Видове мишки

Мишките биват два основни вида – оптични и механични. При оптичните се сканира повърхността под мишката, затова понякога има проблеми при използването на лъскави или шарени постелки. Допълнително разделение е на безжични и жични мишки.

Първата мишка

http://www.de-sign.bg/wp-content/uploads/bfi_thumb/first_computer-mouse-30pgd61b5oi73o0t1vk9hc.jpg (това е снимка)
Първата мишка е изобретена от Дъглас Енгълбарт от Станфордския изследователски институт през 1968 г. след множество тестове. Тя е неудобно и обемисто устройство, използващо две зъбни колелца, перпендикулярни едно спрямо друго: завъртането на всяко от колелцата предава движението по една ос.


Механична мишка

http://pgmethaskovo.com/v3/images/uchebni%20materiali/periferni%20u_va/komp.periferia/mcvbstudio/mcvbstudio.com/krasi/l_images/2.2_clip_image018_0000.jpg
Механичните мишки използват свободно търкалящо се топче, което при движението на мишката завърта две ролки (едната за движение по хоризонтала, а другата – по вертикала), на чиято ос има по един диск с процепи, разположени по окръжност, които прекъсват два светлинни лъча, създавани от светодиоди. По този начин се определя посоката на движение (зависи кой от двата лъча е прекъснат пръв), а в зависимост от честотата на прекъсване се определя скоростта на преместване. Недостатък на механичните мишки е честото зацапване на ролките, което води до задържане на курсора при движение на мишката. Оптичните мишки постигат по-висока прецизност, тъй като механиката в механичните има горна граница на прецизност.

Оптични мишки
https://i.pinimg.com/originals/e0/ed/65/e0ed65034a94f8352ea6538e9c0f84e0.jpg
Ранните оптични мишки, около 1980 г., биват два вида:
Някои, като тези, изобретени от Стийв Кирш от корпорацията Mouse Systems Corporation, използват инфрачервен LED и инфрачервен сензор с четири квадранта, за засичане на мрежови линии, принтирани с инфрачервено абсорбиращо мастило върху специална метална повърхност. Предвиждащите алгоритми в процесора на мишката изчисляват скоростта и посоката върху мрежата.
Друга, създадена от Ричард Ф. Лайън и продадена от Xerox, използва 16-пикселов сензор с интегриран детектор за движение на същия чип и проследява движението на светли точки в тъмно поле на принтирана хартия или подобна подложка на мишка.
Тези два типа мишки имат много сложно поведение, като мишката на Кирш използва x-y координатна система, поставена в подложката и не работи правилно, когато падът бъде завъртян, докато мишката на Лайън използва x-y координатната система от тялото на мишката, както механичните мишки.
Съвременните оптични мишки, независещи от повърхността, работят като използват оптоелектронен сензор, който улавя последователни изображения от повърхността, върху която мишката оперира. Много от тези мишки използват LED, за да осветяват повърхността, върху която се движат.


Лазерни мишки
През 1998 г. Sun Microsystems снабдили с лазерни мишки техните Sun SPARCstation сървъри и работни станции.
Този вид мишка използва малък инфрачервен лазер, вместо LED, и така резолюцията на действията, правени с мишката, се увеличава. Това води до около 20х по-голяма повърхностна мощност. Докато осъществяването на лазера леко увеличава чувствителността и резолюцията, главното предимство идва от използването на мощност.

Видове връзки

	Кабелни мишки
		Мишките с кабел се закачат на някоя от шините за периферия или на порт на компютъра. Съществуват 		мишки, които се закачат за серийния порт – наричани серийни мишки, други, които използват 		специален порт – PS/2, който се появява за първи път в персоналните компютри на фирмата IBM, и в 		последно време такива, които използват универсалната серийна шина – USB. Последната има най-голяма 		пропускателна способност, което позволява по-висока прецизност на мишката.


	Безжични мишки
		Безжичните мишки използват радиовълни в различни диапазони, за да изпратят информацията към приемащо устройство, както и стандартни радиочестоти от 27MHz или протоколи като Bluetooth.