Ахой, създания на нощта!
Както знаете, всяка година за празника на Вси Светий екипът на нашата скромна общност подготвяме по нещичко, с което да заинтригуваме верните почитатели на обичая със събиране на лакомства. Тазгодишното занимания ще е мащабно събитие, състоящо се от общо пет етапа, и наградите ще бъдат изкусителни, в това мога да Ви уверя. Както и да е, въпреки всичко първият етап е уводен и няма да се впускам много навътре в това какво ще се случва оттам насетне или какви ще са съкровищата, за които ще играете. Само ще Ви уверя едно - заслужава си да отделите малко време и внимание.
Играта си има разказвач с идеята Вие да бъдете въвлечени в сюжета, който ще се разкрие пред Вас в рамките на следващите няколко страници.
Някъде около средата на етап 1, ще започнем да разпръскваме улики и историята ще се отплита градивно и постепенно. Ще се създаде посветена част стая. От втори етап нататък ще има елиминации. Събитието, макар и да е вдъхновено от Хелоуин, ще продължи в рамките на цели 5 седмици, правейки го доста по-обемно от очакваното.
Както ще забележите, взех анкетата Ви под внимание при писане на историята, и сюжетът е основно фокусиран към мистериозния аспект на интерактивната ни игра. С това заключение можем да се впуснем в разлистването на градската легенда.
Нека ужасиите започнат сега!

	Привет, аз съм Гертрут и някога бях прима-балерина и старши преподавател в академията на мисис Кокострос към ежегодния есенен лагер в горите из Гормур, но нещата претърпяха неочакван и, както се оказа в последствие, злочест за мен обрат, довеждайки до това сега, макар да е неволно, аз да витая навред единствено и само в периода покрай Хелоуин, защото съм фантом. Такава е моята съдба, това ме е сполетяло и нямам нужда от Вашите утехи или съчувствия. Но съм тук, за да Ви предупредя и да предотвратя допускането на същите грешки, които допуснаха младите юноши, обитатели на лагера преди цели три декади.
Нашата история започва в района на далечната територия, позната на мнозина като неизвестното. Легендата, която предстоите да свидетелствате, далеч не е детска приказка и отсега Ви предупреждавам, че, макар и туширана, дори и тази версия на повелята може да подкоси краката Ви и да поквари най-мрачните Ви кошмари, довеждайки до разпокъсан сън. Просто бъдете нащрек, докато сипя тези мрачни слова, изпълзели от дебрите на тъмната гора. И... се забавлявайте, разбира се :)
Беше топъл, сгрян от обич и въодушевение, мек есенен ден и децата изгаряха от нетърпение да се впуснат в поредното си за деня ненадейно и обсипано с игри приключение. Детското им благоразположение наистина някак успяваше да ме отнесе за миг далеч от застигащите ме неволи, затова им позволих да полодуват още малко навън, преди да ми се наложи да вътворя ред и да ги поведа към столовата за обилна порция сухо и трудносмилаемо, безкувсно картофено пюре. Но не бяха те тези, които проправяха пътя на безпокойството, което протягаше мърлявите си лапи, за да ме сграбчи. Истински ме побиваха тръпки от това какви ги крояха по-съзрелите деца, над които дори и да исках, не можех да упражнявам никакъв контрол. Знаех, че ще съжалявам, ако не предприема нещо тук и сега, за да ги възпра от безумията, но, уви, колкото и да се укорявам понастоящем, вече е прекалено късно...
''Някакво диво животно, неспособно да бъде опитомено, мадам'' това казваше офицерът, докато прелистваше страниците на полицейският си доклад и междувременно снемаше показания. Телата на жертвите, целите окървавени и гноясали до безбожие, биваха изнасяни от криминална полиция някъде на заден фон, а аз, клета и стъписана, се подемах от рев и възклицавах в агония, заради неспособността си да предотвратя тази трагедия. Истината е, че това ме съсипа, а дори не бях напълно сигурна на каква конспирация бяха станали жертви лъчезарните малки изследователи с буен и ярък нрав, които допреди няколко часа се кикотеха и въргаляха на тревата, събирайки сили за планирания си поход към неизвестното. Не че целя да съм цинично настроена, но явно и в този случаай фамозната максима, че любопитството убива котката,  влезе в пълна сила. В такива моменти наистина ми се ще хорските вярвания да бяха просто начин за убиване на времето...
Мина се-немина време и гузната ми съвест потропа на вратата ми за сетен път, поставяйки ме на смъртния ми одър. В рамките на няколко лета неминуемо се превърнах в стара, едва кретаща, немощна старица, разядена отвътре за точно си тези недовършени дела. Мисис Кокострос бе горделива и неприкрито безкруполна жена и стремежът й да потули случката с цел да възвърне паметната и благопочитаема репутация на лагера и учебното й заведение надделя, затова взе недотам премисленото решение да ме освободи от дългогодишната ми длъжност. Това, разбира се, само допринесе за това да се погубя още повече. Без тази ултимативна цел на чуждо и собствено себеусъвършенстване, която бях изградила като педагог през годините, животът ми беше непоправимо хаотичен и принуден, и всичко, за което можех да разсъждавам, бяха именно тези пропуснати възможности да поправя нещата. Неусетно времето се изниза като маниста от разпадаща се огърлица и веднъж, както обикновено, склопих очи, поставяйки край на един, в по-голямата си част, блажено стекъл се живот. А бях едва на четирдесет и пет лета.
Истината е, че веднъж щом се събудих от другата страна, видях нещата през призмата на втората реалност и истински осъзнах, че имам недовършени дела. Именно затова съм тук сега, нали Ви казах, за да предотвратя повторното случване на събития отпреди безброй (за протокола - тридесет) години!! Не мога да Ви кажа точно какво се случи, защото съм положила клетва, но със сигурност мога да Ви напътствам през това мрачно, но осезаемо неотложно приключиние.
Неотстъпващата по ниво на безпардонност и корупция наследница на мисис Кокострос - Юджиния Кокострос- младши, е решила да преустанови дейността на онова злокобно място, което някога възприемахме като безопасна и доброкачествена общност. Знам, че Вие сте младежта на този погиващ, малък градец, и затова няма да потискам поривите Ви да се ориентирате натам, но имам нужда от Вашата помощ, за да предотвратим една неизбежна по магнитут катастрофа на опустошение.
За целта Вие трябва да подемете пътя към лагера и академия на мисис Кокострос и да подадете документите си за участие под следната форма:
(и сега, тук за всички, които вече са се потопили прекалено надълбоко в тематичната атмосфера, правя уточнението, че именно това е първата задача за участие в събитието, за която ще имате точно 1 седмица, считано от петъчния ден. Тя АВТОМАТИЧНО ви записва за събитието и е задължителна за всеки, който има претенции да продължи напред. Ще има и отборен елемент по-натам, затова моля да бъдете съвестни. Около 31-ви се очаква събитието да е в пълния си разгар. ТОЗИ ПОСТ ЩЕ СЕ БРОУДКАСТВА НЕКОЛКОКРАТНО ВСЕКИ ДЕН с идеята да достигне до масовата публика. Задачата е да направите пост, в който правите профил на героя си със следните данни, които Гертрут опоменава по-долу. Това е.)

Име *:
Възраст *:
Пол*:
Снимка/ описание на външен вид *:
Кратка или разширена предистория* (от 45 до 450 думи):
Повелител (животно, което Ви предпазва от беди. Да, точно като в ХП)*:

Побързайте, смелчаги, и поведете битката за правда в Гормур. Този град и неговите неоправдани обитатели изстрадаха достатъчно!