Според тълковния речник парвеню е човек, който се е издигнал бързо на високо положение, но няма духовните качества, навици и култура за това или човек от незнатен произход който много иска да минава за такъв, подражава на хора от висшите среди и се стреми да се показва по начин сякаш е един от тях, има големи претенции, но без покритие.

Парвенюто е особен вид субект, изтъкан от своите си комплекси, има го навсякъде по света, не е  обобщаващ израз само  за българин с пари.Лично аз не изпитвам симпатии към такива субекти, по-скоро ме отблъскват или изпитвам съжаление към тях.

Мисля си, че до голяма степен парвенющината се определя от възпитанието и средата в която човек е отраснал.

Парвенюта са повечето хора, които са водили мизерен начин на живот и в един момент по някакъв начин са се сдобили с много пари. Човек, който е свикнал да живее в лукс, не го приема като нещо, с което трябва да се парадира и не влиза в автомобила си, оглеждайки се на кого е направил впечатление.

За мен парвенющината е да парадираш с пари кото реално нямаш. Да караш последен модел Мерцедес, а да не плащаш на работници, служители и доставчици, щото "няма пари". Или пък, в по-"народния" вариант- нямаш с какво да си платиш тока, но за сметка на това си с много маркови дрехи и телефон за 2000лв

Липсата на култура и възпитание не може да се компенсира и с тонове пари и власт.

Интелигентните хора, не парадират с богатството си. За съжлание, тук в Бг се наблюдава една тенденция, при която хората, когато забогатеят, видимо се променят и за съжаление, тази промяна е към по-лошо..... Комплексирания човек  си остава комплексар, независимо дали е  "добре облечен бизнесмен". Всичко се прави за хората и "какво ще кажат съседите", а не за собственото благополучие.
В този ред на мисли Тони Блеър се возел в Опел Вектра, но не от най-новия модел...

Иначе за българина- зависи си от човека.Народът ни има една приказка: "Дай на простия пари и власт и му гледай сеира", е, на това ставаме свидетели всеки ден.

Така е защото в нашето общество важи приказката " По дрехите посрещат...", но жалкото е ,че само първата част определя отношението.Имаш ли пари,можеш да си правиш каквото искаш .Бедното общество ражда "бедни" духом хора.