Advertisement
Guest User

Untitled

a guest
Sep 22nd, 2019
96
0
Never
Not a member of Pastebin yet? Sign Up, it unlocks many cool features!
text 4.94 KB | None | 0 0
  1. Привет Симо (ще ме поправиш на проекта, ако предпочиташ друг nickname :D)
  2.  
  3. Надявам се, че си прекарваш супер през лятото и много купонясваш! Честно казано не съм си мислил, че ще се засечем с някого от присъстващите на партито на Марта след това, но ето че не съм бил прав. Много се радвам, че до някаква степен се познаваме и няма всички в Холандия да са ми напълно unknown. Честно казано нямам си на идея какво да очаквам от проекта, но вярвам че ще ни бъде много забавно!
  4.  
  5. Исках да ти споделя, за скорошното ми откритие, че абсолютно всичко зависи от нас и нашите решения. За дълго време си мислех, че някои хора са просто късметлии 2независимо от препятствията по пътя. Когато сме малки имаме толкова мечти, желания, хобита и винаги сме вярвали, че това ще продължи за цял живот. В един момент обаче действителността ни удря и ни завърта на 180*. Така се почувствах, когато завърших 12 клас и започнах работа като програмист.Бях сред всички тези хора, които въпреки че бяха на възраст 25-35 години вече бяха улегнали, свикнали с мисълта че просто ще работят от 9 до 6, ще изкарат пари, ще си купуват игри за плейстейшъна, ще отидат 2 пъти в годината на почивка и ще коментират новините от медиите по време на работа. Тези хора нямаха желание да израстнат нито професионално, нито ментално. Работата не им беше приятна, чакаха да свърши работния ден и да разпуснат. Парите сякаш бяха единствения им тласък да свършат нещо. Определено не ми харесваше средата, в която бях. Започнах да се питам кое ме доведе до програмирането - да обичах да играя на компютъра, да научавам нови неща, но не и да седя в офис и да върша работата на чужди за мен хора. Липсваше ми кауза, за която да се боря, когато работя. Когато осъзнах, че се опитвам да свършвам по-добра работа и да съм по-бърз, за да може шефът ми да получи повече пари и да ми каже колко е доволен от мен, разбрах че краят наближава. И впоследствие напуснах. Реших, че когато минат 10 години не мога да обвинявам другите, че не са ми казали да следвам това, което искам да правя. А аз искам да уча в чужбина, да се запозная с хора от целия свят, да добия знания, да работя по проекти, да тренирам гимнастика, да се занимавам с дизайн, да намаля отпечатъка си върху планетата, да преоткрия себе си и да търся това, което ме прави щастлив. И сега, след толкова години на сляпо, сякаш за първи път съм доволен от пътя, по който съм поел. Все още много неща са объркани в главата ми и тепърва ще си ги изяснявам, но знам, че съм доволен с решенията, които съм взел и няма да спра да гоня това, което ме прави щастлив. С това писмо искам да ти кажа, че винаги трябва да бъдеш верен на себе си и да не зависиш толкова много от околните и също така ми служи като обещание черно на бяло и аз самия да бъда верен на себе си!
  6.  
  7. Благодаря ти, че прочете мислите ми и съвсем скоро ще се видим :)
  8.  
  9. Успех!
Advertisement
Add Comment
Please, Sign In to add comment
Advertisement