За отношенията между двама влюбени
Скарахме се, а той ми каза:
-По-тихо.

Помислих си, че е луд.Знае ли въобще, колко дразнещо е да каже на ядосан човек, да бъде спокоен. Това определено не води до край на спора, а до начало на нов, по-лют от предишния.Естествено, виковете ми се увеличаха, очите ми се изцъклиха, а вените ми грозно изпъкнаха. Дори сама не можех да се позная.

А той продължи:
- Бъди спокойна. Недей да викаш. Помисли. Имаме ли нужда от това? С какво ще помогне?

Не, не можех да повярвам. Сякаш не ме чуваше. Правеше точно това, което го помолих да не прави. Защо той не млъкне?! Не, не да мълчи, да крещи. Знам, че той също го иска. Сигурна съм, че и той е ядосан и има толкова неща да ми каже. Но не, той си знае неговото и не спира до го повтаря.За мен е логично, когато се скараш с някого и нещата излязат извън контрол, да повишиш тон. Да излееш всичко, което ти тежи, дори това да коства нервите и спокойствието ти. Нормално е. Всички хора, които се обичат, все някога се карат.

Но той отново ме прекъсна:
- Правят го тези, които искат да се наранят. Аз не искам това, а да решим проблемите си. Знаеш ли, когато хората се карат, злобата и ненавистта се наместват помежду им. Появява се толкова много омраза, а това със сигурност не е любов. Крещеейки си, те се нараняват и отдалечават. Между тях се отваря една бездна, която след време става непреодолима. Разстоянието между сърцата им, ги прави глухи за думите и проблемите на другия, и те започват все по-силно да си крещят. Но това помага ли им да се чуят?!
Когато двама се обичат и искат да са заедно, трябва да решават проблемите си тихо, без много трясък. Не всеки път разговорите ще бъдат изпълнени с нежност, но защо да не бъдат изпълнени с взаимно уважение. Забелязала ли си... как когато започнеш да шепнеш, аз се приближавам?! Същото е и със сърцата. Не е нужно да има излишна драма, сигурен съм, че на моменти, можем да се разбрем, дори и без думи.Затова следващия път, когато решиш, че нещо не е наред, просто ела и поговори с мен. А аз обещавам, всеки път, да намирам време да те изслушам. Обещавам и аз да говоря с теб. Няма никога да оставяме нещо премълчано и недоизказано.Е, разбрахме ли се?

Егати.Не можех да обеля и стон. За първи път мъж успя да ми затоври устата. И то как...

Из "Дневниците на Мия"Мария Попова 'Мия'.