Романтизмът е интелектуално движение в живописта, музиката, поезията и въобще в културата и обществото, което се заражда от края на XVIII век в Европа и достига своя апогей в периода 1800 – 1850 г. От една страна, Романтизмът е реакция на индустриалната революция, а от друга, бунт срещу аристократичното общество и политическите норми на Просвещението. Макар и да е най-силно изразен в изобразителното изкуство, литературата и музиката, Романтизмът оказва голямо влияние и върху образованието, историографията и естествените науки. Ефектът му върху политиката е комплексен и значим; в най-силните си години, романтизмът се свързва с либерализъм и радикализъм, които в по-далечен план оказват влияние за зараждането на национализма.

Движението утвърждава силните емоции като източник на естетически опит и набляга върху емоции като страх, ужас и страхопочитание – най-вече това, пред с което се сблъсква човек, когато е изправен пред възвишеността на неопитомената природа и нейните изобразителните способности, които са нови естетични категории. Романтизмът издига народното творчество и древните обичаи до нещо благородно, прави спонтанността желана черта и защитатва „естествената“ наука за познанието на човешкия живот като природно условие под формата на език и обичаи. Той отива отвъд рационалния и класическия модел, за да издигне възродената култура на средновековието. Така елементи на изобразителното изкуство и повествованието, смятани за средновековни, се възраждат в опит да се избяга от ограниченията на нарастващото население, урбанизацията и индустриализацията и да се насочи погледа към екзотичното, непознатото. По този начин се цели овладяване на силата на въображението да предвижда и да се освобождава от действителността.

Романтизмът възхвалява постиженията на това, което смята за героична индивидуалност. Също така, той узаконява личното въображение като критична власт, която позволява свобода от класическите понятия за форми в изкуството. Има силна насоченост към историческа и природна неизбежност в представянето на идеите.

Периодът на Романтизма е приблизително от 1760 до 1848 година. Най-известните творци на Романизма са Гьоте (Германия), Джон Кийтс (Англия), Франсоа Рене дьо Шатобриан (Франция), Николай Карамзин (Русия), Мицкевич (Католическа Европа), Естебан Ечеверия (Латинска Америка), Уошингтън Ървинг (Северна Америка).

В изобразителното изкуство Романтизмът се проявява първо в готическата архитектура и в пейзажната живопис, където от началото на 1760-те британските художници започват да се обръщат към по-диви пейзажи и бури. Някои артисти изразяват чувства, граничещи с мистичното, много от които отричат класическото рисуване и пропорции. Романтизмът във френското изкуство е забавен от силно поддържания в академиите Неокласицизъм, но от наполеоновия период става все по-полпулярен, първоначално под формата на историческа живопис, която пропагандира новия режим. Франсиско Гоя днес е смятан за най-великият художник на Романтизма, „последният голям художник, в чието изкуство мисълта и наблюдението са балансирани и съчетани във формата на безупречно единство“.
Скулптурата остава като цяло неотзивчива на Романтизма, вероятно от части поради технически причини, тъй като най-престижният материал по това време, мраморът, не се поддава на разтегливи техники.