Шекспир - сонет 65 (на хасковски)

Да месинг, камънь, слънци и зимя,
га дойди да са кратьът съ бизсилни,
то кък зъ съ прибори убустта,
дьет няа сила цвети да пувдигни.
Дъхъ на ляту кък зъ устуи
да днитьъ гу бъхтът и мощну млатьът,
га камънье ни моат съ спъси;
жилезни порти га съ жалну клатьът.
Ко праим ся? Де скъпийъ рубинь
нъ времиту ут негa си дъ скриим.
иль с къва кунка мож гу укрутим,
убиецъ на убост дъ зътриим.

Ни моим; чуду арну зъ е тва
в мастилуту да свети любуфта.