува прииждащ влак, бие яки контри, хвърчат искри и жупел и току да ме блъсне - спря. Запалих от искрите, а тези, които не използвах за огънче ги препиках. Кахърен съм за горски пожари.
Пуша си и пикая. И като се изсипа един народ от влака. Врещи, пищи, релса липсвала. А то мрак и сумрак вместе! Как я видяха, че липсва? Тръгнах аз да видя дали липсва, опикавам пред мен и следвам дирята. Незагащен. Липсва. Цяло парче и то. Ей как се подразних. Изсипа се народът в къщата на онзи дребен шушляк и жената мутант. А аз си казах, че няма да вляза вътре преди да съм свършил с пикаенето. Хвърлих фаса и продължих да пикая вън, подпрян на един пън. По едно време гледам – шушлякът и женището мъкнат релсата, т.е. тя мъкне, а шуши виси на другия край и се вози. И я мъкнат, а то се вижда, към мазето, към спалнята... и накрая към двора. Те не ме виждат, но аз ги виждам и тихо пикая. Преместих струята към по-рехава пръст, за да не се чува. Видях къде я закопаха и отидох и я изрових. Гърбом, защото не исках да ми се мокрят ръцете. Просто не бях свършил да пикая. Изрових я, хоп на гръб и обратно към жп трасето. Монтирах я. Полях я с пот и урина. Доволен се върнах по мократа следа, зарих дупката и опиках цялата градина, за да не може никой да познае къде е било.
Идва по едно време един и, внимателно прекрачвайки струята, ме заговаря:
- Да знаете нещо за релсата? И не можете ли да спрете да пикаете? Все пак разговаряте с висш служител? Вижте какво пише на гърба ми – FBI.
- Не мога да спра. Щото природа, таковата... Няма как.
- Кажи за релсата.
- Ако познаеш какво ще ти напиша със струята в пръстта, ще ти кажа.
- ОК, пиши...
Намокрих с калиграфски шрифт три букви...
- ВВС... Това да не е Би Би Си ?
- Неееее... хехехе... това е Ве Ве Се... въздушните сили бе... Ама ако беше казал това, щях да ти кажа обратното.
- Келеш!
- Ти не обиждай, че виж кво стана с релсите.
- Какво?
- Ами преди бяхме швейцарска жп линия, но аз подпиках основите и стана свлачище и ей ма на в БГ...
- Ей ма на?
- "Ей ма на" идва от "ейманация"... швейцарско кокни...
- Аха.
- Ади чао.
После дълго го гледах и пиках замислен. След това като видях народа как ми е отъпкал градинката и ми се отщя да живея. Осем минути по-късно се загащих и сега ви пиша истината.





ДЗАК ИЛИ ИЗКУСТВОТО ДА ОБЯЗДИШ ТРОЛ
***********************************************************
- Ще помогнете ли? - насечен женски глас с твърд западен акцент режеше слуха ми.
- Да, нали затова звъните на "Trollbusters" Co. Ltd - Varna, Bg? Това е нашата задача. Фирмата ни е специализирана в откриване и опитомяване на тролове. Ние поемаме и грижата за трола след неговото улавяне. Не мога да не се похваля с ювелирната ни акция с един двумесечен трол. Пакостите, които вършеше, бяха да влиза нощно време по магазините и да яде дъвки Орбит, от зелените, дражетата само. Изчезнаха от целия град. Проверете по магазините и при вас. Като го залових... Ах каква картинка... чудесен екземпляр - мъничък, козинката му не беше станала четина, пъпчиците му бяха леко релефни и без косъмчета... и...
- Мисля, че навлязохте твърде в подробностите от работата си – изхилти тя и ме накара да бъда делови.
- ОК! 200$ на ден плюс разходите? - докарах акцент на зъболекарска машинка и завиших обороти към края на въпроса.
- Приема се - изкамази тя окончателно.
...
Пътувам към София. Обмислям ситуацията. Имало трол, който дразнел хората, проявявал ексхибиционистки наклонности, нощем дъвчел асфалт и правел нови дупки по улиците, изял бил косата на Слави и една педя от ръста на Люси, който не пеел чалга. Голям беладжия.
Пристигнах. Отивам направо към парка. Онзи парк, където почти всеки ден около 15:00 часа тролът се занимавал със заклещване на съешаващи се псета.
Бях си сложил работния шлифер. Отдолу бях гол. Издавам ви една тънкост от занаята. Видът на еректирал член действа на троловете като електрошокова палка. Дори Елин Пелин е откраднал идеята от там за опашката на Фют и действието й върху Мирелайлай или там както се казваше. Та при вида й троловете изпадат за няколко минути в несвяст. И само трябва да се каже "Дзак". Това действа като катализатор на процеса. "Дзак" е свободен превод на източногерманското "Sauberlich" /заубълих/, което пък е предоргазмен вик на местните гюлетласкачки. Навремето д-р Гюмпфелдайнцнагел, виден колега трололог от ГДР, е наблюдавал как троловете оставали учудени, когато чуели този вик и... но да се върнем към наши дни.
Паркът. Следвах скицата и се озовах точно на описаното място. Чаках.
Не знам колко чаках. Скрит зад едно дърво. Държах една цигара и двамата с нея умирахме един за друг.
Ето го... т.е. я... опитното ми око веднага класифицира екземпляра... едър женски, достигнал зрялост, около 1 м 15 см висок. От миризмата, която се носеше, можеше да се познае, че не се е чифтосвала година, година и нещо. Четината й лъщеше на слънцето. Беше яла някакви грудки, остатъците по устата й и леките предъвквания между хриповете показваха, че е било скоро.
Ще действам! Представих си мацата от рекламата на Ариел с изчезващите петна, направени от пенсионера, нагъващ спагети. Погледнах се долу. Готов! Изскочих и разгърнах шлифера и тъкмо трябваше да кажа "Дзак!":
- Дизииияк!
Никаква реакция от страна на трола. Веднага съобразих, че е софийски трол и е свикнал на твърд говор, а аз го подкарвам с вик за варненски трол, и мигновено се поправих:
-Дъзъъъъак!
Тролът се вкамени. Оцъкли се и настръхна. Няма време за губене. Извадих портативна сглобяема решетка и го захлупих с нея. Повдигнах единия край, сложих металното дъно. Катинар. Ключ. Готово!
Тролът се свести.
- Щрунц?
- Познаваме ли се?
- Не и на живо - тя потресе глава и от собствения й пърхот очите й се насълзиха. Обърса мътното желе с вроговената си длан и продължи. - Ти не ме познаваш. Ще ме пуснеш ли в името на там нещо си?
- Няма как. За това ми плащат. Да хващам тролове.
- Ами ако съм караконджул?
- Караконджулът е същество с полусвинска, получовешка душа. Живее под мостовете и напада хората, преминаващи по моста, най-вече нощно време. Козината му е по-дълга. Не си.
- А ако съм таласъм?
- Таласъмите са духове на домашни животни, които обитават таваните на къщите, и единственото, което могат да правят, е да издават звуци и да тропат. А и денем ги няма.
- А гном?
- Тролът е пълен противовес на гнома. Гномът е максимум 20 см висок, има островърха шапчица (плоско откраднат магьоснически елемент), живее под земята и е умален модел на дебело човече.
- А леприкон?
- Леприконът е като малък ирландец. Риж с остри уши. Нещо като продукт от изнасилване на елф от трол. По Холмарк ги показвах скоро...
- Ами фея?
- Виж се!
- Ок, а гремлин?
– Тъп филм беше, а и теб не те е страх от вода.
- А леминг?
- Играл съм я играта на компютър. Забавна е. Но... Абе я не ми се прави на Ники Кънчев. Трол си!
- Воистина - казвайки това, тя наведе очи и заби нокът в една незараснала пъпка, лицето й се изкриви. Опита се да докара драматизъм. Не и пред мен, тези не вървят.
- Не ме гледай като преял с трюфели трол. Това е. Водя те във Варна.
Уговорих с една спедиторска фирма да ми превозят клетката със самолет. Просто не бих понесъл да пътувам в една кола с трол. С малък - да. Но с възрастен, разгонен, женски???
...
-Ало?
-"Trollbusters" Co. Ltd - Varna, Bg.
- Ами... как да ви кажа... тролът избяга.
- Моля?!?!
- Ъхъ…
Аз каквото можах направих! Вече знаете как се обяздва трол... не ми се идва пак. Уловете си я сами!
Аз имам работа тук. Някакъв трол скубел с шепи косми от неогрети от слънцето места на спящи хора и събирал заешки барабонки. Нощно време влизал по магазините, поставял ги в кофички Активия и добавял с маркер надпис "с мюсли".
За бога, братя, не купувайте. "Данон" не произвеждат "Активия с мюсли"!





СВАЛКА В ТРИ СТЪПКИ
********************************
Знаех точния маршрут, по който се движеше тя в морската градина. На коя пейка сядаше. Колко време четеше книга там. Реших се, ще действам. От година не бях правил секс, но проблема не беше в мен, естествено. Беше в жените – не искаха.
За да няма провали бях предвидил три варианта на действие, все на един от тях трябваше да се върже.
Три пункта: Библиотеката, Алеята и Пейката под пантеона. Ако съм последователен и локомотивиран ще успея.

Библиотеката. Тя ходеше там и си вземаше книга. Аз се вмъкнах след нея и почнах да се разхождам на сантиметри зад гърба й. Походката ми пружинираща, елегантна и ненатрапваща. Съвършенството ми кънтеше из въздуха и почти би могло да бъде чуто ако не го заглушаваше шума от книгите, които без да искам събарях докато си пружинирах лежерно. Тя не ме забелязваше?! Не ме!
Ужас.
Трескаво мислех как да я впечатля.
Тя стоеше от едната страна на рафта с книги, а аз от другата. Реших да я впечатля с ръст. Сложих два тома “Избрани речи на Т.Живков” на земята под всеки един крак и стъпах върху им. Добавих приказни 5 сантиметра към ръста си и я изгледах победоносно.
Дори не ме погледна. Слава богу, че екс вожда е говорил доста. Наредих две купчинки по 5 тома и заеквилибрирах върху тях. Вече съм два метров левент. Погледнах я строго, полу фас, имитирах римски профил като си разперих дланите около слепоочията си наподобявайки лавров венец. Тя ме погледна и се прекръсти. Обнадежден, че ме мислят за сина божи си огледах дланите и се чудех как ги е взела за трънен, а не за лавров венец.
Няма значение, имах напредък. Сложих още по три тома на всяка купчинка и се закетрих върху тях. Заприличах на Родопския колос. (бел.авт.лир.откл. - ходих към Кърджали, ама ни види ни вици. Колос йок!). Изправих се в цял ръст и се ухилих като на зъболекар. Тя ме изгледа отдолу и направи гримаса. Понече да каже нещо, но преди това да се случи, моят мозък я изпревари, веднага асимилира същината на гримасата й – тя сигурно ми е видяла космите в носа. С рязко движение си сложих двете ръце не лицето, но не предвидих размаха, наруших баланса, книгите поддадоха и с цялата си мощ и величие паднах по гръб върху задния рафт. Ефекта на доминото – още три рафта един след друг се събориха. Болка, срам и злеприкрита ерекция ме разпаряха.
Припаднах за малко, колкото да не е без хич.
Свестиха ме, колкото да ме изхвърлят. По стъпалата. Аз се изправих, изтупах се и ги погледнах като третяковски галерист китайски туристи. Демонстрирах буйно психично надмощие. Нямах време да се занимавам с тях. Затичах се към план Б.


Алеята. Бях скрил зад едно дърво малко по-навътре една раница със шлифер и принадлежности за бръснене. Огледах се, нямаше хора. Съблякох се гол и облякох шлифера. С бутилка вода, пяна за бръснене и туристическо огледалце си избръснах краката, слабините, мишниците и корема във формата на сол ключ.
Исках да я впечатля с плът.
The F word. Flesh. Fresh. Diushesh. Тишина! Задава се!
Застанах на край алеята и я зачаках. Показах крак. Леко и ненатрапчиво отново. По английски. Вгледах се в коляното си и се размечтах. Като вдигнах поглед, тя вече ме бе подминала и веднага се затичах към нея:
- Госпожицеееее! Дзак!
- Какво? – вдигна най-спокойно вежди тя
- Ами аз...мене де...виж ме на!
- За конгрес на лилипути ли се гласиш?

Изпаднах в недоумение и се погледнах долу. Отново ужас! Нямах ерекция! Умението ми да се оправям в неловки ситуации се прояви и й казах:
- Момент!
После усмихвайки се и вървейки назаде, с леки средновековни реверанси се скрих зад един храст твърдо решен да си възвърна ерекцията. Това е изпитан метод. Мой патент – пее се песента Пеперуда в два тона – фа и сол, като сол се пее наобратно и се чува лос и фа, лос, фа, лос, фалос , древен ритуал за дъжд, дъвче се черен пипер, скача се насечено докато почне да се чува от слабините ти ритъма на кастанети и си мислиш за нещо еротично, например за малка стомничка от Карлови Вари.
Дееспособността ми се възвърна за около десет минути. Горд затичах с високоповдигнато коляно към моя сексуален обект. Той, т.е. тя се беше обектно ориентирала на някъде. Нямаше я!
Седях полугол, насълзен и бършех очите си в шлифера. Жените не могат да чакат.
Бързо се съвзех и отидох към раницата. Изпуших една цигара докато си избия образа на стомничката от главата и се успокоя генитално. Облякох се и затичах към...


Пейката под пантеона. Предният ден бях разкопал от цимента краката на пейката. Вадих и болтове, не че ми трябваше, ама се бях развълнувал от Prison Break.
Тя беше седнала на пейката и си четеше. Точно по график. Затичах се и със скок седнах на другия край на пейката. Тя ме изгледа със свити очи и нищо не каза. Продължи да чете. Закачих раницата на пейката зад мен и почнах непринуден разговор. Говорех за латино танци и си движех дупето на пейката. Само посветен би разбрал, че всъщност се мъчех да откопая краката на пейката. После говорех за бременността при слоновете, за дънни платки, обяснявах как се вари ракия в с. Каменар и т.н. Аз бликам от теми, това е със сигурност.
Целта ми беше да стана рязко и пейката да се наклони в нейна посока като се вдигне под мен и по този начин тя да падне на земята. Аз джентълменски да й подам ръка да стане и като ми хване ръката да я придърпам на един дъх разстояние от мен и тогава да дадем дума на химията. Мило, нали?
Но какво се случи. Станах рязко, пейката се вдигна и тя падна на земята, пейката после се върна в същото състояние, но връщайки се ми се стовари върху крака. Ревнах. Ревнах от болка като ранена в сърцето пантера. Но това не беше нищо, раницата както бе закачена излетя и се стовари върху главата й. Тя седеше на земята, с ожулена длан и раница на главата. От раницата течеше белезникава благовонна смес. Сетих се. Това са остатъците от бръсненето – крем, вода и косми с различен размер и къдравина. Бях ги събрал в един термос за да ги хвърля после, аз все пак пазя парковете от мръсотия...

Значи хлипам си аз, очите зачервени, сополите неравноделни и я гледам и се чудя какво ли ще каже тя.
Тя ме изгледа отровно.
Извади си мобилния телефон и набра един номер.
- Петя, аз съм! Няма какво да му мисля повече! Да, и аз теб! Мразя мъжете! Вече съм сигурна. От днес!

Тя се отдалечи бързо, а аз дълго инвентаризирах наум раницата си и се чудех дали не липсва нещо. Ама ръцете й бяха празни, така че всичко е наред.

И тогава ми светна! Ха! Хаа! Значи вината не е в мен? Тя просто не си пада по мъже.
Знаех си, че аз сам по себе си съм си чудесен!





ХЛЕБАРКИ ЛИ?
********************
Значи имахме проблем с хлебарките и аз ходих до един магазин, където знам, че продават каишки против бълхи. Мисля си, че и против хлебарки ще стават. Въпреки спора с продавача поръчах няколко, колкото да пробвам.

Настана вечер, Слави изгрее. Чакам аз на пост да излязат. Излезе една и се юрнах да бягам след нея с каишката да я озаптя.
Бяга като пърхот по судоку това хайванче, а аз тракам с педикюр по теракота след него.

Наизлязоха още. Станах разноглед. Всяка втора дума ми беше "юлар" и то на фалцет.
Цяла орда са. За секунди в мен се сбори желанието или да се изявя като полски кино-оператор или като янки с напалм през 60-те.

Като се сетих за напалм се сетих и за лак за коса и запалка.
Взех гореспоменатото и почнах да отцепвам района като пърлех наред. Няма да описвам каква миризма и остатъчна болка беше. Видимост нулева. Като спрях да напалмирам и отворих прозорците да се отмирише и отдими, се огледох за трупове. Ни един! Само аз бях обезкосмен, на места с мехури. Успокояващото в случая беше, че и мехурите и хлебарките изглеждаха по-красиви с лак за коса. Липсваха по три педи косми от началото на всеки крайник. "Крайник" казах, а не "член". Така!

Те се прегрупираха. Хлебарките.
Аз отново хванах каишката и ги изгледах злобно и затърсих онази, дето им е шила байрака и им е турила знака.
Добичето беше достигнало полова зрялост и тръбно-сървайвърски нахалитет. Беше голяма колкото..., ще покажа с ръце. Е-е-ей толкова!

Запях "It's now or never" на Елвис и се засилих към нея. Един метър преди нея свих колена и се пързулнах по пода. Всичко бе умишлено. Сблъсъкът се състоя глава в глава. Веднага преметнах каишката през нея, но не успях да я закопчея. Тя ми зашлеви шамар. Хлебарка-мутант. Беше огромна. Аз я душа с каишката, а тя ме налага с шамари и юмруци в корема. Ха! Не е познала с кого си има работа. Другите се разтичаха, Вагнер звучеше някак си по детски от някъде, ушите ми бучаха, силите ми заминаваха....с последните от тях успях. Закопчах каишката, триумф на онзи на върха на хранителната пирамида, льо руа солей - се моа!

- Събуди се! Чуваш ли? - този глас толкова познат и толкова не на място в момента.

Светна се лампа. Тялото ми бе заело поза на свастика с обратна посока в леглото. Жена ми се беше надвесила над мен, цялата й коса в лак и единия край на чаршафа вързан на възел на врата й. Другият край, незнайно защо, в ръцете ми.

С цел да опазя мъжкото его ще пропусна какво се случи после.
Но сега с патешко ходене и един пакет носни кърпички клеча нощно време из нас и дебна пак. И ако видя хлебарка я загъвам с кърпичка. Да не настине докато спи. Че знам ли вече.





ВИРТУАЛНА СВАЛКА
****************************
Ако позволите да перефразирам една софийска поговорка според моя случай, тя ще гласи: "Дръж се, моме, Щрунц те сваля"
Та аз такива им редя...
"Не те знам интелигентна ли си или не, но ще ти ги говоря по-просто, че ако не си, пак да ме разбереш. Искам та! Искам та на къра!
Шшшшлляяяк!
Чудиш се какъв е този звук ли? Ами облизах си веждите. Смятааааай!
Искам да шарим боси по черния път, малките ти ръце да човъркат мазолите ми. Ти да ми говориш за Толстой, а аз на теб за Толстолоб. Птиченцата да цвърчат над нас като вряла наденица у смилянски боб. Вятърът да плющи в ризата ми, а аз да псувам верицата му идилично...
Купа сено. Да те потупам по дупето и да те погледна с онзи вакъл поглед, навяващ интимност, и да кимна с глава в посока на купата. Минават край нас деца с учителка, на излет явно. Издюдюквам добродушно с намигване на даскалицата, ти ме сръгваш в ребрата. Съм доволен, има ревност. Ееех, ако знаеш какво те чака в сеното. Слънцето прежуря, красиви мокри пръстени се реят по ризите ни под мишниците и засъхват до ланшните.
Аз мириша на мъж, ти не още.
Събарям те на сеното...
...
Ще изчакаш ли малко така на ICQ-то, че трябва да разбъркам пачата – единият от джоланите, дето ги варя, се е показал и няма да се довари. Ей сега се връщам!"





UN MANCHON A LA STRUNZ
*************************************
Копаех уран. До тогава си мислех, че е планета...
Да копаеш уран е все едно да ловиш пираня с члена си. Ни пиранята става за ядене, ни членът ти за нещо.
Та и за урана. От малък исках да съм космонавт. И като ми предложиха уран си помислих, че ще съм като един пес лайка. Ще го копая на самата планета.
Копах месец. По потник. Заплатите си ги вземахме на тъмно. Гасяха лампите, щото ние светехме. Жена ти те завива през глава, за да не й светиш докато спи.
Всичко добре, но имаше друга неочаквана странична реакция. Ефект. Или дефект. Не знам. От радиацията окосмяването в срамната област стана неконтролируемо. Не знам как действа радиацията на ДНК-то или на клетката на косъма, но защо само там? Оттогава космите ми долу са станали 50 см. Представяте ли си? Не, нали? Да ви покажа? Не бих. Ексхибиционистко е. Забранено е. Ексхибиционизмът е бил позволен само в Третия райх, защото чичко Хитлер, наред с другите заболявания, е имал ментална дислексия във всичките си трактовки. Кретенът мислел, че ексхибиционизъм идва от "ексхибит" - "показвам" и "ционизъм"- "еврейщина". Т.е. нареждал евреите в дълги колони и ги качвал на влакове, за да ги показва в Панаирни градчета като Аушвиц и Бухенвалд. Добре, че бил стиснат и се гръмнал като получил сметката за газта от местната газкомпания, та безчинствата спрели. Руснаците тогава се ядосали, че няма на кого да си пробутват газта и нападнали.
Но да се върнем на космите ми долу. Исках да ви се оплача. 50 см. До тук добре, си мислите, да ги отрежа, а? Не става. Режа ги, а те пак растат. То поне да са прави, а те като пружинки на химикал. Окосмяването ми долу е като топка с диаметър 35 см. Не се смейте, нетърпимо е. А и на всичкото отгоре членът ми свети като 50 W крушка. Представяте ли си? Черен кошер със светещ помпон. Лошото е, че така членът ми се показва само 2 см над косматата топка. Пълна нефункционалност. Когато правя секс, трябва да се избръсна долу с ъглошлайфа най-рано 3 минути преди секса. И до 20-та минута топката с диаметър 35 см пак е пораснала.
Правих секс с една. Тя отгоре. Кефи се, а аз й викам: "Много си слабичка бе, виж как ти свети корема", а то е от члена ми, дето свети вътре в нея. При по-дебеличките трудно прозира. И някъде към 20-тата минута кеф – това, когато тя е върху мен де – вече ми е пораснала четината долу и тя се оказва над топката. Т.е. седнала ми е на окосмяването. Толкова е твърдо. Тогава аз сконфузено казвам: "Предполагам, че сега можем да говорим само за клиторен оргазъм".
Не липсват и шегаджии. Идват от едно японско списание и казват: "Може ли да те снимаме долу за нашето списание за растениевъдство. Водим рубрика 'Обективът се смее'. Ще се избъзикаме с читателя, че е нов вид дръвче бонзай".
Когато пикая го търся дълго време. Бода с един шиш и като го уцеля го маркирам с флагче, от онези за коктейли. Така по-лесно го намирам после долу.
А самото пикаене е мъка. Лягам по корем на тоалетната чиния и така. Иначе няма как. Иначе правя точка централно на стената. Веднъж ме изритаха от един хотел, защото консиержът си помислил, че съм извратеняк, който си пада по онождане на тоалетни.
А ако ми правят френска, ги моля после да ми посочат къде са го оставили, за да си поставя пак флагчето. На тъмно е лесно, ама през деня и да свети не се вижда.
Когато ходя на зоопарк, гледам да не ми се пикае. Веднъж се бях събул да пикая и ме арестуваха за содомия. Три кофи с мастило изписах, че не съм чукал таралеж, а това съм аз.
Сега ще прекъсвам с писането, че ме търсят по телефона...
...
А, честитете ми! Жан Клод Готие беше. Щял да ми плаща авторски права за идеята. Питах го каква идея. Абе търсете аксесоар за тонги "Un manchon ? la Strunz".
А аз исках само да летя до Уран.





ПРИКАЗКА ЗА СОПА ЧОВЕК ХЕПТЕН БРАДА
**********************************************************
Мили възсссрасссни!
Оставихте ли малките келемета да спят? А не, не... Обуйте си гащите. Не ви е време за секс. Беше то каквото беше. Сега ще слушате приказка!
Имало едно време в бъдещето. Тези, които докато гледат Междузвездни войни непрекъснато питат околните "Ама този сега на кого е син?" или "... и те как разбраха, че щитът е изключен?", моля да не четат. Не е за тях.
Та всичко това се случи някъде около 3000 години след Христа, около 2000 и кусур след Щрунца. Флуидните процесори вече бяха в 4-тото си поколение и работеха на няколкостотин килоцолерна (кZ). Идеята на Цолерн, нахвърляна на хвърчащ лист в началото на хилядолетието, относно самогенериращите се чипове и произволните интегрални схеми, се бе осъществила чак в XXV-и век и от благодарност към него, новата мерителна единица носеше името му. Благодарение на тези чипове Земята бе влязла в ерата на Хиперразвитието. В 30-и век се откри нова Галактика с работно име P0956NX98XXL. Протоанализите, които се върнаха от там, показаха, че това е планета-близнак на Земята, получена още милиони години назад, когато двете са били просто част от една супернова, която ги е разпръснала на много светлинни години разстояние една от друга. Те обаче се запазили почти идентични с тази особеност, че са огледални една на друга, нещо като ортогонална проекция.
И сега, мили възсрасссни, ще ви прочета малко от дневника на звездния пилот Щрикс, който е посетил въпросната планета Ямез от галактика P0956NX98XXL.
"Боже, ама те са като нас. Същите. Е вярно, малко различна мода. Поканиха ме на тържествен прием. Чел съм за тях, че и мозъците им са огледални на нашите - малкият е сменен с големия. Емоциите им са тотално противоположни на нашите. Когато им е тъжно се смеят, а на вицове реват като магарета. Почитат бог Фомор /техен митичен праотец, комуто се приписва изобретяването на вибриращата клечка за уши/. Вестибуларния си апарат използват, за да държат погледа си забоден в една точка, а за да пазят равновесие поддържат пикочния си мехур полупълен. Странна работа.
На приема. Обръщат ми внимание. Всеки идва и ми зашлевява по един шамар. Пазех се до към първата дузина шамари. След това ревнах от болка. За тях моят рев беше радост и всички се изредиха да ми бият по още един шамар. Бузите ми пламнаха, напънах се и докарах истеричен смях, за да спрат.
Няколко местни девойки дойдоха и ми заразправяха разни историйки, като през цялото време ревяха и ми обсипваха рамото със сълзи. Историйките бяха смешни. Аз се изхилих, а местният шеф, като видя това, ги нахока да си ходят с ехиден смях под сурдинка.
Влезе една прелест. Страхотна жена. Видях как всички мъже в залата получиха ерекция и пророниха по една сълза. Слава богу, че поне еректираха като нас. Поне по едно си приличаме. Това било жената на шефа. Колко универсално желание, си помислих.
По стар ямезски обичай, тя дарявала с ласки госта след вечеря. По една щастлива случайност, гостът бях аз и се оказах в една стая насаме с нея. Тя си хвърли дрехите с лека тъга. Аз се сконфузих, защото не съобразих, че това всъщност е лека усмивка, т.е. сваляческа. Усмихнах се, тя се учуди. ОК, ОК... Натъжих се, и тя се натъжи... всичко върви наред. Само дето докато си следя реакциите, съм пропуснал да еректирам.
И двамата сме голи, на метър един от друг. Тя ме сочи долу. Увиснал. И се изсмива! Тук и земните жени биха реагирали така.
- Кое е толкова смешно? - свъсих вежди.
- Не се смея, тъжно ми е, че не ти действам, а ти защо се смееш? Какво ти е толкова смешно, че чак не се възбуждаш?
- А не, аз се нацупих.
- Не се нацупи, а се усмихна.
- Да, но ние като се нацупваме и така свъсваме вежди.
- А ние така се смеем.
- ДА! ДА! ЗНАААМ!
- Обичам да ми говорят нежно.
- Аз не говорих нежно, а се ядосах.
- Да, но го каза с усмивка...
След още няколко недоразумения се оказахме в леглото. Сексът беше убийствено странен. Тя еякулира няколко пъти. Аз бях в недоумение. Оказа се, че при тях жените еякулират, докато мъжете са в тях, спермата им влиза в члена на мъжа и по канала отива до тестисите му, които всъщност съдържат яйцеклетки. Мъжете раждат. За да си го върна, и аз еякулирах няколко пъти в нея. Бяхме омацани тотално.
Показах й земни хватки - френска и анална любов (на втората тя се скъса да се смее, което е адски объркващо за един земен мъж). Тя ми показа желски и саарски ласки (вторите не ги помня, защото изгубих съзнание още при първите, които бяха нещо като шут в слабините от нея към мен).
Ха така, мили ми възсрасссни, каква беше поуката от приказката?
Едната е, че толкова трудно разбираме земните жени, та какво остава за извънземните. Другата е, че ако спиш с жената на шефа ще получиш ритник в топките. Третата?
Третата ще ви я кажа следващия път! Лека нощ!





ДА СПОДЕЛЯ НЕЩО...
*****************************
Леко съботно така...
Понеже през останалото време не остава време и затова едва сега мога да споделя пресен случай.
Както винаги и без съмнение, всичко долу описано е истина

Трябваше да се сменя флаг на кораб, а това си е работа за целия севернокорейски народ. До 2 часа посред нощ се писаха документи, апликации, форми и каквото още се сетите с цел на следващия ден в 8:30 всичко да е представено на ниво подпис или пръстов отпечатък ( в зависимост от образованието). Кафета, алкохол и цигари се използваха през целия трудов процес като керосин за джъмбо джета наречен наш офис.
8:30 ч.
Очакват се в нашия офис да пристигнат страните по горните документи. Едната страна е посланика на една държава, която няма да споменавам за да не назрее дипломатически скандал. Само ще намекна, че още правят ядрени опити, рушат комунизма като си мислят, че го строят и властта се предава от баща на син, но чрез избори.
Очаквахме да пристигнат двама. Но пристигнаха осем човека. Естествено, докуметнтите бяха на масата. Дребни сладки. Бонбони. Сокове. Води. Два стола. Културно. По английски. Трябваше само да подпишат. Но все пак няма как да оставим "високите" гости прави. Понечих да взема столове от другата стая. Жената на посланика, тя и член на делегацията, тя и грам език не разбираща освен майчиния и на децата си, скочи и ме избута и почна да носи столове.

Аз на чист английски й обясних, да остави това на мен. Повторих. С усмивка. Никакъв ефект - тя мъкнеше столове, усмихваше се и правеше поклони в свободното си време.

След това седнахме и разясних кой къде трябва да постави подпис и печат и кой документ накъде се гледа. Разбираемо, понеже тяхната азбука прилича на мастилен отпечатък от разпилян кус кус и макарони.

Предложихме кафе. Жената на посланика скочи да носи чаши без да е ориентирана кое къде е. Изоставих обяснението на страните по договорите и скочих да я догоня и да я върна пред очите ми в нашата стая. От цялата работа всички ме гледахе мен странно. Мен?!

Пием кафето, обсъждаме, пушим. И тъкмо почва подписването и поставям показалец къде и ...жената на посланика скочи да хвърля пепелниците, че имало угарки. Пак зарязах всичко и тръгнах да я укротявам като съсках на английски нещо, което во кратце би се превело като "трай, бе жена".
Не им знам културата, но при нас хич не е прието да си каниш посланици в офиса и жените им да ти слугуват.

Очите ми и без това бяха кръвясали от недоспиването. Тя се кротна. Седна в ъгъла.
Спестявам подробности. Всичко се подписа. Отидох в другата стая да си взема един чай.
Тъкмо си наливам чая и.....клекнах!
Остра болка ми проряза червата. Не можех да се изправя. Нерви, алкохол, кафета, недоспиване...
Шумът и болките от коликите бяха едно към едно.
Приклекнал, с чаша чай в ръката, почти на патешко ходене се затътрих към тоалетната. Който имаше очилца си ги побутна в недоумение, а който имаше мъж посланик реши, че сега е времето да събере мръсните чаши от кафето и да ходи да ги мие в банята, където е и тоалетната.
Та значи аз се тътря в пот, притеснения, гърч, а тя препуска с мръсни чаши пред мен.
Как я изпреварих не знам.
Затворих се вътре.
Заключих.
Пуснах чешмата за шумоизолация.
И...пуснах дявола навън. Светна ми. Отпушиха ми се сетивата. Прогледнах. Чувах. И носа ми...
О!
Миризмата не се търпи! Как ли ще ....

Чук.Чук.
- Момент! - помислих, че тази международна дума ще бъде разбрана
Чук. Чук. И кратко обяснянение на техния език, че иска да влезе да мие чашките.
- Момент!!!
Привърших, не питайте как. Спирам чешмата и отключвам.
Посрещна ме най-лъчезарната усмивка, която може подобен трол да набави. Направи няколко поклона и зад купчина от чаши се опита да влезе.
Препречих й пътя с целия си ръст и за по убедително законтрих входа с ръце за да не се шмугне. Все пак след като сте имали разстройство не каните жени на посланици да споделят миризмата секунди след освобождаването

- Не може да влезеш. Дай ми чашите. После ще ги измием / said in Oxford's Eglish/
- чау мау дзъ пин....... - дрънча 3 минути през поклони тя да обяснева колко е необходимо да мие чаши. Радини вълнения.
- Да, но не може сега. Предпочитам да не влизаш / plain English /
- дзъ пъ нгя пииийн ... - продължи тя и вече тотално бах сигурен, че тя различава езиците, колкото аз суннитите от шиите ако съдя само по обрязването им.

- Ако обещаеш да спрете ядрените опити те пускам във вмирисаната тоалетна / чист варненски/
- кянг мян пън съм.... - с поклон

- ОК! - викам й. - Влизай, ама да знаеш, че съм те предупредил, че мирише...
Нямаше как да я спра.
Ми чаши.
Свърши после срещата.
Поклони.
Тя остана последна. Поклони се, ръкува се и благодари.
Идеше ми да въздъхна като Йовков като ги гледах как се отдалечават





ГОРЧИВИЯТ ОПИТ ОТ СЪВЕТИТЕ
**********************************************
Тук ако четеш и изпълняваш заръките на адамакълиите, пишман ще станеш.
Ей на! Казах си, не може само хорската семенна течност да е вкусна, искам и моята! Четох тук идеи - ананаси, ягоди. Купих си една тенекия компот от ананас, ядох до насита и насиране. Стана ми тежко и повърнах. Погледнах тенекията... Сделано в СССР... това май е с изтекъл срок? Три дни след това лежах и се клех винаги да гледам expire date-a...
Реших и краката си да бръсна, и мишниците, и гърдите, че и скротума... Ужас... Не знам какво е било на Ватерло, но цялата баня в кръв, а аз дзиндзирикам гол като кьосе и скимтя от афтършейва. Три дни ходих разкрачен и спах по корем след това и се клех да не посягам повече на някои интимни части...
Четох за секс в кола. Казвам си, че и аз трябва. Паля колата, отивам в планината, гледам да няма урна наоколо, че знам после кво става.
Спирам и... Всичко наред, но съм забравил да взема жена, с която да го правя. Мамка му и прасе. Връщам се да взема. Паля колата, маневра... храссс... това пък какво е?! Клон ми се е забил в радиатора. Газ до сервиза и яка антифризна диря след мен и радостни облаци от изпарения. Три дни бях без кола и се клех повече никакви сексове сред гори в колища и клонища...
Четох за връзка със семейна жена. Викам си - я да не оставам назад! Намерих една семейна и й казвам: "Хайде секс". Протърка ме от секс, без милост, без капка навън. Сега от три дни затискам вратата на апартамента си, тя хлопа отвън с два куфара и се кълне, че не е нашата леля, а аз се кълна скоро да не се възбуждам, че ми се насълзяват очите.
Четох за напушване и трибестани. Не знам на другите как им действа, но на мен ми подейства откачващо. Три дни козирувах на маршируващи бирени бутилки, редих се за цигари на трафопостове, опитвах се да стана невидим като дъвча джапанки и се клех във вярност, целувайки родния флаг, който се оказа хавлията в банята.
Така че, внимавайте какво ви съветват. Ветераните от Виетнам са с по-малки последици от мен... )





SYNDROME OF TOTALLY RECEIVED UNDOUBTED NEW ZENPRIDE
***************************************************************************************
Аз от скромност се изприщвам. Наистина! Получавам де що има инфекции от въздуха, от хорските кихавици или от случайно забравено нагънато листче от колегата, който си е бъркал под ноктите с него, за да им махне черното (бел. авт. – и под кутрето, за да махне насъбралото се жълтокяфяво).
На вас не ви ли се е случвало да уловите с порите си разни коки в ранния ви фертилен период, познат още като "пубертет"? Е, те такова получавам, като се опитвам да бъда скромен. Затова реших - никаква скромност! Имам Синдрома на Придобита Себична Недостатъчност или Синдрома на Тотално Получена Неоспорима Нова Дзен-гордост...
А и как да не го получа?
Отивам в Румъния. Уж да гледам някакъв музей на граф Дракула, щото съм фен на такива историйки. И като ме взеха още от автобуса: "Ела, много си ни сладък, ще те снимаме за реклама". "Ни щъ!" - викам, а те "Не!" та "Не!"...
Питах дали ще е с мацката от Ариел, онази синеоката, с луничките, дето гледа късогледо? Викам им: "Ако е с нея, и в Гари Поттер за молдовския вариант се снимам". Казаха: "Не, домнуле Струнзя!" и докараха съчувствено съжаление в очите си, което може да се докара само от хора, дълго кърмени с качамак.
- Произвеждаме си тук един прах за пране... Деро... На румънски е Dero...
- Мога да предположа. И ние учим латиница колкото да можем да пишем правилно "Fack of!" по трафопостовете.
Те си измъщъфърфулескаха нещо на роден език, по време на което аз успях да питам за хонорар. Отговориха ми, че ще ме възнаградят в окарини, царевичак и БТ от 87'а колкото мога да нося. Стори ми се разумно. Приех.
Сценарият боза. Казах им: "Бунъ сяра (добър вечер)! Може ли да ви питам дали имате поздрави с цинк, никел, хром или бром?". Изкикотих се съучастнически... на себе си (защото никой друг не разбра майтапа).
- Заебете сценария. Ще импровизирам, най ме бива в импровизациите... Да импруууувна клипа, майна! Да импозирам! Да ми импонират! Да имре калман! Да иммм...
Тук ми запушиха устата, защото им напълних с патос царевичака и се уплашиха да не покълне...
- Ок - намеси се дребен румънски режисьор с вид на дребен румънски режисьор. - Оставете го! Камеръ! Акцион!
Аз в супер. Току що съм изгонен за кражба на царевични ядки против стрии на правото черво. Седя умислен и... виждам вътре Янка... Нашето Янче, преводачката от автобуса, дуранкулашка хамсия-парашутист с над 1000 скока... в чужди легла и дивани. Не се чуваме и си правим знаци. Аз правя едни, мислейки си нещо, тя прави други, мислейки си друго. Сега ще споделя.
Мои знаци. Искам да ми даде малко пари, за да си купя нещо за след бръснене, че Тройной е празен като войнишка манерка след тренировки за клетва.
Нейни знаци. Тя показва, че се радва, че мисля за нея и че си я представям малка долу и как си представям, че мирише.
Мои знаци. "Не бе, глупава девойко, ето (мириша си пуловера). Аз не мириша на пот, а ти да."
Нейни знаци. "Ако направя толуб, дали ще си проличи, че съм с онзи пуловер, който прикрива кофти превръзката? Какво ще кажеш за дупето ми?"
Шръпт!
Мои знаци. "Тъпа си беше, тъпа си остана" (тук вече бел. авт. се пише от бел. автопилот защото авт. се е нашлякал с 'Дон батюшка' и шпротьi и се чуди как е метранпаж на руссский). "Обичам да се плъзгам и така... по време на секс... и така... но не с теб" (знаците ми наподобяват жестовете на шофьор на военен тролей, спрян от ДАИ за алкохолен тест, докато върви по диря от руло Белана... от евтината... полевата).
Нейни знаци. "А ако порасна с още 11.65 см, като стъпя на пакет Dero?". Носи пакет Деро Сърф.
Мои знаци. "Анален секс прави? Йес! Си, черто! Иръпшън форевър! Уан уей цикец ту дъ мууууун". Тук ме изнасят навън, за да не изеякулирам върху касовия апарат... Като на предния дубъл...
Рекламата не ставаше за румънския пазар. Дори в Турну Мъгурели биха се изтурнали и трижди измъгурелили, но не биха я гледали. На инат я продадоха в България, но тук пък стана хит. Спират ме млади и стари и ми се радват... Вечер се връщам с 3 реда гранясали червила по ревера и с осмукани прасци...
Сега снимам една друга реклама. На Dove...
Дав
Ден първи
Преди използвах обикновена свинска мас джуркана (делиормански глагол - справка Печивото) със сода каустик. Умря прасето и секна добива. Сега гледам блажно супера. Ще ли или не ще вляза.
Ден втори
Влязох... и излязох... все пак е ден втори.
Ден трети
Влязох, кихнах. Казаха ми 238. Аз ги нарекох "простаци" и излязох. Беше малък триумф за моята решителност. Аз проговорих.
Ден...
Ден двадесет и четвърти
Влязох и ми замириса на Дав. Припаднах. А бях сух. Изнесоха ме, както по време на ден 17-и.
Ден 75-и
Докоснах Дав на рафта. Три дни скачах от радост и повръщах полски прелини, произнасяйки "Кршищов Бржежински" с цел да върна Калининград на Полша или на Германия... или друг псевдополитически протест.
Ден 128-и
Купих си Дав. Крия се от приятелите. Дали ми личи? Все пак, аз съм човек, купил си крем-сапун Дав!!! Ще се върна вкъщи и ще епилепсирам върху касовия бон. Бон-бон!
Ден 145-и
Не се сдържам. Носът ми вече е добил формата на ръба на кутията на Дав. Смъркам както рус журналист мюсли. И на сън да ме бутнат мога да нарисувам бар кода.
Ден 178-и
Съблякох се. Извадих Дав от кутията. Не издържах. Свестих се на земята. Полюцията на леглото. Дав на възглавницата.
Ден 178 и 1/2
Близнах го. Ако имах ученици, биха познали по кожата на лицето ми, че ползвам Дав!!!
Ден 200
Сефтето. Измих си корема с Дав. Мазничко. Мокричко. Иръпшън. Цикец! Не съм на себе си.
Ден 210-и
Вече съм си мил всичко с Дав. Ходя като нов човек. Вече имам ученици. Уча ги на Дав. Те ми викат "Учителю!", аз им викам "Давввв".
Ден 232-и
Спя с Дав от много време. Пробих му дупка. Защото така ми харесва!
Ден 283-и
Събудих се с риза. Странна кройка. Ръкавите ми се бяха оплели на гърба. Няма иръпшън. Няма цикец. Прекатурих се от леглото. Паднах на земята. Къде ми е Дав?!?!? Има епикриза. Пише "Пристрастен към Дав - прецедент".
Захапах със сетни сили един молив и добавих гордо "И 1/4 ХИДРАТАНТЕН КРЕМ!"
Очаквайте скоро тази реклама по bTV... или btw...
Ама как да не се обичам, а? ))))