Stephen Hawking

<!DOCTYPE html>
<html lang="bg">

<head>
    <meta charset="UTF-8">
    <meta name="keyword" content="Стивън Хокинг, учен, биография, болест, успял">
    <meta name="description" content="Всичко за Стивън Хокинг">
    <meta name="author" content="Цветомир Муташки 18227">
    <title>Stephen Hawking</title>
    <style>
        body {
            background-color: #555555;
            text-align: justify;
            font-family: Verdana, Geneva, Tahoma, sans-serif;
            line-height: 150%;
        }

        h1 {
            text-align: center;
            color: black;
        }

        h2 {
            color: #8B0000;
            margin: 20px;
            padding: 10px;
            text-align: justify;
        }

        hr {
            margin: 0;
            padding: 0;
        }


        img {
            margin: 10px;
            padding: 10px;
            float: left;

        }

        p {
            color: #ffffff;
            margin: 20px;
            padding: 16px;
        }


        pre {
            color: #ffffff;

        }

        li {
            color: #ffffff;

            padding: 25px;
            text-align: justify;
            list-style: none;

        }

        blockquote {
            background-color: #666666;
            border-left: 5px solid #444444;
        }
    </style>
</head>

<body>
    <h1>СТИВЪН ХОКИНГ</h1>
    <hr>
    <h2>Въведение</h2>

    <img src="StephenHawking.jpg" style="width:250px; height: 330px;">

    <p>Професор <strong>Стивън Уилям Хокинг</strong>(на английски: Stephen William Hawking) е английски астрофизик,
        автор на
        книги и статии за новите открития и идеи за Вселената и нейното зараждане, включително и на популярната „Кратка
        история на времето“ (A Brief History of Time, 1988), която му спечелва международна известност.

        До 2009 г. е Лукасов професор по математика на Кеймбриджкия университет (пост, заеман някога от Исак Нютон).
        Занимава се основно с космология и квантова механика, известен е и като популяризатор на науката. Въпреки
        тежкото си заболяване – амиотрофична латерална склероза (АЛС) – <srtong>Хокинг</srtong> не престава да се труди
        в областта на
        науката, показвайки, че физическото увреждане не прави никого по-малко способен да твори. </p>

    <br>
    <br>
    <br>
    <br>
    <br>
    <br>
    <br>
    <br>


    <h2>Биография</h2>
    <p>Роден е на <em>8 януари 1942 година</em> (300 години след смъртта на Галилео Галилей) в Оксфорд, Англия. Къщата
        на
        родителите му се намирала в северен Лондон, но по време на Втората световна война Оксфорд е по-безопасно място
        за живеене. Когато е на 11 години, родителите му се преместват в Сейнт Олбанс, Хартфордшър. През <sup>1959
            г.</sup> е приет
        в Оксфордския университет, където не е възможно да учи математика (както той искал), затова записва физика,
        въпреки желанието на баща му да учи медицина. През <sup>1963</sup>, докато учи магистратура в Кеймбридж,
        <strong>Хокинг</strong> бива
        диагностициран с АЛС. През март <sup>1966</sup> получава своята докторска степен по приложна математика и
        теоретична
        физика.

        Той е един от най-младите членове на Английското кралско общество (1971), Командор на ордена на Британската
        империя(1982) и на други британски кралски отличия и награди за научноизследователска дейност. Въпреки че
        <strong>Хокинг</strong>
        е атеист, той е член на Папската академия на науките, която е под пряката защита на папата.

        <strong>Стивън Хокинг</strong> пише в съавторство с дъщеря си Люси Хокинг три детски романа: „Тайният ключ на
        Джордж за
        Вселената“ и две нейни продължения. Целта на автора е приключенията на Джордж да бъдат представени по
        достъпен и забавен начин за младите читатели, които да надникнат в тайните на физиката, времето и вселената.
    </p>
    <h2>Научни открития</h2>
    <p>Главните интереси на <strong>Стивън Хокинг</strong>> са свързани в космологията, квантовата механика и теорията
        на струните. <mark>През <sup>1971</sup>
            заедно със сър Роджър Пенроуз дават математическо доказателство, подкрепящо теорията на Големия взрив: те
            показват, че ако теорията на относителността е вярна, то тогава трябва да съществува една сингулярна точка
            във
            Вселенското пространство-време.</mark><strong>Хокинг</strong> също така предполага, че веднага след Големия
        взрив са се образували
        първични черни дупки, които са се изпарили почти моментално. По-късно той показва, че ако пренебрегнем ефектите
        на квантовата механика, то хоризонтът на събитията на черна дупка може само да се увеличава, но не и да
        намалява. Изчислява максималното количество енергия, което две черни дупки могат да отделят при сблъсъка си,
        както и че една черна дупка не може да се раздели на две по-малки.<ins>През <sup>1974</sup>, той доказва, че
            черните дупки
            всъщност не са абсолютно черни, а излъчват енергия под формата на елементарни частици, докато изчерпят
            енергията
            си и избухнат.</ins> Това явление е известно като лъчение на <strong>Хокинг</strong>, и е първото явление,
        за чието описание се
        комбинират законите на гравитацията (общата относителност), квантовата механика и термодинамиката. През
        <sup>1981</sup> той
        изказва предположението, че въпреки че Вселената няма граница, тя има краен размер в пространство-времето,
        математическо доказателство, за което е дадено през 1983. С други думи, според него Вселената е „крайна“, но
        „неограничена“, така както е крайна и неограничена земната повърхност. За да си представим това във вселенски
        мащаб, освен познатите ни три пространствени измерения са нужни две допълнителни.
    </p>

    <h2>Награди</h2>
    <img src="800px-Barack_Obama_speaks_to_Stephen_Hawking_(cropped).jpg"
        style="width:350px;height: 400px; float:right;">
    <img src="professor-stephen-hawking-personal-items-auction-christies-london-uk-shutterstock-editorial-9948641ac.jpg"
        style="width:600px;height: 400px;float:right;">
    <li>1975 – Едингтонов медал</sup></li>
    <li>1976 – Награда Хюгс на английското Кралско общество</li>
    <li>1985 – Златен медал на английското Кралско астрономическо общество</li>
    <li>1986 – Член на Ватиканската академия на науките</li>
    <!-- Тук става грозно като сложа sup, затова си го оставих така -->
    <li>1988 – Награда Волф за постижения в областта на физиката</li>
    <li>1999 – Награда Джулиъс Едгар Лилиънфилд на Американското физическо общество</li>


    <h2>Личен живот</h2>
    <p>Когато <strong>Хокинг</strong> завършва Кеймбридж, отношенията му с Джейн Уайлд, приятелка на сестра му, която
        той среща малко
        преди да е диагностициран с АЛС, продължава да се развива. Двойката се сгодява през октомври 1964 и на 14 юли
        <sup>1965</sup> се женят. Двамата имат три деца – Робърт (р. 1967), Люси (р. 1970) и Тимотей (р. 1979).

        През декември 1977 г. Джейн среща органиста Джонатан Джоунс, докато пее в църковен хор. Джоунс става близък
        приятел със семейство <strong>Хокинг</strong>. От средата на 1980 г. между Джоунс и Джейн се развиват романтични
        чувства, но
        връзката им остава платонична за дълъг период от време.
        През <sup>1995 г.</sup> <strong>Хокинг</strong> се развежда с Джейн и се жени за Илейн Мейсон, една от
        сестрите, която се грижи за него.
        През <sup>2006</sup> двамата се развеждат и <strong>Хокинг</strong> възобновява контактите си с Джейн, децата и
        внуците си.
    </p>
    <img src="social.jpg" style="width:600px;height:350px;">
    <img src="stephen-hawking-family-e1521125139749.jpg" style="width:600px;height:350px">
    <img src="Baftas.jpg" style="width:350;height:350px;">
    <br>
    <br>
    <br>
    <br>
    <br>
    <br>
    <br>
    <br>
    <br>
    <br>
    <br>
    <br>
    <br>
    <br>
    <br>
    <br>


    <h2>Заболяване</h2>
    <p>Въпреки тежкото си заболяване (амиотрофична латерална склероза), <strong>Хокинг</strong> не спира активната си
        научноизследователска дейност.
        Като дете се занимава с конна езда, като ученик в Оксфорд е носови (на английски: cox) в отбора по академично
        гребане. Първите симптоми на болестта му се появяват след влизането му в Кеймбридж. Окончателната диагноза му е
        поставена на 21-годишна възраст, малко преди първата му женитба. Докторите му казват, че едва ли ще живее повече
        от 1 – 2 години. Въпреки това той не се отказва да се бори с болестта. <strong>Хокинг</strong> е сред най-дълго
        живелите с това
        заболяване, познати на медицината. От <sup>1985 г.</sup> използва специален апарат, за да говори. Компютърът,
        инсталиран в
        инвалидната му количка, му позволява освен да говори, да пише статии, други текстове, да ползва Интернет и
        електронна поща. Управлението се извършва чрез движение на единствения мускул, който <strong>Хокинг</strong>
        може да контролира –
        един от лицевите мускули на бузата, под окото. Движенията се разчитат от специален инфрачервен сензор,
        вграден в очилата му. За въвеждане на текст се използва система за предсказване на думите, но въпреки това
        целият процес е изключително труден и бавен. </p>

    <h2>Смърт</h2>
    <p><strong>Хокинг</strong> умира на <em>14 март 2018 г.</em> (денят Пи) в Кеймбридж.</p>

    <h2>Мисли и цитати</h2>
<pre><blockquote><q>Моят съвет към хората с увреждания е да се концентрират върху неща, които вашите увреждания не пречат да вършите добре и да не съжалявате за нещата, на които пречи. Не си увреждайте духа заради физическото увреждане.</q>
<q>Моите очаквания бяха сведени до нула, когато бях на 21 г. Всичко от тогава досега е бонус.</q>
<q>Няма смисъл да се ядосвате, когато има трудности. Аз продължавам да мисля за проблема, но работя върху нещо друго. Понякога отнема години преди да видя път напред. В случая със загубата на информация и
 черните дупки отне 29 години.</q>
<q>Едно от основните правила на Вселената е, че нищо не е перфектно. Перфектното просто не съществува. Без неперфектното нито вие, нито аз щяхме да съществуваме.</q></blockquote></pre>

</body>

</html>