SHARE
TWEET

Untitled

a guest May 23rd, 2019 96 Never
Not a member of Pastebin yet? Sign Up, it unlocks many cool features!
  1.     На пръв поглед наистина изглежда, че не съществуват граници за безкрайната бащина грижовност и всеотдайност на Дядо Горио към дъщери му- неговата успешна търговия му дава възможност да им осигури луксозен живот, още от тяхното детство. Изпращал ги на частни уроци, наемал наставници, които ги учели на обноски, с лека ръка прахосвал, за да угоди на прищевките им- макар и произходът на Дядо Горио да не е благороден, той отгледал своите Делфина и Анастазия като принадлежащи към аристокрацията, и като такива у тях започнали да се изострят съответните присъщи качества. Опортюнистични и егоистични, двете му дъщери се омъжили, едната за благородник, а другата за богат банкер, и се впуснали в битката за обществено положение и признание в Париж- същата борба по-късно ще поквари и Йожен, бедният студент по право. Парите, които Дядо Горио винаги се старал да осигурява на своите дъщери, изцяло изместили бащинската любов от тяхната ценностната система и когато те най-накрая започнали да свършват, той бил отхвърлен и забравен- те не можели да си позволят да са свързани с такъв представител на простолюдието.
  2.     Себеотрицателността на Дядо Горио не намира състрадание и не трогва почти никого из цялата творба, дори самите му дъщери- според Бианшон, студентът по медицина, тя дори е резултат от болестно състояние. И наистина, дори когато Дядо Горио обеднява и се налага да лишава себе си от все повече и повече, когато се трябва да живее в мизерия на третия етаж на пансиона, когато започне да гладува и продава всичките си притежания, когато от нищото успява да намери нещо, само за да даде на дъщерите си, той остава доволен и намира утеха в самата мисъл за доброто, което ще стори за тях. При самото споменаване на техните имена от Йожен на масата, очите на Дядо Горио светват и той забравя за всичко останало. По неговите собствени думи, той би убил, би “продал отца и сина, и светаго духа”, само за да спести им мъка. Балзак гротески изкълчва обичайната представа за благородната обич на баща към дъщерите си- родителската загриженост е заменена с ирационална вманиаченост, а бащината гордост- със сляпо боготворене. Чувствата, които изпитва, са крайни, преиначени, прекалени. Дядо Горио е представен жалък, като куче, което не съди, а само изпълнява, не пита, а дава, с надеждата да получи внимание от господаря си. Като с куче се държат с него и другите пансионери. Единствено Йожен, който първи разбира за неговата съдба, застава на негова страна и по-късно става свидетел на трагичния му край, изпитва благоговение пред нечовешките саможертви, на които е способен- за него образът на Дядо Горио е “величествен”.
  3.     Дори когато Дядо Горио лежи на смъртния одър, разболян от мъка, неговите дъщери не се съгласяват да го посетят за последен път. Тогава, макар и само за момент, за първи и последен път в произведението, той си позволява да не ги оневини, не оправдава тяхната постъпка- всички обиди и гонения, всички пъти, когато са го огорчавали, всички техни преструвки- той винаги го е знаел, че те са неблагодарни и че го желаят само заради парите, но е избирал да го преглътне и премълчи. Въпреки всичко той продължава да търси вината в себе си и да се разкайва, че няма пари и с какво да ги привлече към себе си, отново им простява. За Дядо Горио единствената граница на неговата любов към неговите “рожбите” се оказва смъртта.
RAW Paste Data
We use cookies for various purposes including analytics. By continuing to use Pastebin, you agree to our use of cookies as described in the Cookies Policy. OK, I Understand
 
Top