Nowallz - Отказвам да повярвам (текст)

Любовта смени ебането, приятелството – лева. В зависимост имането, човека определят.
За тва съм смешен и нека ми се смеят, нека ме преценят, сочат с пръст и определят ме
За тъп, груб гъз и навярно съм такъв, обаче винаги съм искрен, най-вече пред себе си, така че
Сам знам кво леке съм, поне съм честен, а масово сте лицемери, ей така, да блеснем.
Далеч съм от известен и май така ше бъде, щото рапа ми е твърде груб, да лапат мъди.
Не съм им длъжен, не съм длъжник на никого, няма да се остая да съм нечие пиколо.
И най-последно ще се случи да се прая на паляк, сякаш няма кво друго, ами в рапа с двата крака.
Пикам им на изкуството, пикам им на пира, мозъкът ми не побира, щом опира до сеир и
Тва, че живеем в панаир, не значи, че сме клоуни, за тва избирам да съм Тольо, тъй че брой ме,
Вън, със запален блънт ще им гледам цирка и нека вдигат шум като мисирките.
Аз съм грешния, щото те избраха лесния път, виновен съм за тва, че си оставам кръв, плът,
Май е за последен път, щот ми писна от напразни жертви, те нека си серат на воля, щом ги кефи.

Аз отказвам да повярвам (да повярвам), любовта смени ебането, приятелството – лева.
Аз отказвам да повярвам (да повярвам), в зависимост имането, човека определят   х2

Аз отказвам да повярвам, че е напразно натоварването, че се хабим на сляпо, въпреки направеното.
Напротив, чувствам се ограбен от останалите, къде остана рапа, дето ни помага в дните?
Когато нищо не върви, останал само с тебе, текат сълзите, а пък гърдите менгеме,
Явно дотегнахме или по - се кефят да щракат с пръсти по дискотеките.
И знам, че бавно се подреждат парченцата на пъзела, развързвам възели, преследвайки гъдела си,
Всичко по реда си, даже да те отблъсне, пробваш пак, дори да е трудно, до пръсване.
Ходя без прекъсване, на много други втръсна им, фъснаха, стигнали средата и се върнаха.
Обърнаха гръб, сякаш нивга не е било, пък аз отчаяно отказвам да остая квото мило ми е
И fuck мен, криво ми е, кат им слушам гнилочите, бълват лайна и мислят, че ни мият очите.
Наслушах се на глупостите Ви и който има уши сам да прецени кои думи са истински.
Обаче истината в днешно време няма стойност, прибрана в гардероба, дребна подробност.
Няма отговорности, морала остана в повестите, романтиката в спомените. Край.