Сайт задача

<!DOCTYPE html>
<html lang="BG">

<head>
    <meta charset="UTF-8">
    <meta name="keyword" content="Джон Атанасов, компютър, ABC компютър">
    <meta name="description" content="Биографията на Джон Атанасов">
    <meta name="author" content="Димитър Величков 18213">
    <title>Джон Атанасов</title>
    <style>
        body {
            background: linear-gradient(to top right, #aaaaaa, #555555);
            font-family: Verdana, Geneva, Tahoma, sans-serif;
        }

        h1 {
            color: #000000;
            text-align: center;
            line-height: 150%;
        }

        p {
            color: #ffffff;
            text-align: justify;
            line-height: 150%;
            margin: 20px;
            padding: 10px;
        }

        h2 {
            color: #000000;
            text-align: justify;
            line-height: 150%;
            margin: 20px;
            padding: 10px;
        }

        hr {
            margin: 0;
            padding: 0;
        }

        pre {
            font-family: Verdana, Geneva, Tahoma, sans-serif;
            color: rgba(255, 255, 255, 0.856);
            text-align: justify;
        }

        img {
            margin: 20px;
            padding: 10px;
            float: left;
        }

        blockquote {
            font-family: Verdana, Geneva, Tahoma, sans-serif;
            background-color: #666666;
            border-left: 5px solid #444444;
        }
    </style>
</head>

<body>
    <h1>Джон Атанасов</h1>
    <hr>
    <br>
    <h2>Живота на Джон Атанасов</h2>
    <abbr title="Джон Винсънт Атанасов"><img src="atanasov.jpg" alt="Джон Винсънт Атанасов"
            style="width: 300px;height: 400px;">
    </abbr>
    <p>
        <br>
        <b>Джон Винсънт Атанасов</b> е роден на <em>4 октомври 1903</em> г. близо до Хамилтън, Ню Йорк.
        Неговият
        баща Иван
        Атанасов е български
        емигрант, роден в село Бояджик, Ямболско, през 1876 г., когато в разгара на Априлското въстание
        загива баща му.
        През <sup>1889 г. на 13-годишна възраст</sup> Иван Атанасов заедно с чичо си емигрира в Америка. Майката на Джон
        Атанасов,
        Ива Луцена Парди, е учителка по математика. В нейните вени тече ирландска и френска кръв. След смъртта
        на Иван
        Атанасов през 1956 г., насърчавана от своите деца, Ива пише <mark>„Спомените на Ива Атанасова за съпруга ѝ
            ИванАтанасов“</mark>, откъдето научаваме много за произхода и детството на Джон Атанасов.
        <br>
        <br>
        Семейството има 8 деца: Джон-Винсент, Еделин, Маргарет, Теодор, Ейвис, Реймънд, Мелва и Ървинг. След
        раждането
        на Джон-Винсент бащата работи като електроинженер в Остин, Флорида и по-късно в Брюстър, Флорида, където
        Джон
        завършва училище и се запознава с електричеството. Къщата им в Брюстър е първата им къща, в която има
        електричество, и Джон на 9-годишна възраст открива и поправя лошо свързана електрическа крушка на
        верандата.
    </p>
    <br>
    <br>
    <br>
    <br>
    <br> <!-- Това е празно пространство -->
    <br>
    <br>
    <br>
    <br>
    <br>
    <h2>Образование</h2>
    <p>
        В училище е добър ученик с интерес към спорта и най-вече към волейбола. Интересът му към волейбола
        намалява,
        когато баща му купува нова сметачна линийка, с която да си помага в работата. Джон е напълно запленен от
        сметачната линийка и внимателно изчита инструкциите. Много е доволен, че може да коригира отговорите.
        Баща му
        скоро вижда, че няма голяма нужда от линийката и тя е забравена от всички с изключение на Джон.
        <br>
        <br>
        Джон е заинтересован от математическите принципи на операциите, извършвани с линийката, и от познанията
        за
        логаритмите. Това довежда до интереса му към тригонометричните функции. С помощта на майка си прочита
        учебника
        на Тейлър по алгебра за колежа. В този учебник са включени начални познания по диференциално смятане,
        раздел за
        безкрайни редове и как се пресмятат логаритми. За няколко месеца любознателното 9-годишно момче
        надминава
        нивото, на което се нуждае от помощ. През това време той научава от майка си за съществуването на бройни
        системи, различни от десетичната, и ги разучава – най-вече двоичната бройна система.
        <br>
        <br>
        Когато Джон трябва да постъпи в гимназия, семейството се премества във ферма в Олд Чикора, Флорида. Той
        завършва
        гимназията в Мълбъри за две години с отличие по науки и математика. След това решава, че иска да се
        занимава с
        теоретична физика и през 1921 г. постъпва в университета на Флорида в Гейнсвил. Тъй като университетът
        не
        предлага програма по теоретична физика, той започва курсове поелектроинженерство. По време на курсовете
        проявява
        интерес към електрониката и продължава с висша математика. Дипломира се като бакалавър по
        електроинженерство
        през 1925 г. Получава много предложения за работа, включително от Харвард. Приема това от Щатския колеж
        на
        Айова, защото е първото, което получава, а и заради репутацията на заведението по отношение на техниката
        и
        науките.
        <br>
        <br>
        Така през лятото на <sup>1925 г. 22-годишният</sup> Джон се качва на влака за Еймс, Айова, където се намира
        Щатският колеж
        на Айова. От септември до ноември е зает с работа по магистърската си степен и с преподаване на 2
        математически
        класа. Въпреки че социалният му живот е скромен поради напрегнатия му график, той познава студентското
        градче и
        Dixie Club – клуб, организиран за студентите, които са далеч от домовете си. Една вечер в този клуб
        среща Люра
        (<ins>Lura Meeks</ins>) – 25-годишна студентка по икономика от Оклахома. Тази среща довежда до нова и скоро те
        стават добри
        приятели.
        <br>
        <br>
        През <sup>юни 1926</sup> г. Джон защитава магистърска степен по математика в Щатския колеж на Айова и няколко
        дни
        по-късно
        се жени за Люра. Щатът Айова го наема за учител по математика; Люра още не е завършила следването си, но
        приема
        работа като учителка през 1926 – 1927 учебна год. вМонтана. Така тя може да спести достатъчно пари за
        обучението
        си. По средата на годината обаче прекратява договора си и се връща в Еймс, за да е близо до съпруга си.
        Година
        по-късно се ражда най-голямата им дъщеря Елси. Преместват се в Медисън, Уисконсин, където Джон става
        докторант.
        Двете им други деца са близнаци.
        <br>
        <br>
        Работата на Джон върху дисертацията „Диелектрическа константа на хелия“ му дава първите познания по
        сложни
        пресмятания. Той прекарва часове с калкулатора на Монро – една от най-модерните сметачни машини по това
        време.
        По време на няколко тежки седмици на пресмятания за завършване на дисертацията си е осенен от идеята да
        изобрети
        по-добра и по-бърза машина за пресмятания. След защитата на доктората си по теоретична физика през юли
        1930 г.
        той се завръща в Щатския колеж на Айова и през есента на 1930 г. става асистент и по-късно доцент по
        математика
        и физика. Насочва се към решаване на сложни задачи от областта на спектралния анализ и през 1935 г.
        разработва
        метод за анализ наспектри с табулатори на IBM, работещи с перфокарти. По време на тези разработки
        възниква
        необходимостта за откриване на по-ефективен начин за пресмятане на сложните математически задачи.
    </p>
    <h2>Създаване на компютъра ABC</h2>
    <p>
        След опити с различните налични по това време сметачни устройства Атанасов пръв въвежда понятието „аналогов
        компютър“. През <sup>1936</sup> г. заедно с Глен Мърфи, колега атомен физик, създават малък аналогов калкулатор
        за
        изследване на геометрията на повърхности, който наричат „Лапласиометър“. Атанасов установява, че той има
        присъщите недостатъци на аналоговите устройства – точността му зависи от работата на други части на машината.
        <abbr title="Реплика от 1997 г. на компютъра на Атанасов-Бери в Центъра Дъръм, Щатски университет на Айова">
            <img src="replika.jpg"
                alt="Реплика от 1997 г. на компютъра на Атанасов-Бери в Центъра Дъръм, Щатски университет на Айова"
                style="width: 600px;height: 500px;">
        </abbr>
        <br>
        <br>
        През зимата на <sup>1937 – 38</sup> г. основната концепция на новата изчислителна машина вече е налице – тя
        трябва да бъде
        построена на базата на електронни елементи, да смята с двоични числа вместо с употребяваните дотогава десетични
        и да има отделна от процесора памет, която да е регенеративна (<em>скондензатори</em>). Като сериозен проблем
        пред
        Атанасов се очертава този с организацията на паметта на машината, който според една популярна легенда намира
        своето разрешение по необичаен начин – една нощ, разочарован от множеството безплодни усилия, той се качва на
        колата си и кара без конкретна посока. След двеста километра спира в крайпътно заведение в Илинойс. Там на чаша
        бърбънразглеждайки редиците от бутилки, наредени на бара, стига до това, което ще се окаже практически
        реализираното впоследствие схемно решение. Освен физик и математик Атанасов е висококвалифициран експерт и в
        електронната техника, което му помага да проектира конкретните схемни решения. За построяване на машината
        Атанасов се нуждае от техническа помощ и неговият приятел Харолд Андерсън, също професор по физика в колежа, му
        препоръчва един от най-добрите си студенти – Клифърд Бери (<ins>Clifford E. Berry, <sup>1918 –
                1963</sup></ins>).
        <br>
        <br>
        През <sup>март 1939</sup> г. от университета му отпускат 650 долара и Атанасов и Бери започват работа, като
        монтажът на
        машината се извършва в приземието на лабораторията по физика. За броени месеци двамата създават и усъвършенстват
        прототип на цифрова изчислителна машина, по-късно наречена компютър на Атанасов-Бери или ABC (<ins>на английски:
            Atanasoff-Berry Computer</ins>). В началото тя изпълнява една програма, записана хардуерно. Атанасов обаче
        планира да
        запише в паметта поредица от команди и автоматично да ги подава в процеса на изчисление, т.е. да използва
        софтуер.
        <br>
        <br>
        През <sup>декември 1940</sup> г. Атанасов среща за пръв път Джон Мокли по време на конференция и поради
        изразения голям
        интерес към машината и нейния принцип на работа поканва Мокли на гости в Еймс. Мокли посещава Атанасов и гостува
        в дома му пет дни, през които двамата обсъждат конструкцията на компютъра АВС, както и други идеи на Атанасов,
        свързани с изчислителната техника. Мокли прочита и ръкописа на статия с описание на машината. По време на
        визитата компютърът е почти завършен и гостът се запознава подробно с неговия принцип на работа и техническа
        реализация. Дискусиите с Атанасов и неговия асистент са приятелски и откровени.
        <br>
        <br>
        Мокли се занимава с аналогови изчислителни устройства, но не е виждал автоматичен електронен дигитален компютър.
        Впоследствие, при проведения съдебен процес през 1973 г. съдът стига до заключението, че в резултат на това
        именно посещение, на дискусиите, водени с Атанасов и Бери, на демонстрациите и запознаването с ръкописа, Мокли
        извлича от ABC „изобретяването на автоматичния дигитален компютър“.
        <br>
        <br>
        С влизането на САЩ във Втората световна война през <sup>декември 1941</sup> г. работата по компютъра е
        прекъсната. Въпреки
        че Щатският колеж в Айова започва процедура по патентоване, компютърът АВС така и не е патентован.
    </p>
    <h2>Признание</h2>
    <p>
        През 1974 г. се завръща в Щатския университет на Айова (<ins>който вече е университет от 1959 г.</ins>), за да
        бъде почетен
        гост и ръководител на най-голямото студентско събитие на нацията: Veisha. Съкращението идва от първите букви на
        дисциплините в университета: Veterinary Medicine, Engineering, Industrial Science, Home Economics и Agriculture.
        На фестивала обикновено присъстват повече от 250 000 човека. Той е поканен заедно със съпругата си Елис и двете
        им деца Джоан и Джон и техните семейства. Елис е в Индонезия със съпруга си и не може да присъства.
        <br>
        <br>
        Вицепрезидентът и директор на информацията и публичните прояви на ISU (<ins>Iowa State University</ins>) Карл
        Хамилтън
        започва да прави филм за историята на конструирането на компютъра на Атанасов-Бери. Филмът е завършен през 1981
        г. На 21 октомври 1983 г. (<ins>поради годишнината от историческото съдебно решение, че Айова е мястото на
            конструиране на първия електронен цифров компютър и че ENIAC е „произлязъл“ от ABC</ins>) филмът е
        прожектиран по
        време на празненството, организирано в ISU. На Джон Атанасов е връчена грамота за особени заслуги от асоциацията
        на възпитаниците на университета. Съпругата на покойния Клиф Бери – Джейн Бери, и неговата майка – Грейс Бери,
        са наградени като роднини на съавтора на ABC.
        <br>
        <br>
        След дълго боледуване Атанасов умира на <em>15 юни 1995 г</em>. в дома си в щата Мериленд. Погребан е в гр.
        Фредерик.
    </p>
    <h2>Атанасов и България</h2>
    <p>
        <abbr title="Паметник на Джон Атанасов пред Телефонната палата в София">
            <img src="pametnik.jpeg" alt="Паметник на Джон Атанасов пред Телефонната палата в София"
                style="float:none;width: 300px;height: 400px;">
        </abbr>
        <abbr title="Джон Атанасов Бащата на Компютъра">
            <img src="snimka.gif" alt="Джон Атанасов Бащата на Компютъра"
                style="float: none; width:700px; height: 400px;">
        </abbr>
        <abbr title="Джон Винсънт Атанасов">
            <img src="atanasov2.jpg" alt="Джон Винсънт Атанасов" style="float: none;width:600px ;height: 400px;">
        </abbr>
        Джон Атанасов посещава България два пъти.
        <br>
        <br>
        Първото му посещение е през <sup>1970</sup> г. по инициатива на акад. Благовест Сендов. Тук е награден с орден
        „Кирил и
        Методий“ – първа степен. Тогава Джон Атанасов изнася няколко лекции в Българската академия на науките, посветени
        на изобретяването на компютъра.
        <br>
        <br>
        Второто му посещение е през май – <sup>юни 1985</sup> г. Джон Атанасов вече е признат за изобретател на
        непрограмируемия
        компютър, тъй като историческият съдебен спор е завършил в негова полза. Тогава е награден с орден „Народна
        Република България“ – първа степен. Посещава и родното място на своя баща – с. Бояджик, Ямболско. Връчен му е
        ключът на „Почетен гражданин на гр. Ямбол“.
        <br>
        <br>
        Наред с двата си български ордена Атанасов вече е получил и най-голямото научно признание на България – през
        <sup>1983</sup> г. е избран за чуждестранен член на БАН, а от 1988 г. името на Атанасов кръжи и в Космоса – така
        е назован
        първият астероид, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория „Рожен“.
        <br>
        <br>
    </p>
    <h2>Мисли и цитати</h2>
    <p>
        Няколко цитата на Джон Атанасов:
    </p>
    <p>
        <q>Онова , славянското , което нося в кръвта сикато наследство от тази земя,много ми е помогнало в живота...
            Като българина и аз съм неспокойна, творческа личност.
        </q>

    <pre>
            <blockquote>
                    Най-голямата смелост човек мойе да прояви не само в открития Космос,
                    а в мисълта.

                    Българийо,народе на моя баща,аз ви поздравявам.


                <sup>Джон Атанасов</sup>
            </blockquote>
        </pre>
    </p>
</body>

</html>