В Гърция - или референдум, или преврат

29.06.2015 10:45; Валери Найденов; 1762; 7;

Гледам, че на някои родни неолиберали им избива пяна от злоба, когато говорят за Гърция. Решението за референдум било кражба, предателство, престъпление?

Откога да питаш народа си е престъпление? Откогато евроолигархията наложи Лисабонския договор и с това скри европейската демокрация в килера. Истината е, че с референдума премиерът

Ципрас предотвратява един опит за държавен преврат,

предизвикан отвън. Да погледнем само последните събития. В началото на миналата седмица гръцкото правителство направи много съществена крачка по посока на претенциите на кредиторите. На практика то прие фискалните искания на Тройката и предложи програма за реформи, която осигурява някъде около 8 милиарда евро допълнителни бюджетни приходи.

Първоначално това бе прието много позитивно от държавите кредитори. „Предложенията са дълбоки и всеобхватни, те са шанс за постигане на съгласие още тази седмица“ – каза лидерът на “Еврогрупата” Йерун Дейселблум, финансов министър на Холандия.

За какво иде реч? Както е известно, Гърция предложи да увеличи бюджетните приходи, като вдигне данъка върху доходите на най-богатите, и то до едни средноевропейски нива. Данъкът върху корпоративната печалба също трябваше да се вдигне, но пак в рамките на европейската практика. Дребният бизнес не би бил засегнат. Хазартът също щеше да бъде обложен и най-вече залаганията в интернет. Предвиждаше се и по-високо заплащане за лицензите в телекомуникациите. За да се задържат пенсиите на днешното силно орязано ниво, трябваше да се вдигнат вноските на работодателите. Този план би увеличил бюджетния излишък до 1 процент тази година, 2 процента догодина и 3 процента през 2017 година.

С две думи, това бе “остеритет”, но за сметка на богатите, който щади бедните.

Те вече понесоха жесток удар и не могат повече. И въпреки това гърците решиха да протестират. Хиляди излязоха на демонстрации, а в депутатската група на СИРИЗА се появи сериозна опозиция. Клатенето на Ципрас започна.

Не минаха три дни и “Тройката” зашлеви СИРИЗА с 10 пъти по-клатещо контрапредложение. Вместо крачка към гръцката позиция то направи мощен скок в обратната посока. То поиска ново свиване на разходите, главно за сметка на бедните и пенсионерите. Хазартът да не се пипа. Също и телекомуникациите (тук “Дойче телеком” присъства много мощно). Да не се пипат и данъците за богатите и корпоративните данъци. Затова пък ДДС в туризма да се вдигне от 6 на 23 процента.

На практика тази реформа би унищожила всякаква конкурентоспособност на гръцкия бизнес. Явно контрапредложението на Тройката не е мотивирано от грижата за изплащане на дълга, а от идеологическите опорни точки на неолибералите. Под “реформа” се разбира да вземеш от бедните и да дадеш на богатите. А когато това води до рязко влошаване на икономиката – дайте още от същата реформа.

Защото огромната част от гръцкия дълг се натрупа след въвеждането на еврото, което веднага отвори огромен търговски дефицит. И покрай другото съсипа корабоплаването, най-важното перо в националния бизнес. Когато Тройката пое гръцките финанси на ръчно управление, дългът бе около 120 на сто от БВП. Сега е около 180 на сто. Последните идеи на МВФ и приятели биха съсипали и туризма. Това с нищо не се различава от ислямските фундаменталисти, които разрушават древните паметници поради някакви свои идейни съображения.

И ако отстъпките на Ципрас вече предизвикаха протести, то контрата на Тройката направо би докарала революция. Самото присъствие на Ципрас и финансовия министър Варуфакис на масата, където се обсъждат подобни издевателства, вече силно ги компрометира.

Междувременно в Брюксел бяха погалени по главите лидерите на следващите гръцки партии - “Нова демокрация” и новата “То потами” (реката). За какво да говорят, освен за нови коалиции? Първо се предизвиква бунт в СИРИЗА и лявото крило се отцепва. След това – временна коалиция между депутатите около Ципрас и букет от десни партии. Те бодро предават Гърция в лапите на европейската олигархия със свалени гащи.

Да се предизвикват нови избори, някак си не върви. Засега доверието към Ципрас е около 73 на сто, а СИРИЗА на този етап би спечелила много по-силен мандат да се бори с Тройката. Значи трябва

да се омърля в съглашателство и национално предателство, докато окончателно се компрометира, както стана с предишната лява партия, ПАСОК.

Ще напомня, че евроолигархията има стара традиция да се меси грубо във вътрешните работи на Гърция. В края на 2011 г. лидерът на тогава управляващата партия ПАСОК - Георгиос Папандреу, също поиска да подложи на референдум драконовския план на Тройката. Тогава МВФ, Меркел и евроолигархията набързо му спретнаха вътрешнопартиен преврат, като се разбраха с неговия съперник, Евангелос Венизелос. През 2012 г. два пъти имаше извънредни парламентарни избори и всеки път Меркел предупреждаваше гърците, че ако гласуват за СИРИЗА, жална им майка.

Евроолигархията по принцип е против всякакви референдуми, защото тя явно не харесва демокрацията. Да не забравяме, че референдумите провалиха първия опит за европейска конституция. След това един референдум в Ирландия за малко да провали и Лисабонския договор, но ирландците получиха по една паница леща и направиха втори, правилен референдум. На практика днешната структура и на ЕС, и на еврозоната са напълно нелегитимни и очевидно работят срещу суверенитета на нациите и волята на техните народи.

Предизвиквайки референдум, Ципрас застреля с един куршум поне 3 заека. Първо, той спря разцеплението в самата СИРИЗА. Второ, той остави и лявата, и дясната опозиция без аргументи в бъдеще. Каквото народът реши – това ще стане. Ако народът реши да отхвърли ултиматума на Тройката – глас народен, глас Божи. Това би развързало ръцете на СИРИЗА да натисне червеното копче. И да върне драхмата. Ако пък народът клекне пред Тройката, значи сам си надява хомота на колониалния режим. След това да вини себе си. На последните избори той даде мандат на СИРИЗА да спори с Тройката, но не и да отиде докрай. Сега трябва да вземе решение.

И в двата случая, Гърция вече постигна огромна победа

Тя показа цялата несъстоятелност на еврото – една прибързано въведена обща валута, която автоматически вкарва периферните държави в непоносими дългове. Битката на Гърция извади наяве и дефектите на Лисабонския договор, който отнема суверенитета на държавите и на практика премахва демокрацията. Ако утре се стигне до “Грекзит” – т. е. ако Гърция излезе от еврозоната, то после ще имаме и Брекзит – Великобритания може да напусне ЕС. После вълната от “екзити” ще мине по южната дъга на Европа, за да завърши с “Фрекзит” - напускането на Франция.

На практика по-неконкурентните държави в еврозоната са в капан. За да излязат от капана, трябва да претърпят огромни лишения и жертви. Но ако останат, чака ги пълна загуба на националната свобода.

В крайна сметка всичко се свежда до въпроса за свободата. Неслучайно националноосвободителни движения издигат знамена с надпис “Свобода или смърт”. Дивите и месоядни животни, които се хващат в капан, изгризват лапата си, за да се освободят. Тревопасните остават. Аз лично смятам, че гърците трябва да приемат неизбежните лишения, за да си върнат драхмата, а след това да се включат в борбата за реформиране на ЕС. Това впрочем важи и за България.