Първо място

                                      Свободата да бъдеш

“От горчив опит знам, че потисникът никога не
налага свобода доброволно, тя трябва да бъде
извоювана от потиснатите.“
                              Мартин Л. Кинг
Свободата да бъдеш се изразява в това да бъдеш свободен. В най-чистия и безграничен смисъл на думата. Тогава, когато ти сам живееш своя собствен живот така, както ти избираш. Свободата във всичките си проявления е изконно право, но свободата да бъдеш е трудно и понякога мъчително решение. Забулено в страх, срам, унижение, заблуда... И тъй като тези адски изчадия работят заедно, успяват лесно да обгърнат душата в мрак и безизходица.
„Има хора, в които живее Бог, има хора, в които живее Дявол, а има и такива, в които живеят само глисти.” А свободата е най-лесна, когато душата е празна. Хората “вредители” са нечовеци. Те се превръщат в най-свободният враг на свободата. Паразитите, знаем, имат нужда от проводник, за да оцеляват. Забиват зъбките си и смучат живота и свободата на чуждото тяло. Тяло, което има душа, която “вредителите” да изземат, тъй като тяхната не им е достатъчна. В името на свободата тук приемникът трябва да вземе мерки. Дали ако позвъним на “Борба с вредителите”,  няма да се завърнат повече и по-големи?
Човечеството е изминало дълъг път в търсене на свободата и бягайки от насилието и исторически, и като народи и общности, и религиозно, и като отделни личности, извадени от масата... Но всички с една и съща съдба - съдбата на жертвата. А бягайки, жертвата влиза в нов капан-губи себе си, губи свободата си. За всяка свобода трябва на първо място борба! Всеки има право да бъде! Афроамериканецът, азиатецът и европеецът имат право да са хора. Но нямат право да се държат нечовешки помежду си. Християните, мюсюлманите и будистите имат право да вярват в Бог. Но нямат право да хулят чуждия Бог. Хомосексуалистите и хетеросексуалните имат право да се обичат. Но това не им дава право да мразят другите. Хората имат право на лична свобода. Но това не им дава право да отнемат чуждата.
Страхът спира човека. Но за да спре човек страха, трябва да бъде воден от него. Защото всеки се бои и никой не е сам. На земята живеят 7 милиарда души. Милиони от които с една и съща съдба, с еднакви страхове, носещи едни “окови”, пречещи на свободата им. Ключът е у нас. Ключалката не е далеч. Когато всички проговорят, оковите падат. Сълзите понякога са красноречиви. От плача олеква, той не трябва да се крие. Страдалческите писъци трябва да бъдат чути. Нека няма неразказни истории. Знанието е сила, разкритието - оръжие.
Свободата се печели с битка. Битка, превърнала се във война. Колкото кървава, толкова и студена. Война, в която противникът се отбранява с гласа си. А всички имат глас. Война на права, морал, чест, достойнство, белези и думи! Словесна, скрила синините си зад тъмни очила. Сблъсъкът на всички равни, измежду които: неравни, безправни, различни, странни, неразбрани, безгласни.
Животът е най-голямото право, където правата отнемат животи. Но никой няма право да отнема свободата в живота на другия! Да не стреляме хаотично, за да не доведе това до ново насилие. За Бога, внимавайте-не убивайте Свободата! Да се прицелим право в страха. Не се страхувай! Стреляй! Може да нямаш втори шанс. Той това чака. Знае, че ще се разколебаеш. Знае, че те е страх. Знае, че пръстът ти трепери, а може би от страх си забравила да заредиш пистолета... Чудесно! А сега забрави, че трябва да стреляш. Не, не е лоша шега. Не слагай неговите ръкавици- те са мръсни! Не действай като него. Да хвърлим пистолета, той е оръжие на насилие! Просто да дръпнем завесите. Обяви го с думи, разкажи историята. Слез от сцената, актьорите имат право сами да избират сценария на живота си. Това е свободата да бъдеш.
След аплодисментите е тихо. Тишината е някак спокойна. Имаш време да затвориш очи, да си поемеш глътка въздух... След което се изправяш и продължаваш напред. Вече горда и свободна. И не спираш. Не, сценарият трябва да бъде чут, разпространен по целия свят. Защото други играят филма в момента. Други не могат да си позволят да спят спокойно - дали от страх, дали от болка. Но твоят “Оскар” поставя начало. Твоята роля е важна, макар пиесата да е свършила.
Свободата е избор да бъдеш човек. Всеки, който се държи нечовешки с другите, е роб на собствените си комплекси. Човекът не е само Homo sapiens. Той е разумно същество, а именно разумът му дава право да бъде свободен и свободата да бъде!

Атея Александрова Степанович, 11 клас,
СУ “Вела Благоева”, гр. Велико Търново