Fiktiv Bulgaria - Vestnikarka Grupa Bulgaria

„24 часа“ е сред най-тиражираните български ежедневници. Основан е през 1990 г. в София, като издание на Пресгрупа „168 часа“. Тематиката на вестника е в областите новини, общество, публицистика и реклама.

"24 часа" е вестникът, който прави истинска революция в пресата след 10 ноември 1989 г. Той променя изцяло стила на издаваните дотогава вестници, налага кратките информации, провокативните заглавия, в които често проявява чувство за хумор.

"24 часа" се харесва повече от младите хора, защото улавя най-актуалните тенденции в техния живот и особено в изкуството.

Известен е с оригиналните си колажи и най-вече с карикатурите на тема "Малкият Иванчо", които художникът Ивайло Нинов прави от самото начало на "24 часа". Читатели всеки ден изпращат предложения на тема "Малкият Иванчо", които Нинов превръща в карикатури с кратки реплики. Другият герой в тях, естествено, е Марийка.

Появата на "24 часа" през април 1991 г. предизвиква шеметни трансформации на вестникарския пазар в България и само след 5-6 г. той вече е променен изцяло. Дотогава господстват партийните издания, които обаче не задоволяват нуждата на читателя да бъде информиран, а го заливат с пропаганда. С логото си "Вестник за новините, каквито са" "24 часа" разбива техния модел и тези органи започват да замират.

"24 часа" е известен както с оригиналния си дизайн, така и с многобройните обществени инициативи, които създава и популяризира като "24-те чудеса на България", "Карай умно, стигни жив", "Достойните българи на годината", "Най-добрият град за живеене" и др.

През април 2006 г. по повод 15-годишния си юбилей "24 часа" е награден с почетен знак на президента на Република България за принос в съвременната журналистика.

Днес марката "24 часа" се свързва със свобода на словото, обществена активност, инициативност, критичност и безпристрастност.

През 2005 г. в интернет се появи електронното издание на вестника. То съдържа както текстовете и снимките от печатното издание, така и новини в реално време, аудио и видео материали, възможност за онлайн абонамент, пазаруване и др.

Добре е да четеш "24 часа", защото:
Виждаш - снимки, лица, картини от събитията, които разтърсват България и света.
Чуваш - различни гласове и гледни точки по наболели проблеми.
Знаеш - тънкостите на политическите игри, задкулисните ходове и машинации.
Разбираш - кой, как и защо движи дадено събитие.
Усещаш - какво ще стане в близките часове и дни.
Участваш - в събитията, които правят историята. Вестникът поддържа непрестанна обратна връзка с читателя и дава неговия глас и мнение.
Образоваш се - вестникът е учебник за живота.
Смееш се - с лекия и шеговит стил, "24 часа" е вестникът с чувство за хумор.
Плачеш - ставайки съпричастен на трагедиите и драмите, с които ни сблъсква всеки ден жестоката реалност.
Печелиш - като пестиш време, ръководен от страниците с полезни съвети и наставления - как да купим жилище, кола, да платим данъка и пр. Няма друг вестник, който да прави толкова игри и да раздава толкова награди, да плаща тока на читателите.

Седмични редакционни приложения на „24 часа“:
Понеделник – „Джоб“ – всичко за парите
Вторник – „Джаджи“ – всичко за технологиите
Четвъртък – „Виж къде“ – страници за култура
Петък – „Докторе, кажи!“ – страници за здраве
Събота – „Истинска екстра“ – страници за звезди, истории и места (пътувания, туризъм)
Неделя – „Виж как“ – страници за звезди, мода, стил, здраве, интериори

===
„Труд“ е български всекидневник.

Първият брой на вестника излиза на 1 март 1936 година в град София. След промените през 1944 година вестникът излиза под името „Знаме на Труда“ и е седмичник, който отразява промените в развиващата се Народна република България. Тогава вестникът е в ръцете на Общия работнически професионален съюз. На 15 септември 1946 г. вестникът си връща името „Труд“. От 1992 година е частен национален всекидневник. От 3 януари 1994 г. до 31 декември 2008 г. вестникът се нарича „Дневен труд“.

Той е най-тиражният всекидневник в България.

"Труд" навлезе в 84-ата си година. Неговият рожден ден е 1 март, датата на която през 1936 г. се появява брой 1 на седмичника "Труд", орган на Българския работнически съюз.

Този синдикат е казионен. След преврата от 19 май 1934 г. в България са разпуснати не само политическите партии, а и профсъюзите. На тяхно място държавата създава БРС. Заради това след 9 септември 1944 г. "Труд" е гледан накриво. Неговият 428-и брой излиза на 5 септември същата година. После на новите синдикати е забранено да използват "фашисткото" име "Труд" и седмичникът тръгва на 20 октомври 1944 г. като "Знаме на труда".

С това име излизат 91 броя като с последните два вестникът се подготвя да прерасне във всекидневник. Това става на 15 септември 1946 г., една неделя, която по политически съображения дълго беше смятана за рождена дата на "Труд".

В интерес на истината поне десет "Труд" -а е имало и преди 1936 г. Но онези издания или след време са спирали, или са били начинания, пресичани още в люлката. Докато съвременният "Труд" има в биографията си само едно прекъсване и то е от 44 дни. На 73 г. най-популярният всекидневник у нас остава млад по дух.

Млади са и повечето журналисти в него. Но има и такива, които добре помнят забравените линотипен набор и висок печат. Преди години един от тях забеляза нещо странно в първия брой на "Труд".

Вестникът вече е бил готов за печат, когато в нощта на 29 февруари 1936 г. по металните редове е играло печатарското шило.

Наистина, дори във времена, когато "Труд" е бил зависим от силните на деня, той току си е създавал сериозни неприятности с тях.

"Труд" е единственият от старите централни вестници, който не изостави името си от соцвремената, макар отдавна да не е синдикален. С това име той е най-масовият и най-влиятелен всекидневник в България. Последните три изследвания на вестникарския пазар в България потвърждават, че "Труд" е неизменен лидер сред всекидневниците.

Как се постига това? Разбира се, не само с професионализъм, последователност и традиция. А преди всичко с вярност към читателя и пълноценен диалог с него. А още - с нещо "закодирано" в името на вестника. Вече над 8 десетилетия "Труд" се прави с много труд.