Във времето, в което ме нямаше изслушах доста подкасти - част от тях за връзки. Един разговор ми направи впечатление и ми отвори очите. Той беше за това, как хората влагат супер много усилия в началото на връзката, за да спечелят човека, като партньор. Само че, след като посвикнат с тях, спират да влагат същите усилия и започват да ги приемат като даденост. Мисля си, че това е случая и с мен. Спомням си  първия ни проблем. Той се случи, защото Пиката прати някаква гола жена в admin chat и аз я видях. Като видях, че ти се deaf-на, заради това, наистина сърцето ми спря. Помислих си, че мога да те загубя. Почнах да се обвинявям как съм го провокирал, за да я прати и че нали аз съм виновен. Тогава не съм си мислил кой е прав да се сърди, а си мислих "какво можех да направя, за да не се беше случило това". В следващите спорове почнах да търся кой е правия, вместо аз да се замисля какво съм можел да направя, за да не се стигне до спор или поне да не ескалира. Спомням си и друг момент - този, в който аз те подигравах за превръщането на метри в сантиметри и се смях. Давам си сметка, че това не бих го направил, ако още бяхме съвсем в началото на връзката. В началото на връзката бих се замислил малко по-добре над това дали би те наранило. Просто спираш да treat-ваш човека, по същия специален начин, след като вече си ги спечелил. Спомням си и други ситуации. Беше ме помолила да спра да пращам тик тоци на онази "Алина". Помня, че тогава го направих, въпреки че май ме помоли в пъти. Но го направих. По-късно на теб ти стана проблем, защото бях харесал снимки на Hazel. Пробвах да се защитя, защото наистина нямах нещо, което да крия. Аз наистина харесвам всеки пост, който видя в инстаграм на following. Това е факт. Но ако бях достатъчно добър приятел, трябваше да ти обещая, че ще спра да харесвам снимки на Hazel, или въобще на което и да е момиче завбъдеще, щом това ще те направи щастлива. Ако се съберем и желаеш да не и харесвам снимките, ще уважа желанието ти. Ако трябва ще се върна и ще un-like-на всяка нейна снимка even.
 Започнах да влагам повече усилия, чак когато видях, че те губя. Разбирам те защо ми каза, че съм се сетил късно, за грешките си. Когато усетих, че се отдръпваш бях desperate да те задържа. Помня, че те питах, дали искаш да си photo reply-ваме. После правих всякакви опити да отстъпвам, да се извинявам за предни грешки, да ти пиша романи, да ти правя комплименти и т.н. Неща, за които не бих се сетил нормално, ако не беше се отръпнала. Но тогава не осъзнавах корена на проблема. Най-вероятно, ако тогава ми беше простила, щях да се държа с теб по този специален начин само в първия месец и после сигурно, щеше да се повтори същото, когато те спечеля отново. Щеше да се наложи пак да почна да те губя, за да се сетя, колко ужасно се държа. Това наистина ще ми е важен урок за следващи връзки. От тук нататък ще влагам всичките си усилия, не само, за да спечеля човека, а и за да го задържа. Извинявам се, че нямах този mindset по време на връзката. Извинявам се, че нямах опита, който имам сега. Извинявам се, че ти трябваше да бъдеш момичето, което да види тази моя незряла страна. Със сигурност няма да приемам следващата ми връзка за даденост.
 Няма да те моля да се съберем. Не ме разбирай погрешно. Ще ме направиш най-щастливия  мъж на земята, ако получа втори шанс, с човек като теб. Но вярвам, че трябва да ти дойде отвътре, да поискаш да си с мен, ако сметнеш, думите ми за достатъчно искрени. Пиша ти това само, за да ти покажа как са ми се променили вижданията. Тъпо ми е че единствения начин вмомента да ти докажа, че съм се променил, е с просто някакви думи.  Не мога да ти покажа, че съм се променил с действия, без да ми дадеш втори шанс. Но разбирам и твоята гледна точка. Защо би ми дала втори шанс, след като толкова пъти те предадох? Защо би си рискувала щастието, заради мен?
Но искам да знаеш едно. Колкото и ужасни постъпки да съм правил, аз наистина те обичам с цялото си сърце. Готов съм да направя всичко, което ще ме направи по-добър за теб. Това няма да е нещо, което ще кажа на много хора.
След като разбра че сме скъсали, един приятел ми разказа, какво е станало с неговата приятелка. Умряла е в пътен инцидент. В такъв момент си давам сметка, че съдбата на други хора е далеч по-лоша от моята. Дори и да не останем заедно, ще се радвам, че ще имаме възможността да сме приятели. Ще се радвам след 10 години да пием бира заедно и да си спомняме за нас - да си спомняме, какви тъпи тинейджъри сме били. Да си спомняме колко сме били глупави, че сме се нервили на една тъпа компютърна игра(hopefully и ти тогава си го разбрала xd).  Благодарен съм, че ми показа какво е обич, но също така съм благодарен, че ми показа и колко лесно мога да я загубя, ако не се опитвам да я запазя. Много се радвам, че ще останеш в живота ми и съм много блогодарен за спомените, които изградихме заедно. Ти си първия човек, който някога ме е обичал. Благодаря, че си първата, видяла потенцила в мен. Дори и да не е с мен, ще се радвам да успееш в живота.