Културно момче със заложби в профешанъл гейминга. Тежко му е и му е болно през повечето време поради факта, че се сблъсква със суровата екзестенциалност 24\7, което не намаля хромозомите му. Абстрактните форми на изкуство са негова слабост и той с охота и любов издирва подобни материали из нета.

Детство
Смятат го арменец поради второто му име. На бармицвата си  изритва с крак (в стил Чък Норис)  равинът Пенко точно преди да го обреже с ножици за лозе, изпищява „СУКА ЧТО ТИ ДЕЛАЕШ С МОЙ КАРНАК“, скача на земята и излиза тичешком от църквата и се скрива в съседната гора. Там се запознава с Рим, Рем и един ром, който задружно малтретират с шишарки и игли от борче. Дни по – късно е намерен от ловджийската дружинка на бившия президент Иван Първанов и се завръща в родният си дом, където започва неговото детство. Завеждат го на психолог, но в изблик на носталгия по старият си плюшен сепия Володия (който бива разпокъсан от белки и порове докато Качомир си е на село и бере мерудия в градината), убива психолога с кубче Рубик, случилото се е обявено за инцидент и кабинетът се заземява без да се говори повече за този акт на детски бруталитет. Докато тръгне на училище се изолира сам вкъщи и прави спийдрънове на ДА ФЛИНТСТОУНС на Нинтендото си.
Младежки Години
В Училище проспива повечето часове сънувайки перфектните не-потни катки, играейки с не-русски люде които фармят точните итеми за точните пушове и позиционални плейове. Няма проблеми с учението, но постоянното му хъркане и бълнуване в час на развален руски карат ученическият съвет да го прехвърлят в по – горен клас със цел да завърши по – бръже и да се маиня тоя пустиняк че само хръка и псува и са не мое чуе приказка у час.
След завършването си решава да поработи малко да види кво и що е да си бачкатор негде-нейде у столицата и така заминава за София. Не му отнема много да се внедри в ъндърграунд средите и започва като порно статист и след това като актьор. Филм с негово участие печели „Златния Чеп“, а година след това хуят му е окачествен със стандарт „ Стара Планина“.  Запознава се с двама видни пияници, пергиши, собственици на публичен дом, видни естети и културни фигури в хайлайфа на столицата, а именно Сен Жармен и Калиостро. 2 години по – късно вече на 21 той прекратява всякакви взаимоотношения с двамата господа поради факта че го преебават и му открадват китеника, буланата, с която завива дивана в хола, колело Украйна, бръзовар и джанти за количка едноколка , с която някога е прекарвал керемиди и тухли на село.
През последната година бива натоварван в университета, но това не го спира да продължава да се развива и твори. Насочва се към писането на творби в уникален по рода си жанр, който се доближава на моменти до стила на dreal.net. Писанията му са посрещнати със заласване и оваци от тесният интелектуален кръг, с който комуникира доста често (Академик Петров, Ардо, и колектив). Релаксира с биричка и филми, които му припомнят колко е болно и тежко в тази ера.
Решава да открие клуб на анонимните тежко-и-болнолици, който стартира с голям успех. С времето се започват диви оргии в клубът породени от това, че всички почват да си пускат след като чуват отегчените житейски истории на присъстващите хора, които той не успява да усмири използвайки, градиснки маркуч, сезал, тенеке със сирене и вафла „Мими“. Извършилите се пред очие му деяния единствено му припомнят, че човечеството няма бъдеще и закрива клубът с прискърбие и зле прикрит плач.
	Прекарва повечето си студентски години със Цеци – неговият съквартирант, с който обменят мисли и алкохолни напитки с цел повдигане на духа и тонуса. Носят се слухове, че на Цеци му идва в повече и започва да му става болно и тежко, но той не се притеснява защото скоро заминава в Германия за да стане престижен лекар. Конспирации на тема Цеци гласят, че той не е точно лекар, а престижна курва, която се облича като лекар заради странните сексуални фантазии на немските си клиенти (чичковци богаташи, които не обичат да скучаят с шницел и халба бира пред ТВ-то в петък вечер), но Цеци се държи, той е нашо момче,  него не го ебе (все още).

Преживявания в Дота
От малък се научава да фарми безупречно на всеки лейн и да прави важни пикове на всеки файт, също така мачка кули като невидвал и гази куриери като пиян говно.
	През юношеските си години бива забелязан от престижния мултигейминг клан НаВи(мъ да пия ракия) и бива поканен за мейн пушър на мид, но отказва с думите “ я болгар, я с хохли не играю, сука бляд“  и продължава да играе със сънародниците си. След като завоюва няколко първи места с отборът си „Тежки и Болни“ на няколко ЛАНа бива поканен от Габен да води лекция на Дотакон (който бива саботиран от ЛОЛ педалчета ден преди началото му и за това малцина знаят за случилия се инцидент) в Лос Анджелис, но отказва под предлога, че ще си ‘оди на село да копа и да плеви, а след това го чакали бали и лупене на кукуруз. Години по – късно го номинират за титлата “Лучший мид игрок 2013 год“  и бива поканен да изиграе спаринг с командата на Денди на ЛАН парти в Москва. Отговорът му е груб и непристоен и гласи следното “Денди тьi потньiй пидор, я смотрел твоя катка против Епсилоном на Дримхак 2010, 3 год назад и тьi там играл как тупой школник, я не хочу играт против дауни как тебя и твоя команда, захади у задницу пиздолизец жирньiй“. Носят се слухове, че бил в алкохолен делириум когато правил това изказване (злите езици твърдят че тогава е завършил маратона си със филми на Алехандро Джудоровски). Секунда след това изказване се изповръща на разклонителят си който дава на късо и лаптопа му получава полуелектроден загар и сдава багажа. Не го виждат онлайн за 2 месеца. Завръща се и продължава да смазва Котол и Пудж на всеки лейн, като си прави гавра с „Дракончето на Денди“ за да показже своя неприязън към тая долна нация – руснаците.
Уточнявам че той причислява и украинците към това число щото са едни и същи хора.