Advertisement
Not a member of Pastebin yet?
Sign Up,
it unlocks many cool features!
- Привет Симо (ще ме поправиш на проекта, ако предпочиташ друг nickname :D)
- Надявам се, че си прекарваш супер през лятото и много купонясваш! Честно казано не съм си мислил, че ще се засечем с някого от присъстващите на партито на Марта след това, но ето че не съм бил прав. Много се радвам, че до някаква степен се познаваме и няма всички в Холандия да са ми напълно unknown. Честно казано нямам си на идея какво да очаквам от проекта, но вярвам че ще ни бъде много забавно!
- Исках да ти споделя, за скорошното ми откритие, че абсолютно всичко зависи от нас и нашите решения. За дълго време си мислех, че някои хора са просто късметлии 2независимо от препятствията по пътя. Когато сме малки имаме толкова мечти, желания, хобита и винаги сме вярвали, че това ще продължи за цял живот. В един момент обаче действителността ни удря и ни завърта на 180*. Така се почувствах, когато завърших 12 клас и започнах работа като програмист.Бях сред всички тези хора, които въпреки че бяха на възраст 25-35 години вече бяха улегнали, свикнали с мисълта че просто ще работят от 9 до 6, ще изкарат пари, ще си купуват игри за плейстейшъна, ще отидат 2 пъти в годината на почивка и ще коментират новините от медиите по време на работа. Тези хора нямаха желание да израстнат нито професионално, нито ментално. Работата не им беше приятна, чакаха да свърши работния ден и да разпуснат. Парите сякаш бяха единствения им тласък да свършат нещо. Определено не ми харесваше средата, в която бях. Започнах да се питам кое ме доведе до програмирането - да обичах да играя на компютъра, да научавам нови неща, но не и да седя в офис и да върша работата на чужди за мен хора. Липсваше ми кауза, за която да се боря, когато работя. Когато осъзнах, че се опитвам да свършвам по-добра работа и да съм по-бърз, за да може шефът ми да получи повече пари и да ми каже колко е доволен от мен, разбрах че краят наближава. И впоследствие напуснах. Реших, че когато минат 10 години не мога да обвинявам другите, че не са ми казали да следвам това, което искам да правя. А аз искам да уча в чужбина, да се запозная с хора от целия свят, да добия знания, да работя по проекти, да тренирам гимнастика, да се занимавам с дизайн, да намаля отпечатъка си върху планетата, да преоткрия себе си и да търся това, което ме прави щастлив. И сега, след толкова години на сляпо, сякаш за първи път съм доволен от пътя, по който съм поел. Все още много неща са объркани в главата ми и тепърва ще си ги изяснявам, но знам, че съм доволен с решенията, които съм взел и няма да спра да гоня това, което ме прави щастлив. С това писмо искам да ти кажа, че винаги трябва да бъдеш верен на себе си и да не зависиш толкова много от околните и също така ми служи като обещание черно на бяло и аз самия да бъда верен на себе си!
- Благодаря ти, че прочете мислите ми и съвсем скоро ще се видим :)
- Успех!
Advertisement
Add Comment
Please, Sign In to add comment
Advertisement